Няма воля за закриване на слабите университети

Парите ни принуждават да приемаме студенти под нивото на СУ, признава проф. Иван Илчев

Няма воля за закриване на слабите университети | StandartNews.com

Рейтинговата система разбуни ректорите седмици преди да излезе тазгодишната класация на най-добрите вузове. Един от частните университети дори заплаши да излезе от нея. Криво огледало ли са рейтингите? Кога ще започнат да носят пари за качество на вузовете? Кое сваля и кое вдига нивото на университетите? И ще се случи ли най-сетне радикалната реформа във висшето ни образование? С тези въпроси "Стандарт" се обърна към ректора на СУ "Св. Климент Охридски" проф. Иван Илчев.

Предлагам две рейтингови системи - за частните и за държавните вузове

- Проф. Илчев, един частен университет излезе от рейтинговата система с твърдението, че не е обективна. Вие като ректор на университета, който е на първо място в най-много професионални направления, как гледате на нея - има ли трески за дялане, има ли много субективизъм?

- Системата, разбира се, не е съвършена. Но това, с което разполагаме, е най-доброто, което сме имали до момента. Всяка година рейтинговата система се усъвършенства, добавят се нови фактори. В нея има и субективизъм, аз също не съм безумно доволен от някои субективни оценки в нея, но мисля, че не това е важното и определящото. Те и нас удрят. Обикновено там са най-ниските ни оценки.

Те се дължат и на това, че при нас влизат добри студенти, които имат високи очаквания и високи изисквания. И са оправдани да го искат. Затова тези оценки трябва да ни тласкат да вървим напред. Но те не влияят на мястото на Софийския университет в професионалните направления, в които обучаваме студентите. Защото основното, на което се набляга в тази рейтингова система и на което се набляга във всички авторитетни рейтингови системи по света, е нивото на научните изследвания. Тези дни получихме данните на "Томсън Ройтерс", според които научните разработки на изследователите от Софийския университет са цитирани 30 на сто повече от разработките на следващата научна институция в България. Има 43 публикации на колеги от Софийския университет, които са сред горния 1% на най-цитираните научни публикации в света. Това е истинското качество.

Нека да се разберем - в оценката на Националната агенция за оценяване и акредитация (НАОА) също има субективизъм. Аз съм бил и член на комисии към агенцията, приемали сме такива комисии и го знаем много добре. Знаем НАОА на какъв натиск е подлагана в определени моменти от определени институции, за да промени поне частично някаква оценка. Има и друго - в НАОА по принцип акредитацията трябва да се прави от колеги, които са на твоето или на по-високо ниво - или както се казва peers reviewing. Обаче има парадокс - има университети, в които преподавателите са всъщност на най-високото ниво в България.

- И са оценявани от хора на по-ниско ниво?

- Да. Имаше такива случаи в последните години - членове на комисии, които принадлежат към определени университети, съзнателно слагат ниска оценка на конкурентни университети. В никакъв случай не може да се говори, че и там оценката е напълно лишена от субективизъм. Това е въпрос и на научна политика. Рейтинговата система бе замислена, освен да покаже какво е мястото на университетите, и като важен инструмент за тяхното финансиране. От тази гледна точка аз от самото начало казвам, че би трябвало да има две различни рейтингови системи - една за държавните, а друга за частните университети. Защото за частните това не играе роля.

А има и нещо друго - вярно е това, което се казва от някои университети, че не можели да се състезават с мастодонтите, тъй като развивали само една или две специалности. Нека си зададем въпроса какви специалности развиват. Някой от тези университети да развива ядрена физика, да речем? Развиват се печеливши специалности, в които могат да постъпят децата на заможни българи. А останалите българи, които не са толкова заможни? Техните деца къде ще отидат? Според мен въобще не е правилно да бъдат сравнявани частните университети с държавните. Ето Американският университет, да речем, с когото ние в някои направления имаме приблизително равни оценки. Очевидно е, че някои работодатели ще предпочитат студентите на Американския университет, които идват с един великолепен английски език, с добра подготовка, но пак в едно или две професионални направления. Така че за момента според мен рейтингите са най-доброто, до което сме стигнали. За това сме се борили години наред. Разбира се, могат да се оправят някои неща, може да се намали допълнително субективизмът, за да не се позволява изкривяване, но нека да оправяме съществуващото, а не да го разрушаваме.

- Според вас атака ли е това, че точно в този момент частен университет излезе от рейтинговата система?

- Вероятно не е атака, но неслучайно идва преди огласяването на рейтинга за тази година, което вероятно ще стане през близките няколко седмици.

- Какви очаквания имате за новия си рейтинг?

- Аз не съм Ванга. Дали сме данните, които се изискват. Това са данни, които се изискват не само от рейтинга, но и от МОН, и от Европейския съюз. При нас има една система, наречена "Автора, автора", разработена от Математическия факултет, в която се записват научните постижения на колегията. За съжаление не всички колеги и не всички факултети си дават труда да записват постиженията си. Предупредих, че за факултети, които не си слагат публикациите в нея, ще има финансови санкции, защото така те косвено влияят на по-ниското представяне на университета.

- Идеята на стратегията за висше образование е финансирането на университетите да започне все повече да се влияе от рейтингите. Това до какво ще доведе за Софийския университет?

- Надявам се, че до по-високо финансиране. Надявам се, че ще послужи и като стимул за колегите действително да отразяват научните си постижения, да пишат повече в международно реферирани списания, което е изключително важно. За съжаление хуманитаристите не го правят в достатъчна степен.

- А до какво ще доведе като цяло по отношение на университетите ни? Ще има ли според вас закриване или сливане на по-слабите звена?

- Честно казано, не вярвам, че това ще стане. Винаги се намират начини. Нали знаете, има един принцип, че 10 души пишат закон, а след това 100 души започват да търсят начин как да го заобиколят. Според мен едва ли ще има закриване или сливане на университети по този начин. За радикална реформа трябва радикална политическа воля. В момента не я виждам. Трябва такава воля, каквато имаше в Латвия, в Естония. В Латвия от 6 физически факултета остана един с най-добрите преподаватели от шестте факултета. При нас поне засега не виждам такава политическа воля.

- Отново чакаме правителство, вие какви очаквания имате към него и по-специално към министъра на образованието?

- Нямам никаква представа кой би могъл да бъде. А като гледам как вървят преговорите в момента, май никой няма представа. Споменават се различни имена, и вие сте ги чували. Въпросът с проблемите в образованието е ясен, никой не го отрича. Години наред ние говорим за тях и като университет, и като Асоциация на изследователските университети. Всеки казва: "Абсолютно сте прави, но няма как да стане, защото ще засегнем много интереси". В последните години нещата започнаха да се променят, но много бавно.

- Приключи приемът в университета, доволен ли сте от него? Каква е тенденцията тази година?

- Тенденцията е същата като в предходните години. Няма от какво толкова да бъдем доволни, защото с тази система на финансиране сме принудени да приемаме и хора, които иначе не биха били студенти в Софийския университет. Очевидно е, че докато не се промени това разминаване между броя на свободните места в университетите и завършващите средно образование, няма да се промени и картинката.

- Смятате ли, че промяната на финансирането на базата на рейтинговата система ще ви позволи да си подбирате малко повече кандидатите?

- Надявам се. Но според мен това няма да стане в близките 2-3 години. Както и да се променя финансирането, то ще бъде плавно.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай