Гроздан Караджов, втори в листата на Реформаторския блок в 24 МИР в София
- Г-н Караджов, кои са най-спешните промени в образованието, които трябва да се извършат?
- Промяна на модела на финансиране и прием, така че образованието най-сетне да бъде обвързано с пазара на труда и неговите действителни нужди. По данни на браншовите организации на работодателите, зрелостниците на средно професионалните училища, са със слаба квалификация или недостатъчни компетенции за реалната икономика. В същото време близо 50% от завършващите висше образование са само в 3 специалности - право, публична администрация и икономика. Няма работеща национална икономика, в която услугите да потребяват повече от половината от работната сила. Така се получават двойни разходи - държавни пари се инвестират за обучението на експерти, от които реалната икономика няма нужда, а бизнесът плаща за преквалификацията им.
- Вече три правителства не успяват да приемат закон за училищното образование, присъства ли той във вашите приоритети и кои са основните пунктове в него?
- Повече от осем години законът се подготвя, но така и не се приема. За същото време можеше да се напише нова Конституция, например! По всичко личи, че при подготовката на законопроекта, който ще трябва да се почне наново, е необходимо да се поканят неправителствени организации и родителски общности, както и професионални сдружения на учителите. Но това, което ми се иска да се получи като резултат е, родителите да не дават по една-две минимални работни заплати на месец за частни уроци на децата си.
- Голям спор възникна около въпроса кога трябва да се завършва основно образование, каква е вашата теза?
- В проекта беше предвидено основното образование да е от първи до седми клас и да има два етапа - начален и прогимназиален. Струва ми се разумно, но е въпрос и на обсъждане в по-широк кръг. Със сигурност обаче няма нужда от разтегляне до по-горни класове. Чувам, че някои политически сили като ДПС например, настояват за това в името на цели, несвързани с образованието, а по-скоро със закрепостяване в смесените райони.
- Служебният кабинет предложи актуализирана стратегия за висшето образование, която предвижда спиране на приема в слабите университети от 2016 г. Трябва ли според вас да се закриват университети и с какви мерки трябва да стане това?
- В България има повече от 50 висши учебни заведения, а броят на кандидат-студентите в тях намалява от година на година. Дори най-старият ни и престижен университет - Софийският, чийто възпитаник съм и аз, не може да попълни местата си на трето класиране.
Мой познат, университетски преподавател, ми беше споделил, че му се налага да прави компромис, като пише незаслужени оценки на студенти, които изобщо не би трябвало да продължат в по-горен курс. Само защото ВУЗ-ът получава държавна субсидия за всеки приет студент. Така не може да продължава повече.
Според доклад на Сметната палата малко над 20% от висшистите, които завършват у нас, работят труд, който отговаря на квалификацията им. Кому са необходими сервитьори с диплома за висше, а не за професионално образование?! Това е скрита безработица!
Не говорим за закриване, а за промяна на модела на финансиране на висшите училища. Както сме записали в програмата на РБ, това ще става въз основа на рейтинга им. Освен това задължително ще се вземат предвид и изискванията на бизнеса при изготвяне на учебните програми и определяне на държавната поръчка за прием.
- Ще работите ли за промени в начина на финансиране на висшето образование и науката?
- Разбира се. Освен промяна в модела на финансиране, е необходимо да се въведат и прозрачни правила за избор на членове на комисиите и на ръководството на Националната агенция за оценяване и акредитация(НАОА).
Но промяната ще дойде и от корекции на самата процедура по прием на студенти. На практика този процес е съвършено безконтролен - ВУЗ-овете заявяват в просветното министерство колко бъдещи висшисти ще обучават, а министерството ги дава за одобрение в правителството. НАОА определя капацитета на тези ВУЗ-ове - т.е. колко бройки може да се "натъпчат". Нямаме полза от този механизъм.
- Ще искате ли поетапно увеличаване на парите за образование и наука?
- Това е повече от необходимо. В момента с парите за образование става това, което и с останалите бюджетни сектори - те просто се "изяждат" за заплати и ремонти на училища. Образованието не е нова дограма и саниране, макар че и това е необходимо.
Образованието означава и инвестиции в училищни лаборатории, нови технологии и оборудване за класните стаи, изобщо да се върви към интерактивно обучение. Учениците да прекарват половината време в класната стая, а останалата -навън сред реалната практика, където се научава дори повече. С книжка под мишница в XXI век изглежда повече от примитивно.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
