Извадихме от забравата Западните Балкани

България и бъдещите членки на ЕС от региона могат да се обединят в група като Вишеградската

Извадихме от забравата Западните Балкани | StandartNews.com

Това, което успя да постигне българското председателство на ЕС, чиято кулминация бе срещата на върха в София, е, че темата за Западните Балкани е върната отново в дневния ред на Евросъюза. Това е голямата победа на българското председателство, когато говорим в контекста на тази среща. Надали някой сериозно е очаквал конкретна дата за разширяване или конкретни параметри. Т.нар. Софийска декларация е пожелателен документ до голяма степен, без обвързване, който е тласък в разговорите между ЕС и Западните Балкани. Регионът беше забравена тема в ЕС, а разширяването като цяло бе оставено на заден план. Това, което успя да направи България, е да върне тази тема. На срещата също така имаше и други важни момент – срещата между Ципрас и Заев за името на Македония. Виждаме, че там има напредък. Топлите поздрави между представителите на Косово и Сърбия също имат силно символно политическо значение.

Липсата на конкретика на срещата в София се дължи и на скептицизма към разширяването в обществата на някои много влиятелни държави. Общественото мнение в страни като Холандия, Дания и Франция е силно скептично към ново разширяване. В момента, в който някой от техните лидери даде тласък и се ангажира с евентуално разширяване, ще си нанесе щета във вътрешен план. Разширяването е въпрос, който не стои в непосредствен план. Достатъчно е да видим дневния ред на вечерята на лидерите – основната тема бе ядрената сделка с Иран и новите предизвикателства в отношенията със САЩ. Така че в момента това са горещите теми. Западните Балкани няма как да са основен акцент, защото

техният хоризонт за присъединяване е минимум 7 години

Освен това, не е много коректно да се говори общо за целия регион, защото в него влизат Сърбия, Македония и Черна гора, които са по-готови за членство, но и Албания, Босна и Херцеговина и Косово, които са по-назад в напредъка си към ЕС.

Всички питат какъв е интересът на България от присъединяването на Западните Балкани. Чуват се и критики, че много правим за съседите и по-малко за себе си. Това не е коректно по няколко причини. Първо, тази дигитална, инфраструктурна, енергийна и бизнес свързаност, за която се говори и за която ЕС трябва да вземе много навременни мерки, е между региона и страните-членки на съюза. А България ще има огромна полза от това. Това ще са пари, които ще се наливат в инфраструктурни и други проекти, от които ние също ще се възползваме. Второ, евентуално приемане на Сърбия и Македония в ЕС ще от огромна полза за нас не само по икономически причини. За първи път България ще има страни, които са близки културно, езиково, религиозно, с които може да формира общи политики като в група, подобно на Вишеградската. Вярно е, че и сега имаме балкански съседи, които са част от ЕС – Румъния и Гърция, но те имат съвършено различни интереси от тези, които може да имаме ние със Сърбия и Македония. Тази Балканска група може да има много по-тежък глас в Европа, отколкото България сама. Това в дългосрочен план е много важно.

Трето, много е важно да се повдигне темата за Западните Балкани сега. Решението на българското председателство да постави тази тема в центъра на вниманието беше правилно, защото в момента много

мощни геополитически играчи като Русия, Китай и Турция имат много ясна политика

по отношение на Западните Балкани. Те искат да влязат в региона и да наложат своето влияние – Русия през енергийни проекти, Турция през мюсюлманските общности и Китай чрез големи инвестиции в инфраструктурни и други обекти. Когато тези големи сили предлагат на страните от региона, които са бедни, нещо конкретно и то веднага, нормално е тези страни да бъдат към тях много по-отворени. Намесата на ЕС сега като финансова подкрепа и перспектива е много важна. Иначе рискуваме някои държави в центъра на Европа да попаднат в сферата на влияние на тези много силни геополитически субекти, които имат големи амбиции в регионален план и различни интереси от европейските.

Какво ще се случи след датата 1 юли, когато България вече няма да е председател на ЕС? Вече има много ясни индикации от много влиятелни фактори като германския канцлер Ангела Меркел, която преди дни похвали премиера Бойко Борисов за медиаторската му роля и му каза, че той трябва да остане такъв застъпник и медиатор в диалога между Брюксел и столиците от Западните Балкани. Въпросът е дали това нещо ще остане на неформална основа, или ще се институционализира по някакъв начин. Много по-добре е да институционализира.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Автор Спорт
Коментирай