Томи и Джери вкарват бъдещия гладиатор в кухнята
Ако до началото на март той беше име предимно във фармацевтичния бизнес, то днес нещата не стоят така. Вече го разпознават и на улицата, но не заради търговския му нюх. За три месеца, колкото продължи вторият сезон на кулинарното предаване "Мастър шеф", той успя да грабне сърцата на телевизионните зрители и да се превърне в техен любимец. Наградата на публиката отиде при него, макар че журито реши, че друг ще е големият победител. Той е Евгени Йорданов, положителният гладиатор в кухнята, който по време на състезанието впечатли с качества, загърби Христовата възраст,
стана баща за втори път и за малко падна жертва на правилото "внезапна смърт".
"Загубил е онзи, който не знае как да се възползва от второто място. Евгени беше поканен в ресторанта на шеф Михалчев. Той търсеше тази победа. Мисията е изпълнена", написа във Фейсбук съпругата му Деница след финала
на "Мастър шеф". Днес, месец след предаването, Евгени е в началото на готварската си книга, която един ден ще издаде, но пък с охота сподели пред "Стандарт" житейските си рецепти.
Евгени отдавна е разбрал, че който се страхува от мечки, не ходи в гората. Затова постоянно скача в дълбокото - без да се замисля и без страх. Първият подобен скок е преди 12 години, когато с дипломата си от Софийския университет от специалност "Екология", започва работа в склад на фармацевтична компания. През 2004 г. еколозите не са сред търсените специалисти. Складът с медикаментите дава възможност работникът да бъде повишен в дилър, който да
продава лекарства на аптеките. Такава е и целта му, която постига четири месеца по-късно. И тъй като е наясно, че да използваш шансовете, които ти се дават, е от изключително значение, дава всичко от себе си. Така с развитие оправдава очакванията, прави кариера. Година и половина му е нужна, за да стане мениджър, като на тази длъжност остава още пет.
Сбъдната мечта обаче престава да бъде мечта.
Промяната е неговата рецепта за успех. Евгени смята, че човек не трябва да спира да я търси. Не е редно да се задоволява с онова, което има, а непрекъснато да дерзае, да търси самоусъвършенстване и нови предизвикателства. Затова и напуска компанията, дала му старт, и преди четири години създава своя, която е търговски агент на фармацевтичния пазар и разработва лекарствени и нелекарствени продукти за аптечната мрежа.
Постоянството е следващата точка в книгата с рецепти на Евгени. Няма успял човек, който да не се е провалял. Всяко падане трябва да бъде последвано от изправяне. Успехът идва с много труд, старание и лишения. Онези, които не са го познали, не са съумяли да се вдигнат, да се изтупат и да продължат, въпреки всичко.
Желанието за нещо ново и меракът да покаже на големия си син, че човек трябва да следва мечтите си, го праща в "Мастър шеф". Признава, че кулинарията винаги е заемала важна част от битието му, а сядането на масата е повече от празник. Иначе страстта към готвенето идва още в детските години. Анимационните герои Том и Джери стават виновници за първия опит в кухнята.
8-годишният тогава хлапак се впечатлява от филмчето, в което героите топят препечена филия в пържено яйце. Сцената се повтаря в домашни условия. Пържи се яйце, препича се филийка хляб, която се поръсва със самардала.
Такова е началото на бъдещият гладиатор в кухнята, който след време се научава да прави палачинки. Спомня си, че винаги е помагал на майка си в готвенето, но по това време все още не го се усеща като призвание.
Кулинарията остава дълго в периферията, докато други хора започват да ценят храната му. Случва се едва след като открива японската кухня през 2007 г. Научава се да приготвя суши година по-късно, което пък води до големи суши партита и засилване на кулинарната страст.
"Готвенето ме държи жив. Искам хората да са щастливи и усмихнати, когато опитват моята храна. Светлината в очите им и щастливите звуци, които издават, докато се наслаждават на приготвеното от мен, ме хранят. Да сготвиш нещо вкусно и хората да са щастливи. Невероятно усещане е", ще каже години по-късно Евгени.
Първият сезон на "Мастър шеф" му дава хъс да мери сили в кухнята на предаването. Следва набавяне на готварски книги и подготовка. Документите за участие пуска в първия ден на обявения кастинг. Впечатлява журито с патешко магре с пюре от пащърнак. Всеки капитан на отбор в състезанието го избира пръв в своя отбор. Уважението води до уважение, пише в следващата му рецепта. "Няма как другояче. Така разбирам нещата. Ако няма взаимно уважение, няма смисъл. Вярвам в естествения подбор и в това, че добрите и силните характери оцеляват", разяснява той, като за някогашните конкуренти говори с приятелски чувства.
Основният проблем на Евгени е, че денонощието е само от 24 часа, които от години не му стигат. В живота му повечето неща са умножени по две. Щастливо женен е, след като щастливо се е развел. Два брака с две жени, с които е в прекрасни отношения, дарили го с двама синове. От месец и полетата за изява са две. На частния му бизнес е посветен предиобедът, когато освен това се грижи за новородения наследник. Късният следобед и вечерта са заети от новото амплоа в ресторанта на шеф Петър Михалчев. Когато се видяхме, се опитах да преброя дините, с които се е натоварил, но не успях. Загубих им бройката, защото жонглираше с тях. Все още не съм опитал на какво е способен в кухнята, но пък срещата с него ми подейства като енергийна напитка.
Ако бъдеш себе си, всички те ценят
- Евгени, месец след финала, как ти се отразява известността?
- Не съм я осъзнал. Не усещам много ефекта, вероятно защото не се срещам с много хора, освен в ресторанта на шеф Михалчев и по разни изложения. Е, да, разпознават ме хората, но не е както при Калоян, който си имаше боен вик. Като го видят, веднага го приканват да мачка. С мен хората са малко по-резервирани. Децата ми се радват най-много. И показват най-голям интерес. Кефя се на малките си фенове, защото са най-чистите и най-неподкупни същества. Не са обременени от живота и най-инстиктивно показват чувствата си. Когато ми се радват и ми казват,
че съм бил техния фаворит, им вярвам.
- За какво си говорите?
- Обикновено родителите им говорят, защото в повечето случаи малчуганите са в ступор и ме гледат все едно не съм човек. Интересна среща имах с едно момиченце, което не спря да ми говори. Нямаше бариера, притеснения. Каза ми какво е сготвила днес, какво е правила вчера. Че ще каже на съучениците, че е била с мен. Даде ми рецепта за нейни курабийки. Не пожела аз да й дам. По-скоро искаше да похвали себе си какъв добър кулинар е, макар и само на 11 години. Децата предизвикват по-голяма радост у мен отколкото студентките от фармацевтичния факултет.
- Трябва ли да се притесняват хората да те заговорят на улицата?
- В никакъв случай. Не ми е писнало да ме заговарят. Хората винаги идват с положителна енергия и усмивка. Няма как да му писне на някого, когато към него отиват с усмивка.
- Любимец си на публиката, но как възприемаш, че си подгласник?
- Не преживявам второто място като поражение. Убеден съм в победата. Имам статуетка от предаването. Парите са преходно нещо. Харчат се и се изкарват. Споменът остава. Титлата остава. Тази титла ми е по-важна.
- Каква е сега амбицията ти?
- Да стана добър готвач. Най-големият респект за мен бе предложението на шеф Михалчев. Никога не съм се надявал да бъда поканен. Ако бях спечелил "Мастър шеф", щях да отида в Япония да уча японската кухня на място. Дори бях намерил японски суши майстор шесто поколение. Благодарение на шеф Михалчев сега мога да науча японската кухня, без да се налага да не съм със семейството си. Мога да го правя в центъра на София.
- Какви уроци получи от предаването?
- Научих, че не трябва да надценявам себе си. Човек често гледа навън, а ако се фокусираш върху себе си, със сигурност няма да подценяваш дургите. Тогава ще видиш слабите и силните си страни и няма да насочиш фокуса върху тези на останалите. В това състезание побеждаваш преди
всичко теб самия. Най-добрата тактика е да бъдеш себе си в чисто житейска обстановка. Ако съумееш, всички ще те уважат и ценят. Не трябва да се вземаш на сериозно и да се поставяш на пиедестал.
- А какво се промени след "Мастър шеф"?
- Много неща се промениха. Иначе Евгени и преди беше свежарка, и сега отново е такъв. Промени се най-много това, че сега не ми пука от хорското мнение. Преди се влияех от него. Да бъдеш себе си е най-важното. Много хора не са себе си, защото се притесняват от хорското мнение.
- Сподели ми житейските рецепти. Ще споделиш някоя готварска?
- Рецептата ми искам да бъде сезонна, защото искам да популяризирам употребата на сезонни продукти. Това е много харектерно за японците и го зная от тях. Те никога не ядат нещо, което е извън сезона. Сега има хубави домати и ще дам подходяща рецепта.
Манджата на мама
Печени чушки с доматен сос.
Продукти:
12 пресни чушки
4 големи домата
1 средна глава лук
3-4 скилдки чесън
Олио за пържене
1-2 с.л. зехтин
1 стрък пресен босилек
1 прясна люта чушка
Сол и черен пипер на вкус
1 с.л. захар
150 г саламурено сирене
Пресен магданоз
Приготвяне: Изпечете чушките на котлон или във фурната. След това ги обелете и оставете настрани. Нарежете лука на ситно и го запържете в малко олио. Прибавете целите скилидки чесън и нарязаните на кубчета домати. Желателно е да са обелени. Прибавете цяла лютата чушка и захарта. Оставете соса да се редуцира и овкусете накрая със сол и прясно смлян черен пипер. Запържете печените чушки и ги наредете в кръг в голяма чиния-желателно е да се овкусят с малко самардала. Соса сложете по средата. Натрошете сиренето върху соса и завършете с пресен магданоз.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
