Доминик Строс-Кан,
бивш шеф на МВФ
Условията на споразумението за Гърция несъмнено са тревожни за тези, които все още вярват в бъдещето на Европа. Това, което се случи миналия уикенд, за мен бе дълбоко вредно, ако не и смъртоносен удар. Има и такива, които не вярват в това бъдеще и доволно ще потриват ръце. Но кой знае какво всъщност е Европа? Дали е родена в Омировите поеми? В калта и тинята на окопите, където кръвта се смесваше, а мечтите и амбициите се преплитаха? Дали не е родена в пунктуалните договори на ЕС? Европа е Микеланджело, Шекспир, Декарт, Бетовен, Маркс, Фройд, Пикасо. Това, на което те ни учиха, е да градим основи, балансирайки природата и културата, религията и светското начало, вярата и науката, индивидуалността и колективизма. Но демонът, който ни кара да повтаряме грешките от миналото, никога не е далеч.
Демонът е се крие за това, което се случи през онзи съдбовен уикенд. Без да навлизам в подробности дали мерките, наложени на Гърция са уместни, легитимни, ефективни, искам да подчертая, че контекстът, в който бе наложен този диктат, ни осакатява. Приемам, че аматьорство на гръцкото правителство и бездействието на предшествениците му са извън нормата. Приемам също, че коалицията от кредиторите, водени от германците, бе бясна от това.
Но политическите лидери сякаш бяха обсебени от идеята за идеологическа победа над едно ляво правителство за сметка на раздробяването на Съюза. Защото нещата се свеждат до това да броим милиардите си, вместо да ги използваме, да предпочетем унижаването на един народ пред проектите за бъдещето. Еврото бе замислено като несъвършен валутен съюз, изкован от Франция и Германия. Сега е необходимо да се измъкнем от тази първоначална неяснота, която стане разрушителна и да се откажем от егоцентричните планове.
Това ще изисква общо усилие във Франция, както и в Германия. И двете страни са изправени пред сериозни пречки по този път. Германия е в капана на подвеждащата и непоследователна история за дейността на един валутен съюз, широко възприемана от нейната политическа класа и от хората. От друга страна, във Франция има мързел и латентна сувереност на икономическите и интелектуални елити. Нуждаем се от интелигентна и обновена визия за архитектурата на паричен съюз, който да намери обществена подкрепа. Обособяването на Севера няма да е достатъчно да се спасим. За спасяването на Европа са необходими всички европейци. Разделени, сме твърде малки. Всеки може да види как се формира Североамериканската плоча. Тя ще бъде клъстър от САЩ и техните канадски и мексикански спътници. Всички признаци показват, че Южна Америка ще е в състояние да постигне някакъв вид автономия.
В Азия пък може да се обособят две или три зони, в зависимост от това дали Китай, Индия и Япония ще привлекат към себе си други страни. Африка най-сетне се пробужда, но се нуждае от нас. Що се отнася до мюсюлманския свят, объркан от сътресенията, идващи от политическа употреба на исляма от някои сили, той вероятно ще се бори, за да се обедини. За да оцелее сред гигантите, Европа ще трябва да събере на едно място всички територии, разпростиращи се между ледените шапки на Севера, снеговете на Урал и пясъците на Юга. На фона на всички вътрешни конфликти все търсим Севера и забравяме Юга. А все пак това е люлката на нашата култура. Която ще влее новата кръв на младите поколения в Стара Европа. Александър, Наполеон, дивите колониални амбиции смятаха, че може да изградят единство със силата на оръжието. Жестокият метод се провали, но амбицията още я има.
Но един съюз между няколко европейски страни, дори и воден от най-силните сред тях, ще бъде покорен от нашия приятел и съюзник САЩ, може би в не толкова далечно бъдеще. А нашият европейски модел може да бъде модел за всички, които отказват да станат част от един и същ калъп от двете страни на Атлантика. Но за да стане това, Европа трябва да има визия, да се издигне над дребнавостта, да играе своята роля в глобализацията - с една дума, да продължи да оформя историята.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
