Нели Рангелова кани чаровницата да пее с нея на юбилеен концерт
Християна Дънкова, която направи фурор в "Гласът на България" с последното си изпълнение On the turning away на класиците "Пинк Флойд", e родена в семейство на ветеринарни лекари. Затова казва, че и до ден днешен у дома се чудят откъде тези музикални гени у нея и у по-малката й сестра.
"Кръстена съм на Исус Христос - защото съм се появила на Коледа, на 25 декември, в 12 часа на обяд. Иначе съм щяла да се казвам като сестра ми - Ралица. И понеже тържествата винаги са били три в едно, нашите казваха: Избери три по-малки подаръка или един голям", смее се Християна. В дома й фолк музика не се слушала, но съседите им подарили видеокасета с песни на Глория и момиченцето я пускала и имитирала. Взимала дезодорант, качвала се на табуретката и си представяла, че е на световната сцена и всички й ръкопляскат. Пеела песните и на Росица Кирилова.
Родителите й Диана и Иван никак не останали безразлични към таланта й - в първи клас я записали в училището по изкуство в Добрич "Климент Охридски". Там Хриси пеела във вокална групичка и ръководителката, госпожа Симеонова, известна оперна певица,
първа усетила голямата й дарба
Като пораснала, започнала да ходи на уроци при Божана Байчева. Заредили се конкурси, фестивали, награди...
"Помня първия път, когато се явих на състезание - на "Сарандев", за млади поп-рок изпълнители. Имах наивната детска нагласа, че по-добра от мен няма. Не спечелих и бях ужасно разочарована. А майка ми, която е най-големият ми критик, хареса грузинката. "Виж как пее момичето и ти така трябва", ми каза тогава. Но е хубаво да имаш някой, който да те държи на земята. Винаги се старая да се доусъвършенствам - особено, след като гледам записите", споделя Християна.
Пази отличията си, сред които има 15-20 първи места, но признава, че по-скъпи на сърцето й са вторите и третите. "Те са спечелени в конкурси с по-голяма конкуренция, затова са ми по-ценни от първо, където не е имало сериозни съперници", усмихва се тя. Така на втората си поява на "Сарандев" става трета, но се чувства победителка. Тогава председател на журито е Нели Рангелова и като признание към Християна я кани на концерта си по случай 30 години на сцената. Хриси се хвърлила на врата й, щастлива, че ще пее в зала едно на НДК.
Две минути преди да дойде редът на Християна, токчето на обувката й остава в ръката. Тя се чуди какво да прави, а на помощ й се притичва стилистката -
събува своите патъци
и ги подава на сащисаното момиче. "Големи ми бяха, но се справих. Стреснах се, но успях да си стъпя на краката", сеща се младата певица.
В гимназията пяла в училищния хор, с който обиколили Европа. "Веднъж едно момиче се загуби в Лувъра. Разглеждахме го отвън, защото нямахме билети. Гледаме - Тагрид я няма. Два часа я чакахме, а тя влязла вътре и ни търсила. Бяхме страхотна компания, всички приятели. Тийнейджърските ми години бяха смислени и минаха в съществени неща - уроци, конкурси, пеене. Всичко, което ме вълнува", спомня си тя.
Но взимала дозата музика и по друг начин - осем години танцувала в балет "Алексия" в Добрич, който е световен шампион по шоу денс.
Край Хрис винаги имало и куп домашни любимци -друга нейна любов. "Първото куче е пуделът ни Криста. Нашите са го имали още от студентските си години. Татко се шегуваше, че когато съм била бебе, ме е къпел с нея. След това имахме немска овчарка Айк, сега имаме женска - Дара. Може би тя ми е най-любима. У нас винаги е имало я костенурка, я заек, хамстер, риби. Сега се радваме на кученце, порода Кавалер Кинг Чарлс шпаньол. Казва се Франк Синатра, той е на сестра ми", разказва Християна. Тя е последна година студентка в консерваторията с поп и джаз пеене в класа на доцент Алис Боварян.
В "Гласът" се явила съвсем случайно. Била си в Добрич и прочела, че има кастинги във Варна. Казала на майка си: "Утре сутрин отиваме". Харесали я, а тя почти
без колебание избрала Миро
"От малка ми е голяма слабост. Харесвам всяка негова песен - кара те да се замисляш. Освен това е много артистичен, танцува прекрасно. Лили Иванова и Миро са моите любимци", усмихва се Хриси. Преди време, когато Миро се готвел за "Евровизия", търсел беквокалистки и тя подпалила техните: "Водете ме в София". Явила се, не я избрал, но я догонил, когато тя вече била излязла от залата, за да й благодари. Сега няма търпение да дойде времето за репетиции, защото се чувства много заредена.
Последното парче, което подготви, на "Пинк Флойд" й дошло като гръм от ясно небе.
"Първия ден ми беше трудно да я приема, да пречупя през себе си. Различно е да я пее 20-годишно момиче. Не ми беше лесно чисто емоционално, защото текстът е по-особен като послание. Почти всички от екипа казваха, че им е любима песен и имаше голямо очакване от мен", споделя още тя.
Човекът, който винаги е до нея и й оказва пълна подкрепа, е приятелят й Христо. Той е роден 6 дни преди нея - на 19 декември, но две години по-рано. Запознават се като всички модерни хора - във Фейсбук. Тя написала коментар под поста на общ техен приятел и Христо я добавил в контактите си. Заговорили се, харесали се и вече година и половина са заедно. Младежът се занимава с уебдизайн.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
