Свобода vs. сигурност

Свобода vs. сигурност | StandartNews.com

Терористите са победили, ако ни заставят да заживеем във военни лагери

Димитър Бочев,
писател

"Свободата е един от най-скъпоценните дарове, които небето е дало на хората. За свободата човек трябва да рискува живота си."
                                    Мигел де Сервантес, "Дон Кихот"

Още в началото на последната терористична вълна го казах в медиите, а последвалите събития ден след ден го потвърждават: многократните официални и неофициални уверения от Париж и Брюксел, че насилието на шепата разбеснели се главорези е срещнало монолитния отпор на демократичната общност, че нашите общоевропейски ценности са доказали боеспособността си в битката с варварството на палачите, са официалната, плакатната част от равносметката на кървавите атентати. Истината, както винаги, се спотайва зад фасадата. И тази истина прелива от горчивина и болка, тя ни изправя пред най-кошмарния ни враг: собственото ни безсилие пред всесилието на терора. Коментирайки това безсилие, в "Човекът без качества", Музил отбелязва, че един нищо и никакъв гвардейски взвод от двайсетина малограмотни войници може да арестува целия парламент и така да срине демокрацията. Една разглезена от консумативните охолства демокрация, една демокрация, свикнала да се наслаждава на социалните блага, но не и да ги брани.

Не ще и дума: ние не можем да воюваме срещу терора със средствата на терора. Единството, диалектическата взаимосвързаност между цел и средства, е морален принцип, формулиран още от античната философия и доказван многократно през хилядолетията както от християнската етика, така и от обществената практика. Няма съмнение, че ако една цивилизация се изправи срещу варварството с безскрупулността на варварите, тя ще загуби цивилизоваността си, ще се варваризира, ще се превърне в част от онези злодейства, които е тръгнала да изкоренява. За разлика от нецивилизованите си врагове цивилизованият човек е заставен внимателно да подбира оръжията си. Така той често се оказва физически победения в битката, но тъкмо физическото му поражение съдържа моралната му победа. Това е и нашият път, ако не искаме да превърнем християнската си цивилизация в псевдохристиянска, в християнска по име, но не и по духовно съдържание.

Моралните преимущества са несъмнено на наша страна, но точно толкова несъмнена е и физическата победа на силите на злото - поне на днешен етап. Те постигнаха целите си: хвърлиха в страх и смут цели народи, разстроиха ежедневието в най-проспериращите западни страни, парализираха дейността на техните институции, превърнаха се от незначителност в център на световното внимание. Тези демони на злото отлично знаят, че страхът от терора е по-страшен и от самия терор, че този страх убива по-безпощадно и от куршумите, че блокираните от полиция и армия градски улици и заведения онагледяват тяхната победа. Дори въоръжените до зъби улични патрули да внушават чувство за сигурност, тази сигурност е измамна, тя е породена от всеобщата несигурност, в която тънем. Ограничаването на свободите на редовия жител на Париж и Брюксел, на Берлин, Рим и Лондон говори за окастряне на демокрацията, а колкото по-стеснявана е тази демокрация в името на сигурността, толкова по-видима е победата на враговете на демокрацията. Ако успеят да ни заставят чрез терора си да се капсулираме и да заживеем в едно всестранно контролирано и надзиравано общество, ако градовете ни заприличат на военни лагери, ако светският живот, на който свикнахме в следвоенна Европа, бъде подменен от абсолютизма на държавния регламент, ако на фанатизираната психика на самозваните воини на Аллаха отговорим с милитаризиране на нашето обществено съзнание, злодеите ще продължат да побеждават на европейска земя и без да стрелят.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай