Политиците в езиков капан

Политиците в езиков капан | StandartNews.com

В Първото народно събрание се обиждат на "глупи кокошки", сега - на хомосексуалисти и външен вид

Езикът на политиците се лута между крайностите - от дървени евроклишета към агресия и обиди. БГ политикът говори с едни и същи думи за наводнения, банки и здравеопазване, всичко в езика му е "приоритет" и той ще "мобилизира ресурси", за да го изпълни. Ако обаче го поставят в неудобна ситуация, сменя брюкселската си езикова мантия с лексиката на Женския пазар - словото му лесно слиза в ниския езиков регистър и преминава към директни обиди на събеседника. От думите, казани от трибуната на парламента, може да бъде съставен отделен речник на обидните думи. При това агресията в по-голяма степен е характерна за речта на жените в Народното събрание. Когато политическият дебат се прехвърли на "женски" език, той започва

в много по-голяма степен да напомня семейно-битова свада

Това са само част от заключенията, до които са достигнали специалистите от Центъра за анализ на политическата и журналистическата реч в Алма матер, които тези дни издадоха втората част на книгата си "Езикови портрети на българските политици". В тях вече е включен и служебният премиер Георги Близнашки, така че на практика разполагаме с езиковия профил на всички родни министър-председатели. За първи път е изследвана обидата и нейната история в родния парламент от началото на ХХ век насам. Докато в първите години на парламентаризъм родните депутати се обиждат предимно на интелект, наричайки се взаимно "глупи кокошки" и "стадо овце", днес те употребяват целия възможен спектър от негативни определения. Те се замерят взаимно с обиди на външен вид, на сексуална ориентация и килограми. Е, и на интелект също. "Целувачи на задни части" (Волен Сидеров), "мутри и капути" (Десислав Чуколов), "л..но в целофан" (Бойко Борисов) са само малка част от репертоара на родните политици. Снежана Дукова съветва политическа опонентка "да си намали мъжките хормони", Мая Манолова сравнява работата на НС с "бездарно реалити". Когато обаче опре до народа, спасението на политика са умалителните - "бедна държавица", "клети женици" са част от неудачните опити да се покаже някаква съпричастност към хората, които са избрали парламентаристите ни.

Според авторите на книгата Владислав Миланов и Надежда Сталянова политиците в последния ни парламент демонстрират или псевдонаучност, с която по-често постигат комичен ефект, или изкуствена и куха реторика. Сред политиците с "дървен език" те нареждат Меглена Кунева от РБ, чиито думи според тях не отиват много по-далеч от клишето. Не й отстъпва обаче и Ивайло Калфин от АБВ, който се опитва да говори като школуван политик, но

словото му звучи по-скоро сухо и делово, с изобилие от клиширани изрази

Този анализ е направен на базата на първите им изказвания в новия парламент, където на другия полюс е Бойко Борисов. От неговото слово анализаторите остават с впечатлението, че "не му е много-много до говорене", затова предпочита императивния и назидателен тон, както и небрежната разговорност, която от години е негова запазена марка. Според тях той винаги показва кога и по кои теми говори с нежелание, изчитайки нервно и телеграфно предварително подготвените му отговори. На неговия фон словото на Михаил Миков е по-скоро абстрактно и многословно, докато Радан Кънев говори предпазливо и неуверено, притеснявайки се от разминаване между казаното преди изборите и сега, посочват авторите. Волен, както винаги, е верен на езиковите крайности - още първия ден словото му включва понятия като "еректилна дискфункция" по отношение на колегите му в парламента, а след това прибавя към тях допълнителна гама от обиди, вариращи от патетична стилистика до откровени сексуални намеци. На този фон Валери Симеонов от ПФ е прозвучал за езиковите наблюдатели едва ли не като възрожденец - поне в първия ден на НС. Лютви Местан се откроява със свръхсложни синтактични конструкции и с любовта си към употребата на чужди думи вместо българския им еквивалент и към абстрактната лексика. Светлин Танчев от ББЦ пък е направил впечатление с неумението си да прочете добре дори предварително написан текст, посочват анализаторите от Алма матер. Впрочем те твърдят, че това започва да става характерна черта на все повече политици.

В анализа не е пропуснат и президентът Плевнелиев, за когото се констатира, че поставя логическите акценти върху почти всяка дума, което е неуместно и измества най-силните моменти от текста. Като най-често клише в речта му те отбелязват "спешни реформи" и "важно е да постигнем ново ниво на политическа и институционална стабилност". По същия начин в думите на служебния премиер Георги Близнашки устойчиво се повтаря "гражданското общество", но иначе той залага на балансирания тон и не се отклонява сериозно от книжовните норми, макар че често прибягва до междуметия.
Анализаторите отбелязват, че политическият ни език в последните години се е сдобил и с нови думи като "задкулисие" и "дребнотемие". Те посочват също, че политиците ни в последните години са попаднали в капана на собственото си слово. Те говорят онова, което им е изгодно, преобръщат думите, за да избягат от казаното преди избори, не се отнасят отговорно към словото си. При това те не се интересуват от това, което специалистите казват или пишат за езика им, а той все по-често краде от булевардната лексика и от брюкселския чиновнически жаргон.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай