Писателят Калин Илиев е роден в Габрово. Живее между родния си град, София и Велико Търново. Автор на романите "Последният пощальон" и "Пролетта на емигрантите". Както и на над 20 пиеси, от които най-популярни и играни в България и чужбина са "Пикльото" и "Границата". Произведенията му са преведени на повече от 15 езика. Последният му роман "Пролетта на емигрантите" се превърна в събитие - написана година преди протестите, книгата разказва алегорична история за Нулиа, управлявана от Вожда, която изведнъж попада под натиска на Фейсбук движение от завърнали се емигранти. Историята умело избягва основната клопка на подобни книги - да изпадне в маркиране на политически лидери и събития, без да може да надмогне повърхността на злободневното. "Пролетта на емигрантите" избира по-добрия ход: литература и политика се подсилват взаимно, действат заедно, сърфират в дует между трилъра и романтиката. Мнозина бг политици могат да се разпознаят във фигурите на Вожда, Клюна, Плъха и Заека, но в същото време в героите винаги личат и характерни белези на всяка власт, извън всякаква локална конкретика. Четивен и смислен, романът си спечели имиджа на "пророчески" заради впечатляващото струпване на събития, настъпили след написването му. "Пролетта на емигрантите" се случи не от пророчество, а от друго - точни наблюдения върху властта и копнежа ми за това, което в момента става по площадите", твърди авторът.
- Г-н Илиев, "Пролетта на емигрантите" е роман, писан през 2012-а, в същото време в съдбата на героите изобилстват съвсем актуални събития - протестите, Фейсбук организацията, конфликтът между власт и президент и какво ли още не. Как стана това мащабно струпване от верни прогнози?
- В основата са няколко елемента. Едното е инстинктът ми на политическо животно, наблюденията ми, натрупванията на информация и опит, макар и косвено, но не съм преставал да бъда близо до политиката. Другото е просто силен копнеж - да променя действителността, да помогна с литературна енергия, в която е вложено силно, мощно чувство за социална промяна. Когато писах, се чувствах изправен до стената. Често си мислех, че ако нямам семейство и съм малко по-нецивилизован, бих си купил калашник. Особено важно беше обаче романът да не затъне в популярни политически образи, да не стане тенекиен, а да бъде литература, да има дълбочина, алегоричност. Нещо, за което много ми помогна редакторът Николай Акимов. Сложна е подобна ситуация - да потиснеш гражданина в себе си и неговия бяс и да трансформираш тази по същество биологична енергия в творческа.
- Доколко политиката е предсказуема?
- Политиката се прави от хора - и ако познаваш хората, ти е ясно какво биха могли да извършат. Хората в партиите не са трудни за разгадаване - както казва Съмърсет Моъм, "за да си политик, трябва да си особен род талантлив посредственик". Политиката най-често, колкото и да прикрива това, цели две неща. Власт и секс. Тя е в известен смисъл еротично занимание. Властта повишава либидото. Ти си социално животно, но първо си полов екземпляр. Ако човек наблюдава внимателно тези прости механизми, лесно би могъл да предвиди и редица събития.
- Тогава да се опитаме да предвидим и изхода от протестите.
- Това, което става, е събуждане - ментално и емоционално. Като цяло - духовно. Протестът не е примитивен, не стои просто като рефлекс, той е много повече. Независимо от явните монтажи на ГЕРБ вътре, или на партиите, останали вън от парламента, а дори и намесата на опозиционни фракции на БСП, от тези протести изникна една огромна критична маса. И тя прави следното: гони страха. Протестите са ритуал за гонене на страх. Те са приобщаване, солидарност, те са обратното на емиграцията във всичките й проявления. Човек лесно се маргинализира, първо се отдалечава от обществото, от близките си, после емигрира от душата си, накрая става непотребен, просто телесна обвивка, чужда на себе си дори. Много българи живеят така. В момента обаче се случва нещо противоположно. И то ще доведе до промени. Очаквам много тежки години и различно статукво - идват нови поколения, които искат да бъдат представени във властта. Това не става за 2 месеца. Всеки ще се опита да ги спечели на своя страна. Реформаторският блок, новите проекти от тип Безуханова, също евентуално връщане на Кристалина Георгиева като възможен лидер в управлението на България... В момента младите и не само те, протестиращите като цяло, се сблъскват с два основни съперника - Станишев и Борисов, и то дори не с техните партии, а с тяхното его. Станишев гони кариера навън, в ПЕС и за него оставка на правителството означава край на тази амбиция. Борисов пък има инстинкт на улично куче и знае как да оцелява при всякакви условия. Той носи мандат от природата, както казва д-р Николай Михайлов. Но тези неща не ме притесняват. Понеже бъдещето се сътворява от две неща: вяра и въображение. А тях ги има на площада.
- Впрочем, като споменахте за д-р Михайлов, бихте ли коментирали неговата теза за протестите, която много други припознават. Тя накратко звучи така: хората на площада са там, за да изпитат колективната радост от това, че са заедно. Но те няма как да постигнат конкретен политически резултат, тъй като мечтаят за невинна и абстрактно честна власт, която няма как да се случи никога.
- Мисля, че тази теза подценява спонтанността, хаоса, онези моменти, в които се случват неща, които няма как да предвидиш. Не се знае. Харесва ми една друга теза: че в момента се случва ферментация на процеси, които ще дадат плод след години. Но ще дадат.
- Защо чистото минало се оказа някаква тотална рядкост? Хората от площада искат такъв политик, но няма.
- Чистото минало е задължително. Във властта са нужни млади и чисти хора. Всички други няма да получат кредит на доверие и ще бъдат изритани. Преди търсихме месии. Сега ни трябват икони. Защото се намираме пред олтара и имаме нужда от упование.
- Това обаче не гарантира сигурен успех. Тъй като дори и да се намери човекът с чистото минало, властта по дефиниция има склонност да корумпира.
- Заради това трябват промени в Изборния кодекс. Мажоритарно участие. Възможност за отзоваване на депутати. И много други, темата е дълга. Но този закон трябва да се промени из основи, за да гарантира именно по-голяма прозрачност на властта и честност на изборите.
- Добре, да изпробваме логиката на БСП. Тя е такава: няма да се махнем заради едни 5000 души. Сори, ама провинцията мълчи. Ние я уважаваме, протестират малко хора и затова оставаме.
- Аз живея основно в провинцията и тя мълчи наистина. Не се случва нищо във Варна дори, вижте изборите наскоро там. В Пловдив се случи, но на ниско ниво - махнаха областния управител, малка победа, не влияе на основните процеси и бързо отшумя. Как може да участва провинцията в процесите на жълтите павета? Ами никак. Революциите винаги стават в столиците, още от времето на Френската буржоазна революция и Парижката комуна. Но това не ми отнема от надеждата. Дори и 3000 души да има на площада, ако медиите се интересуват от тях и отразяват ставащото с интерес, ефектът се подсилва многократно. От провинцията по някое време ще дойдат 300 трактористи и производители на домати, но те ще искат техните малки победи. Не са в състояние да предизвикат промяна. Наистина всичко е в ръцете на младите. На медиите. На солидарността и общата ни надежда. И най-важното - на новите, неопетнени хора.
- Какво мислите за този модерен сблъсък - на Фейсбук и традиционните медии. "Докладът" им за протестите е различен.
- Фейсбук върши огромна работа. Хората там се организират по инстинкт, интуитивно. Стават все по-бързи и изобретателни. Фейсбук е много важен инструмент за едно свободно общество.
- Мислите ли, че нещо може да изкара властта от хладнокръвието, с което трудно обръща внимание на ставащото?
- Според мен в момента текат много задкулисни договорки. Аз вече не правя разлики между партиите. Всичко тръгва от БКП и олигархия, заформяна още през 90-те, а и преди това. Това е една тъмна мрачна стая, от която излизат чудовища. БСП няма да подаде лесно оставка. Тези хора имат тежка фиксация от 97-а и си казват - тогава дадохме властта, сега обаче не. Вече взеха и да плашат. Местан каза, че може да докара турците, говори се за гражданска война. Всичко това обаче е фалш. Заплашват, за да предизвикат страх, като заклинание. Но да не забравяме, че тук става дума и за пари, за ангажименти - навън и навътре. Сложно е.
- Като писател и драматург понякога не ви ли затормозява това постоянно и натрапчиво усещане, че пишейки, сякаш няма как да избягаш от социалното. Пък може да ти се иска.
- Не е чак такъв проблем. Харесва ми разбирането на Антон Страшимиров, който казва: "Когато писателят седне зад белия лист, трябва да има силата да каже: Слушай, народе!" Не мога да избягам от рефлексите на съпреживяването, на съпричастието, на творческото милосърдие. Ако пишеш, ти си и лекар на това общество. Искам с разума, въображението си да помогна на хората да живеят по-добре. Не е възможно да си извън социалния контекст. Как да не ме е грижа? Децата ни ще живеят на тази земя, а ние я превръщаме в клоака! Тази нация е горда с хилядолетията си, а ние днес се занимаваме със самоунищожението си - не мога да търпя това! Като говорим за отстранение от политиката - вече забелязвам точно обратното, дори поетите изгубиха в строгия смисъл на думата онази чистота на изкуството и имат мощна конотация с политическите събития. Мисля, че това е напълно в реда на нещата. И дори е прекрасно. Не може духовните водачи да гледат как край тях тече реката, а те да киснат в гьола на равнодушието.
- Все по-трудно влиза в употреба тази национална теза обаче - за България. Не са малко хората, които се водят от другото убеждение - че не е важно къде си роден, а къде се чувстваш добре.
- Уважавам това убеждение, всеки е свободен да живее където може най-добре. Днес повече от всякога светът е пълен с емигранти. Но емигрантството има различни измерения, физическото не е най-силното според мен. Много по-тежко е да си емигрант в собствената си страна. Иначе България не е никак лошо място. Изключителна природа. Благодатна, разнообразна, плодородна. Българите са едни талантливи хора с лош социален статус. Поотделно сме супер. Остава ни да се научим да живеем заедно. Историята ни също ме изпълва с гордост. Трябва просто да направим няколко неща: да изгоним страха от себе си, да махнем тия, дето искат да крадат, и да притискаме до дупка следващите. И така, докато се научим долу-горе да спазваме законите - на правото и морала.
Готвят Велико Търново за столица на културата
Калин Илиев е и творческият директор, лицето на екипа, който подготвя кандидатурата на Велико Търново за Европейска столица на културата - 2019. Мотото на проекта е "Творим Щастие". В инициативния комитет участват десетки български общественици, интелектуалци, творци. В процеса на подготовка е на ход екстравагантната на пръв поглед идея в инициативния комитет да бъдат поканени кралят на Бутан и американецът Пач Адамс - лекар, писател, социален активист и професионален клоун. Първият - заради предложението му, представено пред ООН, показателите за измерване на държавите да се променят от "брутен вътрешен продукт" на "брутно вътрешно щастие", като последното той вече е въвел в собствената си страна. Вторият - заради движението, което е създал и което развива идеята за смехотерапията. Зрее замисъл също да бъде поканена изобретателката на хапчето за щастие. Според Калин Илиев днес културата трябва да бъде разбрана не само като сбор от изкуства, а в много по-широк смисъл: здраве, екология, благотворителност, благоустрояване, облекло и други. "Велико Търново е уникален град, символ на духовното, град на каузи, нужни на Европа и света", казва писателят и добавя: "От България има повече от десет кандидатури, според мен няколко от тях заслужават внимание - Пловдив, Русе, Варна, Бургас и, разбира се, Велико Търново".
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
