Щастието не е в материалното

Светозар Гледачев,
финансов анализатор

Отминаха празниците, които трябваше да са най-светите и духовни, но по стар български обичай ги превърнахме в материални делници, триумф на преяждането с яйца, козунаци, агнешко и задължителното препиване. Времето, в което най-силно трябваше да се замислим за катарзиса на краткото си и грешно земно съществуване, нас ни вълнуваха други въпроси: Къде да отидем за Великден - Гърция, Турция, Европа или на СПА в България. Пътищата се задръстиха от "бедни" българи, тръгнали навсякъде. Друга част от обществото се питаше "Къде е най-евтино агнешкото, козунакът, марулята?" Над 90% от населението го вълнуваше материалното. Дори ходещите на църква роптаеха "Защо удвоиха цената на свещите?", а другите даже и това не знаят, защото не ходят на църква. Е, щом това ви е на сърце, за него ще си говорим. Откакто се помните, винаги става все по-зле. Докога? Не беше ли така и при вашите родители, баби и дядовци? Значи десетилетия и столетия? Фактите говорят друго и би трябвало и най-големите скептици да мълчат. Но те, а и много други, и на цифрите няма да повярват. След кризата от 2008 г. общото усещане е, че постоянно затъваме, намалявайки доходи, заплати, спестявания, а инфлацията расте ли, расте. Напротив, положението е точно обратното: имаме дефлация вече няколко години, а спестявания и доходи растат с едни от най-високите темпове за ЕС. Финансовото богатство на българина в края на 2015 г. се равнява на 65.3 млрд. лева. Позамислете се: това не е картина на бедност; истината вече не е в депозитите на банките, а в пенсионните фондове, както е в развитите страни; в дългосрочен план лихвите по депозитите винаги са изоставащи спрямо инфлацията, т.е. са губещи. Периодът 2008-2014 г. беше изключение. Обикновеният българин знае само два актива: депозит - 82% от населението държи парите си само в него, и апартамент - 96% имат собственост, най-много в ЕС. Финансовото богатство през 2008 г. е било почти 47% от БВП, а през 2015 г. над 85% от него. През цялото време то расте по-бързо от БВП. От къде идват тези пари, в повече отколкото е създала икономиката? Нетно от българите в чужбина, но и от сивия сектор в България, еврофондовете, изтеглянето на парите от реалния сектор и т.н. Веднага ще кажете, че едни забогатяват много, а основната част са отчайващо бедни. Не. Депозитите над 100 000 лева растат с почти 5%, а тези между 50 и 100 000 - с 10%, като лихвите по тях са паднали до 8 пъти. Намаляват депозитите между 200 и 500 лева и тези над 500 000 лв., като над 1 милион имат само 611 българи, които намаляват с 12.4%, но тях да не ги мислим. Общо депозитите на физически лица нарастват със 7.3% за година. Но задлъжнява ли българинът? Не. Той се чисти от кредити и спестява. Българинът дължи 17.949 млрд лева, (19.8%от БВП), като има спестени 42.82 млрд. лв. (47.2% от БВП) или близо 1.4 пъти повече. На този фон как ви звучи, че бързи кредити имат 1.3 милиона българи за над 1.5 млрд лева. Или българите като нация много спестяват и малко теглят кредити. В развитите страни не е така. Нашата банкова система може да генерира над 500 млрд. лв. кредити, а тя крета, като няма на кой да ги даде. Затова и лихвите ще продължават да падат. И въпреки всичко от началото на годината тя печели по 37.86 лв. всяка секунда. Даже и по празниците. Но нека да обобщим: българинът забогатява и със същия темп се чувства все по-нещастен. Дори от най-бедните 41% са се спасили; минималната работна заплата е скочила двойно, но трябва да имаш работа. А за неуки и неграмотни няма. Трябва да се учиш, а ние непрекъснато спадаме във всички класации, където вече сме плашещо на дъното. Напротив, има неистов глад за способни кадри. А тях ги няма. "Добродетелта е винаги знание, а порокът е винаги невежество", казва Сократ. Докато ни интересуват количеството на кебапчетата и бирата и загърбим знанията и духовното, никога няма да надскочим себе си. Ние сме по-богати, отколкото умни. И по-материални, отколкото духовни. И искаме да открием щастието, а то не е в материалното.