Евгени Димитров е роден на 20 януари 1969 година в София. Сяда зад пианото на пет години и половина. Първите си изяви прави по семейни тържества заедно с баща си, където свири на барабан, бас китара, а по-късно и на синтезатор. Така научава много народни песни. В Средното музикално училище "Панайот Пипков" в Плевен свири във вокалноинструменталната група "Реприз". Малко по-късно с Годжи и Герасим (бивш член на "Ку-ку бенд") създават групата "Експеримент". Изнасят много концерти - изпълняват само собствени композиции с рок и фолклорни елементи. В ученическите си години Евгени печели втора награда от националния конкурс за млади изпълнители в София (1982), първа от националния конкурс "Светослав Обретенов" в Провадия (1986) и други отличия.
Двете задължителни години в редовете на армията за него преминават в младежкия мъжки хор към представителния ансамбъл на Строителни войски, където е корепетитор, хор-майстор и водач на баритоните. Участва в концерта, посветени на 200-годишнината на Френската революция - в София, Варна и Страсбург, със Софийската и Лионската филхармония. Времето прекарва в репетиции, представления и безкрайни пътувания, които му помагат да се усъвършенства в различни стилове в музиката. Висшето си образование Евгени Димитров завършва в Държавната музикална академия "Професор Панчо Владигеров" - преподават му професорите Иван Ефтимов и Люба Обретенова. Три години изучава орган при професор Нева Кръстева. През 1993 година е поканен от Слави Трифонов да свири на промоцията на първия албум на "Ку-ку бенд". Баща на три момчета.
От Малта светът видя, че сме таланти, а не втора категория, казва Евгени Димитров-Маестрото
- Евгени, със Слави открихте таланта на Крисия и написахте песента, с която тя се яви на детската "Евровизия". Очаквахте ли този триумф?
- Крисия се появи на кастинга, в който търсихме партньорка на г-н Андреев. Тогава я чух за първи път. За 5 секунди ми стана ясно, че с това пеене тя ще стигне далеч. Беше ми пределно ясно какъв талант стои пред мен. В студиото на шоуто пред Слави, пред комисията, Крисия запя по наистина зашеметяващ начин хит на Бионсе. Този клип между другото има над 10 милиона гледания в Ютюб. От този момент тя стана любимка на целия екип и фаворитка на публиката. Всички бяхме вдъхновени от огромния талант на децата. Получихме покана от Вяра Анкова, която се свърза с Павел Станчев. Направихме нетипично български проект, в който обединихме две конкурентни медии - БНТ и bTV. Записахме песента, заснехме видеоклипа, използвахме всички възможни канали те да достигнат до повече хора преди конкурса в Малта. Заслуги имат всички - от вокалния педагог Свилена Дечева до хората от екипа на "Седем осми". Защото тези деца са част от нас. Положихме много усилия. Благодарение на работата на стотици личности и на желанието на Слави да финансира проекта, той даде резултат. Всичко това не става с щракане с пръсти, а е много сериозна инвестиция, която логически доведе до успеха. Между Крисия, Хасан и Ибрахим се получи уникална комбинация. Тримата са родени за сцената
Те бликат от талант и емоции. Разбира се, важна е и идеята, заложена в песента: децата милеят за свят, в който да няма война, глад и човешките глупотевини, които ни побъркват всеки ден. Съчетанието между тримата таланти показа, че когато сме заедно, когато имаме общи идеи, нещата имат смисъл. Светът вижда, че сме достойни, талантливи и не сме "втора категория".
- Какво се случи зад кулисите на Евровизията в Малта?
- Никога досега в Евровизия не са гледали на България толкова сериозно. Винаги сме били някъде назад, да попълваме бройката. Изключение правят Стунджи и Елица. Този път чужденците - оператори, тонрежисьори, асистенти - станаха фенове на нашите деца. Сигурно много неща са останали скрити - най-вече тази сериозна драма, свързана със заболяването на Крисия. Вечерта преди заминаването тя вдигна висока температура. Направи жестока вирусна инфекция с болки в гърлото. Намесиха се д-р Теодора Боева от "Пирогов" и професор Иван Чалъков от ИСУЛ, корифеят сред ларинголозите. Непрекъснато поддържахме връзка, спазвахме инструкциите им, така че Крисия успя да проговори в деня на тръгването. А после и да запее така, както всички са я чували. Най-критичният момент обаче бе спирането на тока - точно, когато трябваше да пеем пред журито. Децата излязоха - облечени, направени, красиви, подготвени - всичко както си трябва, публиката беше в залата. Няколко хиляди човека, готови неистово да аплодират ... изведнъж сцената потъна в мрак. Час чакахме, не ни позволиха да отидем в гримьорната.
Опитвах се да дам кураж на малките артисти, да ги уверя, че това не е провал. Казах им: Сега ще видите как ще ви посрещнат. Така и стана. Когато отново ги представиха, публиката се взриви. Тогава психологически се отпуснах и си казах, че след всичко, което преживяхме, каквото и да направят децата, то все ще е добре дошло. Наистина и тримата се оказаха бойци, родени за голямото шоу. И ако занапред работим правилно с тях, ги очаква много, много сериозна кариера.
- Не е ли прекалено тежка "короната на славата" за това крехко дете на 10 години? Звездно детство са имали и Майкъл Джексън, и Робертино Лорети. Стои ли пред Крисия дилемата: нормално детство или кариера?
- Опитваме се да не я отклоняваме от нормалното й всекидневие. Тя си ходи на училище, има си приятели, не е изолирана като в клетка. Денят й не минава само в уроци по пеене, а напротив - играе, забавлява се. Всички ние тук много сериозно мислим по темата. Имаме деца и знаем какво е важно за всяко от тях. Аз съм започнал да свиря на 5 и помня колко много ми се искаше вместо да съм зад пианото, да ритам топка навън с останалите. И въпреки това не мога да кажа, че не съм имал детство. Напротив, то бе много щастливо, макар и свързано с повече ангажименти. Вярваме, че същото очаква Крисия, Хасан и Ибрахим.
- Говори се, че към Крисия има "апетити" от чужбина. Възможно ли кариерата й да продължи извън България?
- Не знам какво точно да разбираме под "апетити". Лично аз не знам нищо конкретно. Все още не е дошъл някой продуцент от Европа или от Америка и да каже: Искам това дете да го взема и да направя звезда от него. Ето това наричам "апетитно" предложение. Не съм чул за предложения и покани за участия в чужбина. Логично е рано или късно това да се случи. И когато стане, ще бъде само в неин плюс.
- Много звезди изгряха от прекрасните ви проекти "Мюзик айдъл" и "Гласът на България". Каква е съдбата на откритите от вас таланти?
- В България е трудно за музикантите. Нашият бизнес е най-засегнат от кризата. В подобна ситуация първото нещо, от което хората се лишават, е "ентертеймънтът" - забавленията. Те по-рядко ходят на концерти, купуват по-малко музика, интернет им дава всичко безплатно. А когато една държава започне да цъфти, благоденствието е за всички. Сега нещата тук не са добре.
Само преди няколко години пълнихме стадионите на турнетата си. В момента е невъзможно да се направи мащабен проект. Но това не ни обезкуражава. Напротив: каквото е за всички, това е и за нас. И все пак ентусиазираните хора, които искат да работят, винаги намират начин да пробият. Народът е казал: "Шило в торба не стои". Ако искаш нещо да направиш наистина, ще намериш хиляди начини. Не можеш да чакаш някой да ти напише песента или текста. В нашия бранш успяват тези, които съвестно работят. Сигурен съм, че и Бионсе е такава. Затова марката й сигурно струва повече от милиард долара. Давам пример с нея, защото е човек изключително деен и творчески активен и на това се дължи успехът й.
- Какво да очакваме от "Шоуто на Слави" през 2015-а?
- А, тайна е! Ще има изненади.
- Нова година за вас празник ли е или работа? Очаквате ли 13-а заплата?
- Зависи как ще приключим. Обикновено има бонуси. Разбира се - за всички. Ако се появи сериозен ангажимент, разбира се, че ще работим навръх празника. Ако не, с огромно удоволствие ще отида някъде като всички нормални хора - на маса, да се забавлявам, а не да мисля за организации и други служебни неща.
- "Шоуто на Слави" и "Стандарт" си приличат по това, че се посвещават на различни каузи. Какво, според вас, задължава медиите да се ангажират и с обществени кампании?
- Тази тема е изключително важна за всеки, който участва в обществения живот и който е отговорен към това, което върши и говори.
Медиите са го позабравили в стремежа си да се конкурират и превземат пазара. Слава Богу, че тук, в bTV работят хора, които много се стараят. Все пак това е комерсиална, частна телевизия - тя работи по този капиталистически механизъм. Инвестира, за да печели. И въпреки това и bTV, и "Шоуто на Слави" не спираме да подкрепяме обществено значими проекти и кампании. Те не са ни безразлични.
- Вашият коментар за "Чудесата на България" на "Стандарт"?
- Тя е прекрасен пример за значима кампания. Трябва да показваме хубостите, да показваме талантите, да показваме качествата на България, на българите. Особено в тези смутни времена, когато почти няма кого да следваме. Нашето време има все по-малко герои. Но ги има. Затова трябва да вадим на показ - както надарените личности, така и чудесата от културното ни наследство.
- Колко време отделяте на синовете си?
- Сигурно не достатъчно. Но им посвещавам всяка свободна минута. Първият е на 22, вторият - на 10, третият е на 3. Специалист съм във всички детски възрасти, направо станах експерт.
- Някой от тях има ли желание да стане музикант? Давате ли им съвети?
- Сигурно имат желание или амбиции, но аз нямам. Не искам да ги насочвам - на където и да било. Големият ми син учи вече 4 години в Германия. Той свири на барабани, но само за удоволствие. И мисля, че това е напълно достатъчно. Не искам да се намесвам в ничий живот, та камо ли на децата си. Където те решат, натам да се ориентират. Искам да станат добри, читави хора, да израснат достойни мъже. Това за мен е най-важното. Опитвам се да ги възпитавам в този смисъл. От там нататък да правят каквото си поискат.
- Известен сте като Маестрото. Извън шоуто имате ли време за творчество, пишете ли музика? Имате ли проблеми със съседите когато свирите по никое време?
- Повече от двадесет години съм имал проблеми със съседите! Но от известно време вече нямам. Най-после успях да си направя място, където да не преча на никого. Изпълни се една от мечтите ми - да затворя всичко в едно студио, което си е мое, където влизам само аз. Там е моята "светая светих". Честно казано, нямам време да творя. Ще ми се да имах повече. Ама като се наложи да напишем музика за Крисия, ето че се намери.
- Как релаксиратет?
- Като гледам телевизия между 2 и 3 през нощта. Обичам общочовешките канали тип "Дискавъри" и "Хистъри". Много ги харесвам. Те ме отпускат. Когато ги гледам, се опитвам да разкарам напрежението от главата си и да се абстрахирам от всичко, което ми се е случило през деня. Защото няма друг шанс за освобождаване от стреса.
- Ако не бяхте свързал живота си с "Шоуто на Слави", как щеше да се развие съдбата ви?
- Не знам, нямам никаква представа. Може би отдавна щях да съм емигрирал.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
