Кой открадна политиката?

Кой открадна политиката? | StandartNews.com

Политическото време тече различно от икономическото време. За един политически ден се случват милиони неща.. Очакванията от политическото време са да бъде ежедневно динамично, а по време на кампания да става турбулентно и това да се усеща с политическите сетива и от избиратели, и от политици. Или поне така е на теория, която вече наподобява бежанец - сблъсква се на пух и прах в границите на българската действителност и няма никакво желание да влезе в страната.

Няма нужда за пореден път да се казва, че кампания няма. Говорещите глави от екрана вече дадоха присъдата си. Усещането обаче, че изборите си вървят като влак на БДЖ, бавно, протяжно и скучно е много силно. Липсата на ярки тези, смели предложения, които да градят нова градска утопия за пред избирателя липсва до такава степен, че единствено оскиморонът „разследващият контрабанда на алкохол и наркотрафик" Волен Сидеров може да ни събуди в дъждовния предизборен уикенд. Главният въпрос е защо това е така? Кой или какво се е наместило като анимационния герой Гринч, който открадна Коледата и посегна на политиката?

Изборите до дупка създадоха черна дупка в политическата атмосфера в страната. Изтощаването е повсеместно, а партиите не съумяват да излъчат запомнящи се кандидати. Централите и щабовете по места са се фокусирали предимно върху технологията на изборите и дебатите за идеи, каузи и визии липсват или се водят „на по чашка". Избирателите също се измориха. Дилемата за кого да гласува година след година, а понякога и повече от веднъж в годината, се явява странична за българина. Съзнанието е обсебено с математически алгоритъм как заплатата да стигне за всичко и дали този път да е „имитация на продукт" или кашкавал. Вотът за местна власт е безплътен и за партиите, в които вече се заговори за президентските избори догодина, а и съобразяването на част от кандидатите беше правено паралелно с преценката за кандидат за държавен глава.

Рефлексиите за излъчване на политическо представителство са тотално приспани. Най-характерна е реакцията във Фейсбук за стилистиката на кандидатите по техните плакати. Анти биг брадър елитът у нас охотно се присмя на хората от предизборните постери, че дори и не помисли за секунда да чуе какво те имат да кажат. Анализът е по картинка. И това щеше да е наистина жалко, ако те имаха какво да кажат.

ГЕРБ все още се държат сякаш премиерът ще им спечели изборите. Което е културологично иманентно за партията – там е един за всички и всички за един. Въпросът доколко „видимите резултати" са качествени, смислени, дали са целесъобразни и икономически ефективни не се задава, защото е достатъчно да гледаме все по-странния тен на премиера. С ГЕРБ започна част от разпада на политиката в смисъла на класическото разбиране за ляво и дясно и свързаните с тях публични политики. Борисов се държи като ляв популист, докато самоидентификацията на гласуващите е дясна. Макар и най-силната в момента, партията на Борисов отбелязва поредица от отръпване на гласоподаватели и тази тенденция ще се запази. Местните избори ще са от значение за Борисов, който очаквано ще реализира промени в кабинета след местния вот на 25 октомври.

БСП удари в камък с реализирането на плана си за смяна на модела, въпреки че на предсрочните избори през 2013 г. успя да убеди избирателите в това и в момента ще им е много трудно да предложат същата теза. Донякъде обаче те са единствената партия, която все още се занимава с политиката в класическите й направления– както членската маса на партията, така и водещите й политици и кандидати продължават да се вълнуват от политическото – от геополитика до проблемите на детските площадки. Социалистите тестват модели за инжектиране на лява визия за десните теми като патриотизъм и нация. Дали експериментът е успешен ще се разбере на 25 октомври.

Реформаторският блок са най-заплашени от местните избори, тъй като те ще трябва да бранят позициите си в централната власт. Най-силните им послания и кандидати са с отчетлив либерален вкус. Оставяйки настрана изключително странните им коалиции по места и които противоречат на декларираните им принципи, драмата им идва от невъзможността да постигнат консенсус в рамките на блока. Реформаторите са в неудобната позиция на щит, който да поеме атаката от недоволството от правителството.

ДПС ще продължи да расте и на тези избори. От политологична гледна точка, техните кандидати са най-умели в изразяването на либералната реторика, за което се инвестират много средства. И дотолкова с либералното. Целта на партията на Местан е да стане единствен електорален блюстител на малцинствата и то само етническите.

Останалите партии съдържат някакъв елемент на идеология само в наименованията си и то не при всички. Потенциалът на двете партии-телевизии е силно ограничен по краищата на България, но не трябва да се подценява. Клоновете на БСП агрегират разочарования електорат на левицата, но идеологическата им безтелесност ще ги превърне в трансцедентални спътници на мнозинствата на ГЕРБ по места – няма да носят отговорност, ще се размият в общото, но парчета от баницата ще ги задоволи.

И така, нека се върнем на въпроса кой открадна политиката или защо вече по същество политически тези липсват. Политическият философ Колин Крауч го описва блестящо: „Ние отидохме отвъд идеята за управление чрез народа, за да поставим под въпрос управлението изобщо" и продължава „Колкото повече държавни функции биват договаряни с подизпълнители от частния сектор, толкова повече държавата започва да губи компетентност за извършване на неща, с които преди много добре се е справяла".

България е пропита от кронизъм и непотизъм, но не такива, каквито ги разбират идеолозите на свободния пазар. Те идват по сечение на прослойката от функционално бедните, от прекариата или от малко останалите у нас, произвеждащи нещо с наемния си или друг труд. Няма политически естаблишмънт вече. Има икономически такъв. Местните феодали са най-заинтересовани от провеждането на кампания и те го правят тихо, спокойно и сигурно. Местните феодали са такива, защото властта им прехвърля всичките си основни функции на фирми, които не са само организация, а концентрация на власт. От парното, през водата до бездомните кучета – всичко е в ръцете на осъществяващите услуги със съмнителна стойност, с огромни печалби от наше име, без да имат политически мандат. Та, така. Политиката беше открадната през прехода от мнимите компании, таксуващи ни ежемесечно. Логично, те не се интересуват от кампании. Напротив, те ги притесняват. Защото носят заряд за някаква промяна. Ясно е кой има интерес да няма кампания. И е ясно кой и как открадна политиката, капитализира я и в момента очаква продължение на охотното си съществуване.

Ако в анимационното филмче все пак Гринч помъдрява, българският Гринч едва ли ще може да преживее този катарзис. Остава да видим доколко все пак сетивата ни ще успеят да усетят полъх на промяна.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай