Кайро. Надеждата за спад на напрежението в Египет се срина. След новата кървава разправа срещу демонстранти, подкрепящи сваления президент Морси, страната е потопена в хаос. За национално помирение и дума не може да става.
Египетските ислямисти призоваха за митинги в Кайро като "ден на гнева" след кървавите репресии в сряда срещу привърженици на сваления президент Мохамед Морси. Противниците им на свой ред призовават египтяните към създаване на "народни комитети" в защита на страната от "тероризма на Мюсюлманските братя".
Усилията на международните посредници да предотвратят кървава развръзка на протестните акции на Мюсюлманските братя очевидно се провалиха. През последните две седмици Катрин Аштън и американските сенатори Джон Маккейн и Линдзи Греъм засилиха натиска върху назначеното от военния режим временно правителство и върху лидерите на Мюсюлманските братя. Западните дипломати искаха да намерят мирно решение на създалата се патова ситуация и да проправят пътя към помирение между всички политически сили в Египет.
През последната седмица обаче стана ясно, че новият силен човек в Египет, генерал Абдел Фатах ас Сиси, изобщо няма сериозно намерение да търси мирен изход от кризата в страната. Още по-малко пък да приобщи Мюсюлманските братя в политическия живот след ерата Морси. Временният президент на Египет Адли Мансур набързо обяви разговорите между чуждестранните посредници и Мюсюлманските братя за окончателно провалени.
Така кървавата баня беше едва ли не предначертана. Ясно беше, че египетската армия изобщо няма да се поколебае с масивно насилие да смаже привържениците на Морси. След разразилата се в сряда кървава баня вицепрезидентът Мохамед ел Барадей, който е и надеждата на либералните сили, се видя принуден да подаде оставка. Повече от очевидно е, че хардлайнерите във военното правителство около вътрешния министър Мохамед Ибрахим са взели връх. Най-кървавият ден в новата история на Египет едва ли щеше да е мислим, ако обществото не беше политически крайно поляризирано, ако не бе раздирано от омразата между враждуващите лагери на Мюсюлманските братя и светските либерални сили.
Само месеци след встъпването на Морси в длъжност стана ясно, че революционният лагер от 25 януари 2011 година е дълбоко разединен. Морси спечели много гласове на хора, които не споделяха идеологията на Мюсюлманските братя и които искаха окончателния край на потисническия режим на Мубарак. През декември 2012 г., когато Морси прокара оспорваната нова конституция, стана ясно, че няма реална почва за сътрудничество между постреволюционните сили в страната. Малки светски партии се обединиха в т.нар. Национален фронт за спасение и се съюзиха с военните, както и със сили от стария режим в апарата за сигурност и в икономиката.
През юни, когато движението "Тамарод" успя да мобилизира милиони египтяни срещу Мюсюлманските братя, военните използваха момента да се самопровъзгласят за единствени спасители на египетската нация, а Мюсюлманското братство - за най-голямата опасност за страната. Старият нов режим - съюзът между военните и старите привърженици на Мубарак - явно цели пълното политическо обезличаване на Мюсюлманските братя. Някои хардлайнери от апарата за сигурност изобщо не крият, че искат да ги "изличат". Тази стратегия обаче би имала опустошителни последици за бъдещето на Египет. Социално-религиозно движение като Мюсюлманските братя не може да бъде победено с насилие.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
