07:00 ч.

12.10.15

9 мин.

9125

8

0

28 млн. т златни руди лежат под краката ни

от Мила Кисьова |

28 млн. т златни руди лежат под краката ни

Природните богатства осигуряват 5% от икономиката на страната


Имаме запаси от около 20 000 т уран, но добивът му е забранен


България е сред държавите с дългогодишни традиции в развитието на минната индустрия. С годишен добив от 11 тона подземни богатства на глава от населението ние сме над средните нива в световен мащаб. Нещо повече, България е на трето място по добив на мед и на четвърто по добив на злато в Европа. У нас минната индустрия осигурява около 5% от брутния вътрешен продукт на страната. Тя е стратегически отрасъл, който осигурява суровините за останалите сектори на икономиката. Това се посочва в Стратегията за развитие на минната индустрия, одобрена наскоро от правителството. В документа е записано, че секторът има голям неизползван потенциал за ускоряване на икономическото развитие на страната. Основание за това дава значителният потенциал за разширяване на добива на въглища, метални полезни изкопаеми, нефт и газ. Както и многократно по-високият внос на неметални полезни изкопаеми, строителни и скалнооблицовъчни материали от местното производство. Страната ни е богата на разнообразни и все още неексплоатирани полезни изкопаеми.


Минната индустрия през 2015 г. в цифри


Общ добив - 79,5 млн. тона
Произведена продукция - 5% от БВП на страната
Износ - 3,4 млрд. лв.
Платени концесионни такси - 62 млн. лв.
Заети - 30 000 пряко и 120 000 в обслужващи дейности
Компании - над 300 за проучване, добив и преработка на подземни богатства


Медни руди


В момента медни руди се добиват от три находища. Най-големи са "Елаците" в Етрополския Балкан и "Асарел" в Средногорието, където в последните 2 години общият добив достига 25 млн. т руда годишно. Тези две мини са открити. Добив, но по подземен начин, на медно-златни руди се осъществява и в находище "Челопеч". Общото производство на медни руди от тези находища достига 28 млн. т руда през последните години и се доближава до максималните нива от 2006 и 2007 г. от 29,8 млн. т. Запасите в тези находища обаче се очаква да бъдат изчерпани в следващите 12-13 години. Според стратегията за развитие на минната индустрия съществуват големи възможности за откриване на нови находища основно от медно-порфирен тип в Средногорието и Западния Балкан. В същото време в Бургаския, Малко Търновския и Врачанския руден район има находища, които отдавна не се разработват, но може да се направи преоценка на тяхната икономическа изгода и да се търсят нови рудни тела. Находище "Прохорово" е проучено през 80-те години на XX век с изчисляване на запаси, но не е влязло в експлоатация. Според стратегията то представлява възможност за увеличаване на добива в близко бъдеще. В документа е посочено, че геоложките запаси на страната ни с медни руди са около 370 млн. тона. От тях 94% се експлоатират и ще свършат след около 12 г. и половина.


В същото време очакванията за вътрешно потребление на чиста мед у нас е да расте и да надхвърли 1 млн. тона годишно при сегашни 600-700 хил. тона. Наред с високите цени на медта на световните пазари повишеното търсене благоприятства бъдещия добив и преработка на медни руди у нас. За съжаление към момента нарасналото вътрешно потребление се покрива основно от внос на рафинирана мед.


Златни находища


В България се намира може би най-голямото находище на злато в Европа - "Челопеч", откъдето до момента са добити 50 т от ценния метал. От известните златни находища на територията на нашата страна в момента се експлоатира само това находище. За "Ада тепе" край Крумовград вече има разрешение за добив, който се очаква да започне през 2016 г. Концесия за добив е дадена и за златно находище "Чала" в Източните Родопи.


Ценният метал се съдържа и в медната руда в "Асарел" и "Елаците", откъдето се извлича. Златосъдържаща е и оловно-цинковата руда от находище "Маджарово", както и полиметалното находище в Зидарово.


Интензивните проучвания за златни залежи през последните 10-15 години доведоха до няколко търговски открития. На първо място това е находището "Ада тепе" с около 27 т изчислени запаси. Поради предлаганата технология за извличане чрез цианиране фирмата проучила находището - "Болкан минерал майнинг", не можеше да получи разрешение за добив почти 7 години. Това принуди фирмата да смени цианирането с технологията чрез флотационно и гравитационно обогатяване. Насърчителни за по-нататъшно проучване са находища "Диканите" (у-к "Вакарелец") с откритие за около 1 т злато и 5 тона сребро, както и "Бърдото" (Брезник), където има запаси от 14 т.


Почти всички български реки са златоносни. По р. Огоста и в района на р. Струма дори има проучвания с изчислени запаси. Този тип находища обаче нямат перспектива за промишлено развитие и няма интерес към добив.


Понастоящем България разполага с 28,1 млн. т златосъдържащи руди, от които 79% са в експлоатация и имат живот за 10 години. Повишеното търсене на инвестиционно злато в условията на несигурност в световната икономика вдига неговата цена на световните борси и това прави благоприятно добиването му.


Оловно-цинкови руди


Находищата на оловно-цинкови руди са с около 15,4 млн. тона запаси, които в експлоатация ще свършат за 12 години. Находищата са съсредоточени в Източните Родопи (70% от запасите), Средна гора (18% от запасите) и Стара планина (8% от запасите). Съдържанието на метал в тях е било твърде променливо през различните години на добив - от общо съдържание на олово и цинк над 10% в началото до 3-4%. След 1995 г. голяма част от тези мини са затворени. Оловно-цинкови руди се срещат и във Врачанско-Искърския руден район.


В момента се разработват около 50% от находищата. За района на Източните Родопи са дадени 10 концесии за добив. В една от тях - за мина "Чала" в Спахиевското рудно поле, се добива и злато. През последните години добивът варира между 580 хил. и 640 хил. тона добита руда годишно.


Добрите цени на оловото на световните пазари благоприятстват инвестициите за добив и преработка на оловни руди.


Други метални руди


България разполага с 25,3 млн. т железни руди, но в близките години не се очаква да се развива добив на тях. Най-значимият рудник - "Кремиковци", беше затворен през 2004 г., а през 2010 г. и металургичният комбинат. Вътрешното потребление на желязо, чугун и стомана се задоволява само от внос.


Страната ни е богата на манганови руди със запаси от 26,4 млн. т. Най-известното находище е "Оброчище", Варненско, където се добиват около 100 000 т руда годишно чрез подземен добив. Запасите на находището са големи, но показателите на рудата не са добри - съдържание на манган около 26% и висока влажност. В района на Североизточна България (Варненско) има голям потенциал за откриване на нови находища на манган. В момента е дадено и едно разрешение за търсене и проучване там, но има проблеми с екологични и туристически организации поради близостта с големи туристически центрове.


България разполага с 9 381 хил. тона геоложки запаси от волфрамови руди, които не са в експлоатация. Все пак в Западните Родопи има дадена една концесия за добив от находище "Грънчерица". Високата цена на волфрама и увеличеното световно потребление го прави изключително атрактивен метал за добив. На територията на България са известни минерализации и на молибден, антимон, живак и др. При подходящи технологии може да се използват и суровини за производство на алуминий. Тази група находища няма съществен дял и перспектива в общия план на минно-добивната дейност.


Уран


В България са известни около 40 находища на уран, разработвани в миналото. Добивът е осъществяван основно подземно (Елешница и Смоляновци) или със сондажи чрез подземно излужване - района на Горнотракийския комплексен грабен и Струмския грабен.


С постановление на Министерски съвет от 1992 г. са прекратени всички дейности, свързани с добив и проучване на уранови находища, извършвани от бившето Държавно предприятие "Редки метали". От съществуващите две обогатителни фабрики в Бухово и Елешница, втората все още отделя минимални количества емисии (жълт кег) от пречистването на минните води чрез смоли. Хвостохранилището на Елешница е напълно рекултивирано със средства по Програма PHARE, като се поддържа система за очистване на подземните води.


Преди 1990 г. уранодобивът беше от съществено значение за миннодобивната промишленост на България и е осигурявал значителна заетост. Променената световна пазарна конюнктура след края на "Студената война" води до срив на търсенето и цените. По това време голяма част от добива се е осъществявал с дотации от държавата поради стратегическото значение на суровината до разпадането на "Източния блок". Една част от находищата са били нерентабилни (тези с подземен добив) поради ниските съдържания и ниски пазарни цени. Друга част - тези, в които добивът е осъществяван чрез сондажи или по комбиниран способ, обаче биха били рентабилни дори при особено ниските световни цени от порядъка на $40 за кг. В периода 1946-1990 г. в България са добити около общо 38 000 т уран. В момента са останали запаси от около 20 000 т. Стратегията допуска евентуално преразглеждане на сегашните ограничения след задълбочен анализ на актуалните икономически условия, ако се повишат цени и ако има засилен пазарен интерес. Водещ критерий обаче трябва да е спазването нa европейските изисквания за опазването на околната среда, гарантиращи екологосъобразен добив и преработка.


Нефт и газ


Според Баланса на запасите България разполага с 9510,3 млн. куб. м газ, 127,9 хил. т нефт и 1235,3 хил. т кондензат. Находищата на нефт и газ са изцяло съсредоточени в Северна България. Открити незначителни по брой и обем находища има и в района на Враца-Кнежа, Плевен и Североизточна България. Фирмата "Дайрект Петролиум" е регистрирала търговско откритие на газо-кондензатно находище "Койнаре" в района на Червен бряг (с. Девенци) с доказани запаси над 2 млрд. куб.м и значителен потенциал от ресурси. В последните години са проведени проучвания на континенталния шелф на Черно море в блок Галата, в чиито граници са открити находища "Каварна", "Каварна-изток" и "Калиакра". Проучванията са извършени от фирмата "Мелроуз Рисорсиз", която е получила концесии за добив на газ от тези находища.


Добиваните количества нефт и газ у нас заемат незначителен дял в топлинно-енергийния баланс на страната - годишно се добиват 183,1 млн. куб. м газ, 25,1 хил. т нефт и 1,1 хил. т кондензат. Наличието на запасите и добивът са твърде незначителни, имайки предвид годишното потребление само на газ в страната от около 2,6 млрд. куб. м. Резултатите от многогодишните проучвания показват, че едва ли могат да се очакват открития на значителни по запаси находища от конвенционални находища на нефт и газ. Големи перспективи съществуват в евентуалното разработване на газохидратни находища в акваторията на Черно море като "Хан Аспарух", "Терес" и "Силистар"). Перспективи съществуват и за използването на метана в някои въглищни находища, преди всичко в Добруджанско. В момента в България са действащи и в процес на разглеждане 22 разрешения за търсене и проучване на нефт и газ. Има дадени 18 концесии за добив на нефт и природен газ - четири от тях са в континенталния шелф.


Въглища


На територията на България са известни около 43 находища на въглища. Те са с разнообразна възраст, вид и качество. Най-големи са запасите на лигнитни въглища - 1,843 млрд. т и годишен добив от 29,127 млн. т. Независимо от ниското им качество те са основен източник за производство на електроенергия в страната. Над 50% от общо произведената електроенергия в страната се пада на термичните централи, захранвани с български въглища. Основните запаси и добив на лигнитни въглища са съсредоточени в "Марица-изток", като добивът е по открит способ. Стратегията залага добивът на лигнитни въглища да се запази или да надвиши 35-36 млн. тона годишно. 86% от запасите от лигнитни въглища са в експлоатация. Осигуреността на страната със запаси е за 58 г.


Освен това има залежи на кафяви въглища от около 71 млн. тона. Добивът им е в района на Перник и Черноморския басейн край селата Рудник и Черно море.


Информационна Агенция standartnews.com по никакъв начин не влияе на коментарите под статиите и на гласуването за тях и трие коментари само и единствено в случаите, в които не са написани на кирилица или в които сме получили оплаквания от читатели за неуместни коментари.

Потребител · 20:47 · 01.03.2017
защо тогава народа спи без да взима мерки по този въпрос
Потребител · 10:15 · 15.10.2015
В България има всичко в излишък,но толкова по зле за Българите.Колкото по големи са богатствата на една държава,толкова по големи са апетитите на световните мафиоти да я подчинят и ограбят.Числата на златото,урана, медта,оловото и всичко останало са силно занижени,а краденето от “чужди“ компании е тотално и неописуемо.Например Бимакс когато извади злато за 6 милиарда долара,плаща комисионна около 120 милиона лева.
Потребител · 12:16 · 13.10.2015
И колко ще струва да го изкараме на повърхността?? Асо ще е на загуба какво значение има, че го "имаме" Сигурен съм, че журналистката, пенсионерите, а и никой няма да иска да им се намалят заплатите за да "добиваме злато"
Потребител · 16:44 · 12.10.2015
Да, това го знаем. Но и в Турция какво злато има не е за говорене и то 18 карата, а в България е 14 карата.
Потребител · 09:06 · 12.10.2015
От 3,4 миларда износ остават 62 милиона в България. По добре да не го бяхте писали. Срам
Потребител · 15:22 · 12.10.2015
@Потребител Пропускаш заплатите на 30 000 пряко и 120 000 непряко свързани служителя. Смея да те уверя, че заплатите им са доста над средните за страната.
Потребител · 08:09 · 12.10.2015
Природата ни е дала всичко необходимо за живеене,но ни е лишила от ЕДНО,от УМНИ държавници.Какъв УЖАС,нали ???
Потребител · 15:24 · 12.10.2015
@Потребител Предпочитам да съм Швейцарец, а не Руснак. Нищо че на последните природата им е дала всичко.
Условия за писане на коментари
Напиши коментар Напиши Facebook коментар Кирилизирай



Новините навсякъде с вас


По всяко време, където и да се намирате, не пропускайте новините и събитията, които Ви интересуват. Изтеглете удобните и лесни за използване мобилни апликации за iPhone и iPad на Стандарт.


Standartnews for iPhone Standartnews for iPad
www.standartnews.com © всички права запазени За нас Контакти Условия за ползване Редакция Интернет реклама Реклама във в-к Стандарт Абонамент