Никой не иска да издаде първия роман на живия класик
Преди тридесет години една книга, току-що появила се по книжарниците, е разграбена за часове. Въпреки отпечатаните рекордни 280 000 екземпляра. Тези дни деветото издание на "Сказание за хан Аспарух, княз Слави и жреца Терес" се появи с луксозна твърда корица и хиляда бройки тираж. По този повод Антон Дончев попита: Какво се е случило да бъде така, словото ли си загуби силата, какво...
По принцип автор като него не би трябвало да се притеснява от липса на читатели. Бърза разходка из световната мрежа показва, че втората книга на Антон Дончев "Време разделно" днес е на рафта на най-голямата електронна книжарница в света "Амазон". Томчето се продава за 65 долара, а кандидатите да го имат никак не са малко. През годините историята за красавицата Елица, Манол и Караибрахим претърпя двадесет издания, с над 750 000 тираж. Тя е преведена на 27 езика. Отзивите и хвалебствията, които са изписани за нея, далеч надхвърлят обема на самата книга.
Неотдавна шедьовърът "Време разделно" навърши петдесет години. Той е сътворен за 41 дни. Авторът и до днес пази малко тефтерче дневник на тези почти шест седмици.
Преди да се захване с това дело, Антон Дончев се е отказал от престижния пост съдия във Велико Търново. Решил е, че истината трудно може да бъде намерена и че неговата съдба е да я търси чрез книгите. "Сказание за времето на Самуила, за Самуил и брат му Арон, за синовете им Радомир и Владислав, за старейшината Горазд Мъдрия и много други хора" е първият му роман. Ядовете около него са по-дълги от заглавието. Резултатът - болести и дългове. Година и седем месеца никой не иска да напечата дебютната книга на младия автор. Липса на художествени качества, формулира отказа си едно от издателствата. Истината обаче е друга, никой не иска да се задява с Македония. Въпреки политиката все пак намират се смелчаци, които да дадат живот на книгата. Тя печели наградата на Съюза на писателите, авторът връща борчовете, болестите обаче си остават.
Историята на един от най-четените български романи "Време разделно" започва с това, че двама мастити автори Стефан Дичев и Андрей Гуляшки отказват да напишат книги за похамеданчването на помаците. По същото време младият Дончев попада в родопското село Момчиловци и в една тъмна, огласяна от кучешки лай вечер, вижда приказна жена с дълги спуснати коси, облечена в бяла риза. Тя е боса и сякаш не стъпва, а лети над ливадата. Носи свещ, която осветява красивото й лице. Елица.
От този миг Антон Дончев е обсебен от романа. Навръх тридесет и третия си рожден ден той оставя гостите и отива да пише. Последната точка е поставена на 25 октомври 1963 година, петък. На масата са 385 изписани с молив листа. Бащата на автора е първият читател. Казва на сина си, че е написал истински роман. Появил се по книжарниците обаче, той остава незабелязан от колегията. Сякаш нищо не е станало. Някои го критикуват. Тогава Николай Хайтов надава възторжен вой: Антон Дончев е написал голяма книга. От този момент започва възходът на "Време разделно". Авторът му обаче няма да полегне на мекия диван на славата. Още доста ще има да се ядосва. Американците искат да го наградят като автор на най-добрия исторически роман на годината. Някой обаче скрива поканата. След години, при една среща, щатският му издател отказва да седне до него: Ако беше дошъл в Америка, тиражът щеше да се вдигне многократно. Съсипваш ми бизнеса, казва сърдито.
През годините името на Антон Дончев неведнъж се е въртяло сред кандидатите за Нобелова награда. Само той и Пенчо Славейков са единствените българи, предложени за отличието от самата академия. Това става, след като "Време разделно" излиза на шведски. Скандал с пратеника на Нобеловия комитет във Варна обаче проваля кандидатурата.
Днес Антон Дончев е академик. На 84 години той не спира да пише и обикаля България. Срещите са празник. Както за него, така и за тези, които половин век препрочитат книгите му.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
