Първан Симеонов, политолог
Да се говори за импийчмънт на президента у нас е сложна тема по принцип, защото тази процедура не съвсем ясно е изяснена от закона, а и все пак не е българска традиция. Отзоваването на президента се предвижда само в случай на държавна измяна - нещо, което трудно може да се докаже. А и в крайна сметка никой не може да бъде съден за изказани мнения, за каквото обвиняват сега президента Росен Плевнелиев. Така че цялата инициатива на АБВ не е нищо повече от обикновен пиар. В общи линии в последните години, когато е ставало въпрос за импийчмънт, е било винаги с някаква рекламно-партийна цел.
Друг е въпросът защо именно АБВ прави това. Първо, от доста време насам все по често президент и премиер се разминават по въпросите на външната политика. Президентът Плевнелиев държи един твърд език към Русия и определено публичните му изяви в това отношение звучат доста проамерикански. Докато премиерът Борисов определено е проевропейски и се въздържа от критики към политиката на Москва. Нормално е в тази ситуация левицата в България, която се намира не толкова вляво от центъра, колкото "на изток" от центъра, да реагира по някакъв начин. Защо обаче именно от АБВ дойде атаката? Партията на Георги Първанов заема особено място в сегашната коалиция и винаги се стреми да поддържа някакъв нюанс на различие от ГЕРБ, включително и по въпроса за външната политика. А и не им остава нещо друго за правене, защото това не е формация, от която много нещо зависи. Така че АБВ търси не толкова позициониране в сегашната управляваща коалиция, колкото в лявото пространство.
И каквото и да прави, това е свързано в тактическа игра с БСП. Защото и БСП, макар с половин уста, също говори за импийчмънт на президента. Може би АБВ прави някаква сметка за изборите догодина именно в тази насока - да стане обединител изобщо на лявото пространство, което не се изчерпва само с БСП. И да търси ярка обединителна личност за президент, каквато засега липсва вляво, като изключим Георги Първанов. Той не може да се кандидатира повече за държавен глава, но не скрива амбициите си да бъде доайен на лявото в България. Така че АБВ се опитва да си вдигне цената като спасител на лявата идея въобще. Малко парадоксално изглежда тази ситуация, но неотдавна Румен Петков заяви: "АБВ не е проблемът вляво. АБВ е решението". И това може да се окаже донякъде вярно, защото най-големият проблем на БСП е липсата на партньори. И при тази липса няма друг партньор освен АБВ. Така че може да се стигне до създаването на "червена коалиция" между двете партии плюс по-малки формации, като навремето се създаде "синя коалиция". Но е рано да се говори - все пак има една година до изборите.
АБВ същевременно долавя, че отношението на част от управляващата партия към президента е двусмислено. Плевнелиев не е еднозначно припознат като човек на ГЕРБ. А АБВ винаги са умеели да се възползват от такива "хлъзгави територии" в управляващата коалиция. Освен това в самия ГЕРБ винаги е имало две течения. Едното "по-домашно", без особена визия за външната политика, и другото по-ангажирано с нея и с атлантическите ценности, чийто говорител в известен смисъл сега се явява президентът. И доколкото АБВ са били винаги проевропейска партия, не може да не използват ситуацията, за да заякчат връзките си именно с проевропейските и умерените по отношение на Русия среди в ГЕРБ. Сред които е лидерът на партията Бойко Борисов.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
