Дали Владимир Путин е политически силен или слаб? Въпросът може да изглежда доста странен за обикновения човек в Русия, който вижда в руския президент едва ли не герой от екшън филм - майстор на джудото и на скоковете със забавено отваряне на парашута, безпощаден триумфатор в борбата с опозицията, военен стратег, от чиито закани да прати срещу Киев танкови армади се разтреперва НАТО. От седмици темата отново се обсъжда оживено сред експертите, анализиращи последиците от нахлуването в Украйна. Дали Кремъл е целял с действията си там да предотврати прехвърляне на Майдана в Москва, способно да свали нестабилния й режим - или да демонстрира, че Русия се връща на световната арена като глобална сила с капацитет да разшири своето влияние?
Дискусията започна през април, когато "Форин афеърс" помести статии на двама академици - Брандън Валериано и Райън Менис; според тях "Путин не е толкова силен, колкото може би изглежда, и още по-важно, колкото сам се надява". Авторите посочват, че Русия не е придобила нищо ценно с намесата си в Украйна, оръжейните доставки за Иран, опитите за натиск върху Източна Европа чрез износ на енергоносители или кибервойни срещу глобални съперници като САЩ: "Опитът на Русия да осъществи претенциите си за регионални интереси доведе до резултати, които всъщност са в разрез с нейните цели". Съответно, пишат експертите, "ще е грешка да бързаме с мерките срещу уж нарастващата руска заплаха".
Сергей Алексашенко, бивш зам.-управител на руската централна банка, не е на това мнение. В коментар за Института "Брукингс" той откроява два аспекта на руското влияние. Първо, ролята на страната като ключов доставчик на петрол и газ в Европа въпреки икономическата стагнация. Второ, военното превъзходство на Русия в постсъветското пространство. Войната, разпалена от Путин в Източна Украйна, замрази политическата дейност и сви с 20 на сто икономическата дейност в региона. Алексашенко посочва също, че демонстрираният от Москва военен потенциал е подтикнал страните от НАТО към допълнителни военни разходи. Ако Западът смята, че Путин и Русия са слаби - казва експертът - нека лидерите в Европа и САЩ го докажат нагледно на света и на самия руски президент.
В дискусията се включиха още трима експерти. Според Павел Баев от Института за изследване на мира в Осло "Русия е слаба. А Путин е още по-слаб". Той добавя: "Путин се озова в класически капан - Русия все повече губи военно надмощие и процесът продължава. Сега за него е необходимо да използва това надмощие възможно най-бързо".
Да зацикляме на темата силна или слаба е всъщност Русия означава да опростим сложните процеси, определящи поведението на Москва. Най-напред, този подход погрешно отъждествява Русия с Путин. Да не забравяме, че за външната политика на Москва са от значение и отношенията на Путин с останалия елит, отношенията на този елит с други елементи на режима, отношенията между режима и руското общество като цяло, а също и оценките на Кремъл за външните заплахи и възможности.
Затова Русия може да бъде силна и слаба едновременно - ако използваме тези термини - според момента, проблема и възгледите на всеки заинтересован играч.
На 18 юли например сп. "Икономист" помести некролог във връзка с кончината на Евгений Примаков, руски политик, дипломат и разузнавач, в който отдаде дължимото на заслугите му. Примаков бе съгласен с анексията на Крим от Русия миналата година, но през последните месеци отправи сигнал, че Путин е стигнал твърде далеч в нещата около Украйна. "По-добре е да използваш изкуството на дипломацията, за да надхитриш и да надминеш съперниците си", казва Примаков. Той смяташе за вулгарна "истеричната войнствена пропаганда", отприщена от Путин, а пълномащабната конфронтация със Запада - за безполезна, пише списанието. Примаков знаеше до какво води това.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
