Със сигурност много учени и цели институти тепърва ще анализират какво се случи и тепърва ще се случва в Украйна, какви са последиците за световния мир, за регионалната сигурност и за отношенията между държавите. Вече могат обаче да бъдат направени няколко извода относно сигурността в Югоизточна Европа и Черноморския регион.
Като риск за сигурността на първо място бих отбелязал ситуацията в самата Украйна, държава с население от над 46 млн., намираща се по суша съвсем близо на България, и явяваща се наш черноморски съсед. Кризата в Украйна бе породена от дългогодишни вътрешнодържавни противоречия, които ескалираха в открити сблъсъци. Днес ясно се вижда, че страната е сериозно разединена на украинскоговорящо население на запад и на рускоговорящо население на изток. С известни условности това съвпада с разделението на противници и поддръжници на Виктор Янукович, когото първите не приемат за президент, а вторите го смятат за единствено легитимния водач на страната.
Това разцепление на страната има дългосрочно негативно влияние върху политиката и върху икономиката на страната. На практика Украйна е банкрутирала и не може да изплаща вече натрупани задължения към чуждестранни контрагенти, основно за доставки на газ от Русия.
Дестабилизацията на страната създава база за активизиране дейността на криминални групировки, за отслабване на контрола на границите, за трансфер на безконтролно оръжие, на хора, на незаконни стоки и други. По този начин ситуацията в Украйна оказва пряко негативно въздействие върху общата сигурност в целия Черноморски регион и в Европа.
Икономическото положение в Украйна ще се влошава още повече не само поради вътрешните противоречия, но и поради редица други фактори, като например решението на Русия да отмени преференциалните цени на газ. На практика Украйна ще трябва да плаща почти двойно по-висока цена за газа, което за Киев е непоносимо. Оттук може да се очаква и нов опит за силово противодействие на Русия чрез спиране на транзита на газ за Европа, което задължително ще се отрази на доставките за България. Едно е ясно, че предишните договорености за доставки и за цени вече не важат и ще се наложи да се търсят нови.
На второ място по отношение на въпросите на сигурността бих поставил решението на руския парламент да разреши на президента Путин да използва армията за "подпомагане на руското население в Украйна". Това е изключително негативен прецедент, който подрива устоите на международната сигурност и следва да бъде остро порицан. В съвременния свят няма нито една национално или етнически чиста държавна територия, но това не може да се използва като претекст за военна намеса.
Отделен въпрос за сигурността представлява ситуацията в Крим. На практика това е военна окупация на територия на суверенна държава въпреки многото неясноти относно военните части, добре обучени и въоръжени, без отличителни знаци и говорещи руски език. Едва ли може да очакваме, че Крим ще бъде присъединен към Русия, било чрез анексиране от страна на Москва, или чрез "доброволно" присъединяване по решение на местните жители. Със сигурност може да кажем, че Крим няма да се върне под управлението на Украйна, както беше досега.
По-скоро ще последва съдбата на Абхазия, която след въоръжения сблъсък между Русия и Грузия през 2008 г. на практика е руски протекторат с неясен статут. В случая с Крим по всяка вероятност ще имаме автономна територия в Черно море, която е слабо контролирана от страна на централните власти, което пък е риск за сигурността в много отношения, основно на тероризъм, нелегален трафик, дейност на криминални групировки.
За ролята на Русия в украинската криза още е рано да говорим. Едно е сигурно обаче. Иска или не, Русия ще бъде свързвана с дестабилизирането на Украйна, с поддръжката за Янукович и косвено с жертвите в Киев, и с отделянето на Крим. Това носи единствено негативи на Русия в международен план. Русия ще бъде изправена и пред сериозни санкции, политически и икономически от страна на САЩ и ЕС. Впрочем рублата вече започна да се обезценява, а акциите на руските предприятия се сриват.
Третият проблем, на който искам да се спра, е сигурността в Черноморския регион. Както вече отбелязах по-горе, в Черноморския регион се очертават две автономни области без централен контрол върху тях, съответно без достатъчни държавни гаранции за сигурността - Абхазия и Крим.
Кризата в Украйна ще е решаващ фактор за прекъсване на сътрудничество между всичките черноморски държави в областта на сигурността, което да е гарант срещу рисковете от тероризъм, незаконен трафик на оръжия, наркотици, забранени стоки, екологични катастрофи и други в Черно море. Всички усилия от предходните години са загърбени и нито едно от споразуменията няма повече да действа. Ще се появи вакуум в сигурността в регион с най-голяма значение за нас.
На четвърто място кризата в Украйна показа, че международните регулаторни механизми и международните организации не могат да се справят с подобни ситуации. Кризата постави на изпитание и САЩ и нейната роля. Абсолютно ясно е, че САЩ няма да използват въоръжени сили за реакция на кризата в Украйна, но пък и не могат да останат безучастни в създалата се ситуация. Президентът Обама няма друг избор, освен да реагира остро чрез политически и икономически мерки по отношение на Русия. Европейският съюз също няма избор, освен да осъди поведението на руската администрация и да предприеме действия, подобно на САЩ, но с тази особеност, че ще е много по-трудно намиране на компромис предвид разногласията между европейските страни.
Със сигурност и НАТО, и ЕС ще трябва да адаптират политиките и подходите си към регионалните кризи, най-вече с оглед защита на тези свои членове, които могат да бъдат засегнати в най-голяма степен.
България също много бързо трябва да направи своя анализ на ситуацията в Украйна и оцени конкретните рискове и заплахи. Много важно е да се намери подходяща политика за тяхната неутрализация, но това най-добре може да стане в рамките на общите решения на НАТО и на ЕС. Важното е позициите на тези две организации да отразяват и българския интерес.
По инерция от кризата в Сирия някои анализатори побързаха да предвидят риск от бежанска вълна от Украйна към България, но на този етап това е много малко вероятно. На територията на Украйна не се водят военни действия и няма условия за масово бягство на население с цел спасение. Основните рискове, които се очертават за България, са свързани с дестабилизирането на Украйна, намаляването на ролята на държавата в цялата страна или на отделни територии и естествено въпросите с транзита на суровини. В тази насока трябва да се търсят решения, основно в рамките на ЕС и НАТО.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
