- Г-н Павлов, с какво ще се запомнят тези избори като кампания и резултати?
- На тези избори видяхме две уникални неща. През целия 23-годишен период на новата българска демокрация за пръв път партия подава оставка и пак излиза като първа политическа сила. Второто е - пак за пръв път - същата тази партия, която печели изборите, няма да участва в управлението на страната.
Що се отнася до кампанията, особено в последните 15-20 дни, протече в обстановка на изнервеност, на взаимни обвинения и скандали, свързани с незаконно използваните СРС. Всичко това измести на заден план истинските проблеми. Или накратко казано - дневният ред на кампанията измести дневния ред на обществото.
- Доколко скандалът в събота с "арестуваните бюлетини" оказа влияние върху хората? Отвратиха ли се хората?
- Не мисля, че историята с бюлетините оказа чак такова влияние. Скандалите с незаконното подслушване, особено тези от дома на бившия премиер Бойко Борисов, бяха тези, които наистина отказаха доста хора да гласуват. И това бяха основно привърженици на ГЕРБ - около 4-5%, според нашите изследвания. Скандалът в събота дори по-скоро мобилизира периферните избиратели, които дотогава не бяха сигурни,че ще гласуват. Очаквахме активност от 3,5 милиона, а са гласували, по наши данни, около 3,8 млн.
- Много ли е това или малко?
- С оглед на атмосферата, която цареше през цялата предизборна кампания, смятам, че това е една много добра активност. Това са 62-64 процента от реално живеещите в България гласоподаватели. Никой не очакваше, че ще се достигне активността от предишните избори през 2009 г. Много по-тревожно е това, че гласовете на почти една четвърт от избирателите са подадени за партии, които не преминават парламентарната бариера от 4%.
- Това се случи в ранната демокрация - през 1991 г. За какво говори тази днешна фрагментация на вота?
- Нещата не са съвсем същите.Тогава имаше четири партии и коалиции, които бяха близо до целта. Сега на косъм от бариерата останаха само две партии - НФСБ и "България на гражданите". Другите са доста по-далеч.
Причината за това разпиляване на вота е прекомерно големият брой на явилите се на изборите партии и коалиции. Съгласете се, че 45 политически субекта са ужасно много. Това просто е несериозно. На обществото му беше дошло до гуша и затова бяха въведени доста сериозни финансови и други прагове. Но в името на една криворазбрана демокрация тези ограничения бяха премахнати. Ако имаше само 15-ина партии, много по-малко гласове щяха да изгорят, а парламентът щеше да има съвсем друга конфигурация. С много по-големи възможности за съставяне на коалиционно правителство.
- Кой имаше интерес от подобно разпиляване на гласовете?
- Не съм сигурен кой би имал интерес. Просто се появиха, или вече съществуваха, много желаещи да се доберат до държавното финансиране. Сега има 5 или 6 партии, които прехвърлиха 1 процент от гласовете и си осигуриха по 12 лева на глас годишно. За някои от тях това ще означава над 1 милион лева - достатъчно, за да се поддържа един приличен партиен апарат.
- Какво следва оттук нататък? Какво правителство може да бъде съставено?
- Засега БСП, ДПС и "Атака" са декларирали, че няма да подкрепят правителство на ГЕРБ.
Остават две възможности. Първата е да се състави програмно правителство с мандата на БСП. Втората - коалиционно правителство на социалистите и ДПС. Но тя става все по-малко вероятна с оглед на разпределението на мандатите. Според последните данни двете партии имат общо 119 мандата. Такова правителство няма да се радва на обществено доверие. А една коалиция между БСП, ДПС и "Атака" просто е обречена, още повече че в Брюксел поначало гледат с крайно лошо око на националистически формации като тази на Волен Сидеров. Затова остава формулата експертно правителство, подкрепяно от БСП, ДПС и отделни депутати от "Атака", а защо не и от ГЕРБ. Но все едно, новият кабинет няма да издържи много време.
- Значи избори "до дупка"?
- Това не е добър вариант. По-добре е все пак да имаме някакво правителство, което да се заеме с най-неотложните проблеми на държавата. Едно служебно правителство не може да решава много неща. А на настоящето май му липсва и воля да прави нещо.
- Още снощи НДК бе обградено от протестиращи. Ще има ли нова вълна улични бунтове?
- Недоволни винаги ще има. Нека не преувеличаваме значението на тези стотина младежи с факли. Впрочем и зимните протести не бяха чак толкова внушителни, колкото може би ни се струваше тогава. В Гърция, Франция, Италия или Испания излизат милиони, но правителствата не падат. Така че не бива да се притесняваме от подобни демонстрации. Страшно ще стане, ако проблемите на хората не се решават.
- Тези избори не бяха ли някакъв исторически вододел? Вече няма да виждаме в парламента емблематични лица на прехода като Ахмед Доган, Иван Костов и още някои "вечни" депутати. Сменя ли се политическото поколение, или става въпрос за нещо друго?
- Става дума за две различни явления. В единия случай самите личности се отказаха - или бяха принудени да се откажат - от място в листите. Това стана в БСП и ДПС. И това беше благотворно за тези партии. А във втория това бе резултат на инат. Инатът на Иван Костов да не се коалира със СДС, с НДСВ и партията на Касим Дал. Което бе най-правилният ход за традиционната десница в България. В резултат на което всички те сега изпаднаха зад парламентарния борд. Причината за това обаче е и липсата на нови харизматични лица вдясно. Оказа се, че резервната им скамейка е твърде къса.
- Всички предричаха успех на партията на Кунева, но тя също не може да влезе в парламента?
- Това бе голямата изненада. Резултатът на "България на гражданите" е далеч от това, което г-жа Кунева постигна като кандидат-президент. Тепърва ще се анализира каква подкрепа е получила по региони, но очевидно не са намерени убедителни фигури за водачи на листите.
- Има ли вероятност да гласуваме отново наесен?
- Никак не е изключено. Но пак повтарям - и да се излъчи едно легитимно правителство, то няма да издържи повече от една година.
-Тогава ще има и избори за евродепутати. Така че да не стане "две в едно"?
- Това ще бъде най-рационалното решение, ако се стигне до там.
- Кое е най-важното за новия кабинет?
- Да направи нещо за решаване на основните проблеми на хората - безработицата и ниските доходи. Или накратко казано, да се заеме с икономиката. Иначе народът отново ще излезе на улицата.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
