Просветното министерство ще избере външна фирма, която трябва да оцени работата... на просветното министерство. Това е част от европейски проект и за работата на оценителите ще отидат 2 млн. лева. Ако не ги дадем, може да загубим 200 млн.
Сумата не е голяма, но пък случаят е илюстрация за това какво правим и как харчим европарите - далеч не само в МОН. Дори по-скоро илюстрира за това как Брюксел ни разврати с помощите си, които ние ползваме на принципа на онази реклама с лаптопа, който подпира крака на масата.
Говорим по принцип - тези програми трябва да ни помогнат да създадем нещо, което оттук нататък само ще ни върши работа и ще ни носи пари. А вместо това ние прекалено често ги наливаме в дупки, за които бюджетните средства не достигат, за да запълним липсите. По този начин те нито създават принадена стойност, нито инфраструктура, която след това на свой ред да ни помогне да печелим. На Европа й е все едно, стига сроковете да са спазени, проектите да са разписани с всички бюрократични клаузи, които тя изисква, да имат "мисия", "визия", пък смисъл може и да нямат.
На родните бюрократи им е два пъти повече все едно - особено ако част от парите отидат у свои хора, консултанти, оценители или каквито още се сетиш. Един пише проект за селски туризъм и си купува яхта или хеликоптер. Друг пише проект за изследване на лекарство с потенциал да спре рака - и не получава нищо, защото нещо си там в проекта му не било написано, както иска чиновникът. В образованието от няколко години се чака оперативната програма за наука - и когато предишният екип най-сетне я приключи, науката беше последната дупка в нея.
Дописахме към програмата и образованието - дотук добре. Но след това съчинихме няколко десетки "пера", по които европарите ще преливат от пусто в празно. Ще плащаме например на учители и "медиатори" за работа с отпадащите ромски деца - и какво ще стане, когато част от ромските организации и училищата в гетата усвоят парите и програмата приключи? Гетата ще останат, ромските деца пак ще си отпадат, а ние ще сме отчели едни пари като успешно усвоени. Или ще плащаме на учениците, които карат практиките си в заводите, защото бизнесът няма пари да им плати. Свършат ли парите - свършват и практиките. Защото бизнесът пари пак няма да има.
Тук не става дума само за възможността да се точат средства от Европа, като се завишават цени или откровено да се краде, а и за това, че дори когато искаме да направим нещо хубаво, сякаш цялата философия на усвояването на тези пари е сбъркана. Не е логично да ти се дава възможност да си построиш път, а ти да профукаш парите за друго и отново да газиш калта. Вместо да създадеш инфраструктура, която генерира принадена стойност, да платиш заплати на лелите с метлите например, защото няма откъде другаде да вземеш пари за тях. "Усвояването" на тези пари се превърна в мантра на всеки пореден управляващ, а за какво точно се харчат, не е от значение. Важното е да са отчетени по правилния начин и да бъде задоволен гладът на чудовищната бюрокрация, която отгледахме с цел да обслужва изискванията на Брюксел.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
