Христо Друмев е основател и почетен председател на Съюз "Произведено в България". Тази година е 21-вата от създаването му. Едноименното изложение на българските производители тази година се провежда в зала "Универсиада" и ще продължи до 6 декември.
- Г-н Друмев, как се развива българското производство в момента?
- Съюз "Произведено в България" беше създаден преди 21 години с цел да подкрепим малките и средни предприятия, които работят в сферата на производството у нас. Известно е, че именно те са гръбнакът на икономическото състояние и просперитет на всяка страна. Преди 21 години имаше по-голямо оживление и инициативност, отколкото сега. Това се дължи, за съжаление, на факта, че не се оказва съществена държавна и административна подкрепа за тази дейност. В началото НДК предоставяше при изключително изгодни условия площ, на която два пъти в годината провеждахме изложението "Изберете българското". Тогава пет-шест етажа бяха запълнени с щандове на наши производители. Дневно идваха по 20 000 души, а в празничните дни - и до 30 000. За съжаление, това не беше продължено. Сега изложението се провежда в зала "Универсиада" благодарение на добрите условия, които предлага ръководството на залата. Цената на щандовете е от голямо значение, защото положението на тези малки и средни предприятия, които участват, никак не е добро. То още повече се усложни след навлизането на така наречените търговски вериги, които в по-големия си процент са чуждестранни. Достъпът на български стоки до тези вериги е доста затруднен. Плащанията не се извършват веднага, често се налага българските стоки да бъдат приемани на консигнация, плащат над 10 вида различни такси. Заради всичко това нашият съюз поде инициативата и в 42-то народно събрание на първо и второ четене мина един закон за допълнение на Закона за защита на конкуренцията. Той до някаква степен покровителства малките и средни производствени предприятия.
- Върху него обаче бе наложено президентско вето?
- Имаше, да, по някои точки, но не остана време на парламента да събере мнозинство, за да преодолее това вето. В момента мисля, че вече е внесено предложение за гледане на този закон в новия парламент. Той трябва да е един от приоритет, защото още повече се влоши положението на българските производители вследствие на украинската криза и руското вето за продукти от ЕС. Стоките, забранени за внос в Русия, масово нахлуха и в нашата страна при това на субсидирани от техните правителства цени, за да се компенсират загубите за местните производители. Предполагам, че читателите ви са свидетели как се разлива българското прясно мляко по асфалта и българските млечни продукти са на по-висока цена във веригите, отколкото вносните такива. Разбира се, от друга гледна точка самите вериги наистина лансират тезата, че по този начин се намалява цената на продуктите за българските потребители. Това до известна степен наистина е така, но ако се погледне в перспектива, означава, че българските традиционни производства, в това число и продуктите от скотовъдството и земеделската дейност, нямат много светло бъдеще. Една от целите, които имаме, е да дадем възможност на наши производители да установят бърз контакт с потребителите, и то без да минават през посредническата дейност на големи вериги и комисионери, които още повече влошават положението.
- Само веригите ли са проблемът на българските производители?
- Един от големите проблеми са именно те. На всичко отгоре вие виждате, че най-обикновени продукти и дейности в страните от Централна, Северна и Западна Европа са субсидирани от държавата. Нещо, което у нас има много малък положителен ефект въпреки непрекъснатите молби на производителите ни.
- Според едно изследване българите са на едно от последните места по предприемачество. Не мислите ли, че може би основният проблем е липсата на инициативност у хората?
- Не е така. Как ще има предприемачество, когато има една плетеница от тежки административни изисквания, формални, бюрократични ограничения, които съсипват всяка икономика. Затова всички искат толкова много да се въведе електронно правителство. Спомням си, когато въведохме една награда - "Златната мартеница ", колко малки предприятия започнаха с малки щандчета. След това станаха износители например на завивки за спални. Малко хора знаят, че едно българско предприятие е износител на велосипеди и то не за къде да е, а за Германия. Това означава, че има инициативни хора у нас. Вярно е, че във всяко такова начало има риск. Но ако държавата дава едно рамо, не ги притеснява, ако въведе възможности за данъчни облекчения за нови работни места, ако започнат да връщат ДДС в бърз срок, ако кредитите за бизнес са при по-добри условия, има шанс предприемачеството да се развие. В момента добри условия за бизнес кредити дава единствено държавната Българска банка за развитие. Тя трябва да получи още по-големи възможности за кредитиране на подобни инициативи.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
