Съгласието да се декларира приживе, предлага координаторът д-р Пламен Маринов
Трудно ли е да убедиш хората, че донорството е важно и защо няма повече ситуации у нас, разказва д-р Пламен Маринов. Той е координатор по донорство в областната болница във Велико Търново от 10 г.
- Д-р Маринов, как протече последната донорска ситуация във великотърновската болница?
- Тя беше в началото на юли. Имахме един пациент с мозъчен кръвоизлив, който постъпи в неврохирургията на болницата. За съжаление настъпи влошаване и се наложи неврохирурзите да го оперират. След това пациентът постъпи в реанимация, но на следващия ден получи нов кръвоизлив. Това влоши рязко състоянието му и той изпадна в мозъчна смърт. Помъчихме се да спасим мозъчната дейност, но не успяхме, защото кръвоизливът беше доста масивен. Тогава започнахме да мислим за осъществяване на донорска ситуация.
- Тежък ли беше разговорът с близките му, бързо ли получихте съгласието им?
- Тези разговори винаги са тежки, защото обикновено загиват млади хора и никой не е очаквал да се случи подобен инцидент. Те настъпват внезапно, близките нямат време да се подготвят за лошото.
- Срещате ли разбиране сред хората?
- Напоследък по-трудно убеждаваме хората, предполагам, че това е свързано със ситуацията в България, икономическата обстановка, недоверието в здравеопазването и в лекарите. Струва ми се, че пациентът загуби вяра в нас.
- Хората знаят ли са какво е донорска ситуация, трябва ли тепърва да им обяснявате?
- Да, мисля, че имат информация. Но си спомням 2010 г., когато в страната имаше 19 донорски ситуации. Тогава нещата се случваха едно след друго и близките бяха много подготвени, защото постоянно чуваха по радиото и телевизията какво става. Не може да не са обменяли информация и вкъщи, затова тогава нещата по-лесно се случваха. Сега вървят по-трудно.
- Колко донорски ситуации е имало във великотърновската болница досега?
- За тази година това е първата и деветата за страната. Но през 2010 г. имахме трима донори във Велико Търново. Това беше годината с най-много донорски ситуации и за нас.
- Защо върви трудно този процес у нас?
- Заради редица фактори. Много са важни икономическото развитие на страната, положението в здравеопазването, недостигът на кадри, организацията, всичко дава отражение. И, разбира се, недоверието на пациентите в нас.
- Има ли често откази?
- Не са рядко, може би отказите и съгласията са 50 на 50.
- Има ли ситуации, които се изпускат от координаторите?
- Може би има, особено в болниците в по-малките населени места. Понякога там има пациент, който е загубил мозъчна дейност и трябва да се реанимира, за да бъде донор, но това не става.
- Чисто логистично какво недостига, какво трябва да се промени?
- Трябва да се популяризира повече доброто в здравеопазването, за да се върне доверието в системата. Но обикновено всички изтъкват лошите, а не добрите страни на медицината. До 2005-а или 2006 г. нямаше финансиране на процеса, но това се поправи. Може да се промени обаче законодателството. Сега приживе всеки един гражданин може да декларира несъгласие да бъде донор, но няма другата страна - да декларира, че иска да е донор, ако изпадне в подобна ситуация.
- Фактът, че по подразбиране е съгласен, когато не е декларирал несъгласие, не е ли достатъчен?
- Не е, защото в тези ситуации ние питаме близките и решението не е на самия човек, а на роднините му. Затова мисля, че е по-удачно да има и другия вариант - да се декларира съгласие. Тогава няма да има нужда да се питат близките.
- Има ли нужда от увеличаване на финансирането, или то е достатъчно?
- Смятам, че нещата са остойностени, донорите отдавна не са нежелани в една болница.
- Какво бихте казали на хората, ако попаднат в ситуация, когато координатор по донорство ги моли за съгласие?
- Да започнат да ни вярват повече. Малко лекари останаха тук, нека пациентите им вярват, защото, ако и те заминат, не знам кой ще ни лекува.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
