Ако не беше политиката, досега да е станал професор, казва майка му Венета
Часове след избора на Михаил Миков за лидер на БСП се свързахме с майка му, която живее в град Кула. Ето какво сподели за "Стандарт" пенсионираната учителка Венета Микова.
- Г-жо Микова, как посрещнахте вестта за избора на сина ви за председател на БСП?
- Гледах конгреса по телевизията и най-напред се зарадвах, защото той събра най-много гласове. Другарите му го предпочетоха. Аз не очаквах той да застане начело на партията, защото имаше много други кандидати и всичките бяха добри. Затова до този момент бях спокойна. Но скоро след това ме нападнаха други мисли. Тревожа се за него, тъй като тази работа е свързана с голямо напрежение, с тревоги, с много отдадено време. Аз бих предпочела той да работи на друго, по-спокойно място. Да има време за нас, за децата си. Синът му ще бъде в пети клас, а дъщерята - в трети.
- Къде бихте искали да го видите?
- В университета, където започна като асистент. Досега можеше да е станал професор, ако не се беше отдал на политиката.
- А вие с баща му как сте?
- Не сме добре. Аз съм на 85 години, баща му Райко - на 87. Той изкара един инсулт, трудно се движи, аз също. Имахме голямо стопанство, баща му ореше нивите ни, събирахме сено, но сега всичко сме изоставили. Останаха ни само няколко кокошки и дворното място. В него садя по няколко стръка домати и три лехи с пипер. Това е.
- Той идва ли да ви помага?
- Докато беше само депутат, идваше си всяка събота. Но не стоеше много вкъщи - по час-два, и тръгваше из района. Като стана председател на Народното събрание, започна по-рядко да идва. Сега вече сигурно съвсем няма да го виждаме. По-често от него от София идва сестра ми Йорданка Цокова, която също е юрист. Тя ни помага в домакинството.
- Вярно ли е, че той е запален от лявата идея от вас, от баща ви?
- Така е. Баща ми беше член на партията. Той беше учител, после и шеф на просветата в Кула. Заради него мен ме приеха в партията през 1953 г., когато завърших университета и станах учителка в гимназията на град Кула. Оттогава членувам в БСП. Баща му, Райко Миков, дълги години беше земеделец. Беше секретар на общината в града ни от името на БЗНС, после работи в банката в Кула. Още на младини искаше да стане член на БКП, но не го приемаха. Преди няколко години стана член на БСП. Оттoгава и двамата членуваме в партията. Съпругът ми често ми се хвали с партийната си книжка.
- Какво пожелавате на сина си оттук нататък?
- Само здраве, моля се за здравето му. Защото тази голяма отговорност, напрежението, понякога разболяват.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
