Машинно гласуване, а не задължителен вот

Машинно гласуване, а не задължителен вот  | StandartNews.com

Споровете около изборния кодекс няма да разтурят коалицията, казва Даниел Вълчев

- ГЕРБ ще играе с партиен кандидат наесен
- АБВ няма капацитет да напусне управлението, защото няма друг политически ресурс
- Нужен е мек образователен ценз в изборните правила

- Г-н Вълчев, парламентът приема новия Изборен кодекс, РБ - учудващо единен, заплаши с бойкот в гласуването, а Георги Първанов заговори за покушение срещу демокрацията. Може ли страстите да се превърнат в препъникамък за стабилността на управлението?
- Изборното законодателство е сред най-важните групи правила в едно демократично общество. Дали изборите се провеждат по предвидим и почтен начин - това е основният тест за демократичността на едно общество. Какъв е проблемът с изборите в България? Някои казват, че това е ниската избирателна активност. Но ако я сравним с активността в други европейски държави, ще видим, че нашите резултати са съизмерими. Според мен големият проблем е съвсем различен - това е технологичният вот. Какво влагам в това понятие - вотът, който е предпоставен и не изразява волята на избирателя, независимо дали е купен, дали е следствие от въздействие на работодателя, или е просто откраднат вот, т.е. протоколите са манипулирани. Следователно, когато се правят промени в Изборния кодекс, трябва да целим именно това - хората, дай боже да са повече тези, които искат, да могат нормално да изразят мнението си и то да бъде правилно отчетено в резултатите.
- Задължителното гласуване решение ли е?
- Задължителното гласуване не е решение на проблема. То няма как да премахне нито купения, нито корпоративния, нито откраднатия вот. Теоретично би могло да намали относителната им тежест, но стъпката е твърде малка и може да се обзаложим, че няма да донесе значим ефект. Извън споровете за конституционната съобразност на задължителното гласуване (нищо чудно КС да отмени тези разпоредби), това, което са приели депутатите, дори всъщност не е задължение. Това е по-скоро една декларативна норма. Задължително е например плащането на данъци, защото ако не ги платите, ще търпите санкции. Ако приложим гласуваното от НС спрямо данъчната система, то би изглеждало така - ако аз си платя данъците, могат и да ме поощрят (на 1000 човека ще разделят два хладилника и една гарсониера в "Надежда"), ако вие не си платите данъците - ами, здраве да е. Не може да има задължение без санкция, без неблагоприятни последици при неизпълнение. Ако беше търсен ефект от истинско въвеждане на задължение, то би могло например негласувалите да не могат да стават държавни служители, да не могат да ползват определени социални придобивки и т.н.
- Кое така взриви реформаторите? Отпадането на район "Чужбина" и ограничаването на гласуването зад граница ли?
- За мен най-важните неща са машинното гласуване и машинното преброяване. Разбира се, и електронното гласуване, с уговорката, че това няма да стане веднага и освен техническите проблеми трябва да се преодолеят и много страхове - да не бъде хакната системата, да не бъде компрометирана тайната на вота, да няма и още по-големи манипулации - бат Сали от махалата да събере личните карти и да гласува на воля. Това, разбира се е преодолимо, но все едно няма да стане тази година. Това обаче, което може да се случи още наесен и аз не мога да разбера защо не се подкрепи, е машинното гласуване, а ако това не е възможно навсякъде, поне машинното преброяване. Така контролираният вот би намалял драматично - трудно може да се проследи кой как е гласувал, а членовете на комисията няма да броят - машината ясно ще отчете резултата.
- А ако вашите предложения не минат, ще напуснете ли управлението?
- Гласуванията по текстовете от Изборния кодекс не минават по линия опозиция-управляващи. И в комисиите, и в пленарната зала, има доста кръстосани гласувания. Що се отнася до това дали изборното законодателство е сериозна пречка пред участието в управлението, аз бих казал, че то е по-скоро сериозна пречка пред дългосрочно партньорство с ГЕРБ. Що се отнася до управлението, много пъти сме казвали, че РБ не участва в управлението на всяка цена, а за да се постигнат някакви значими резултати, свързани с очакванията на хората. Много важно очакване е технологичният вот да бъде драматично намален. Така че тук си заслужава сериозно да се замислим. Каква би била реакцията, не мога да предвидя (нека промените да бъдат изцяло приети), но според мен трябва да е остра.
- Колко остра?
- Поставянето на партньорите пред свършен факт не е патент на ДБГ. Моето мнение е, че специално за антикорупционния закон заден ход няма как да има. Иначе ДБГ няма какво да търси в управлението. Законът няма да реши отведнъж проблемите на корупцията, така както и промените в Изборния кодекс няма да решат проблема с технологичния вот, но това са важни знаци за посоката, в която се върви и наличието на воля да се предприемат действия. Моето лично мнение е, че фокусирането на дебата върху задължителното гласуване и гласуването в чужбина по някакъв начин отклонява вниманието от основния въпрос - нечестните избори. Да не говорим, че ако машинното гласуване бъде интелигентно въведено - с контролни въпроси към гласуващия, за да сме сигурни кой е той, в някаква степен може да въведе и мек образователен ценз. Защото за разлика от активното избирателно право, образованието е уредено в българската Конституция и като задължение. Ако до 16-годишна възраст не си се научил да четеш, не съм сигурен, че имаш право да казваш как да се управлява тази страна. Ти очевидно не можеш да управляваш дори себе си.
- Борисов намекна за евентуална промяна на правилата за избор на президент, недоволствайки, че първата работа на избрания държавен глава е да се разграничи от партията, която го е издигнала и направила кампанията ?
- Не знам за каква промяна става дума - така е в цял свят. Президентът не трябва да защитава партийни интереси, а да олицетворява единството на нацията. Думите на г-н Борисов бяха тълкувани по-скоро като намерение ГЕРБ да търси кандидат извън своите партийни среди. Ако питате мен, няма да се случи така, ГЕРБ ще издигне кандидат от техните среди. И това е нормално.
- Когато в разгара на местните избори Радан Кънев се самономинира за кандидат-президент на РБ, в интервю за "Стандарт" и вие казахте, че ще обмисляте дали да не се включите.
- Аз съм човек, който си държи на думата и наистина ще обмисля. РБ никога не е бил лесен съюз, а през последните месеци преживява не най-добрите си времена. Президентските избори дават възможност, но и ще ни принудят да потеглим в една от двете посоки - или към сериозна консолидация и възможност за развитие на блока в нов изборен цикъл, или всеки да поеме в своя посока. И първата стъпка в която и да е посока е свързана с президентските избори. Ако наистина искаме консолидация, първата стъпка към обща кандидатура е всеки от лидерите на партиите в блока, ясно да заяви, че няма да се кандидатира за президент. Правилно е да се ориентираме към кандидатура, която да е не просто приемлива, но и желана за всички политически сили в РБ. Още един аргумент - навсякъде на местните избори, където издигнахме тежки партийни фигури, те дори не можаха да достигнат гласовете за листата на РБ. Пример - София, където резултатът на кандидата ни за кмет е два пъти под резултата на листата. Разбира се никой не понесе отговорност за това. За мен идеята лидерите да се състезават е лоша и не мога да си представя какви биха били мотивите, освен лични.
- Чуха се имената на Найден Зеленогорски, Петър Стоянов?
- Силни предложения. Ако са приемливи за партньорите, нека застанем зад някое от тях.
- Пътувате ли с градския транспорт? Притеснява ли ви увеличението на цената на билетчето? Как ще накажете Прошко Прошков - общинския съветник на ДБГ, който подкрепи повишението въпреки партийното решение?
- Въпросът за билетчето в София не е сиромахомилски, а концептуален въпрос. В това, което твърдят защитниците на увеличението, има определена логика. Увеличението ще засегне само онези, които ползват градския транспорт без да имат карта. Проблемът обаче е другаде. Когато искаш от хората да преглътнат увеличаване на коя да е услуга, е редно да кажеш - хора, аз опитах всичко възможно, за да мога да свия административните разходи, течовете на пари от обществени поръчки, от пътниците без билет, дайте и вие малко, за да постигнем успех. СОС не направи това. Не създаде система, която да разреши въпроса с гратисчиите, Центърът за градска мобилност не се управлява ефективно, периодично излиза информация за безобразия. При тази базова обстановка не е редно да искаш от хората пари. Колкото до г-н Прошков, без да съм голям специалист в партийното администриране, мисля, че редно, когато си част от един отбор, когато си завоювал някаква позиция не само с лични усилия, но и с помощта на своите колеги, да се съобразяваш с тях. ДБГ никога не е била от формациите, които действат болшевишки - да опозоряват, изключват. Но политиката е колективен спорт като футбола и колкото и изящен гол да си вкарал, няма да получиш аплодисменти, когато той е във вратата на твоя отбор.
- Георги Първанов обяви, че АБВ ще вземе решение дали да продължи да участва в правителството - и заради Изборния кодекс, и заради министри, които носи на гърба си, пък те очевидно не стават за тая работа. Имате ли нужда от този партньор в управлението?
- Според мен АБВ няма капацитет да напусне управлението, защото няма друг политически ресурс. Те вътрешно са си разпределили ролите - един призовава да си тръгват, другите се ослушват. Дано и ние не изглеждаме в очите на хората така, защото в РБ не играем роли. Наистина имаме различия.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай