Кой кой е в книгите

Кой кой е в книгите | StandartNews.com

За да се превърнат книгите в истински шедьоври и да се четат дълго време след издаването им, трябва в тях да има герои, към които не можеш да останеш равнодушен. Повечето такива герои са вдъхновени от действителни личности. Ето кои са прототипите на някои от най-известните и обичани литературни образи:

1. Мечето Уинипег е прототип на Пух

Книгите за симпатичното мече, което обича да похапва медец, са вечна класика. А мъдростите на пухкавия герой, като: "Да ядеш мед е много хубаво нещо. Но има един миг, точно преди да започнеш да ядеш, който е по-хубав" и "Колкото повече, толкова повече!" и до ден днешен се цитират от малки и големи. Знаете ли, че Мечо Пух е прототип на истинско мече? През Първата световна война, по времето на изтеглянето на отряд от Уинипег, Канада, лейтенант Хари Коулбърн спира да си почине на Уайт ривър. Там, срещу 20 долара се сдобива с малко черно мече, кръстено Уинипег. Сладурът се превръща в любимец и талисман на Втора канадска пехотна бригада. Животинчето пътува за Англия с войниците. След пристигането на Острова, отрядът е разпределен във Франция. Но там войниците не могат да вземат своя "домашен" любимец. Лейтенант Коулбърн оставя Уинипег в Лондонската зоологическа градина, а по-късно го подарява на зоопарка. Всички от персонала се привързват към мечето и то става основна атракция. Има един по-специален посетител, който най-много се радва на Уинипег и това е дете на име Кристофър Робин. Детето и мечето стават приятели. Дори Кристофър сменя името на плюшения си мечок от Едуард на Уини Пух. "Пег" се променя на "Пух" заради звука, който издавало мечето, за да пъди мухите от нослето си.

2. Алиса се омъжила за играч на крикет

Книжките за приключенията на Алиса в страната на чудесата и в огледалния свят също винаги ще се четат. Интересът към историята за Алиса не стихва, щом все още продължават да се правят игрални филми за нея. Новите версии Alice in Wonderland от 2010 г. и Alice Through the Looking Glass от тази година са с участието на едни от най-хитовите актьори - Джони Деп, Ан Хатауей и т.н. Прототип на Алиса от книжката е едно малко момиченце - Алиса Лидъл. Любопитното е, че за разлика от изображенията на корици на книги и героините във филмите, девойката не е била блондинка, а е имала тъмна коса. Авторът на книгите за Алиса Луис Карол всъщност разказвал приказки на малкото момиченце и така измислил чудноватите истории. Твърди се, че Алиса Лидъл е имала дълъг и щастлив живот. На 28 години тя се омъжва за Реджиналд Харгрийвс, професионален играч на крикет от Хемпшир. Имала е трима сина, но двамата по-големи загиват в Първата световна война. Друг "герой" от книгата - Дървото на котарака, също реално съществува. То е в градината зад къщата на Алис Лидъл - в двора на Християнския колеж в Оксфорд.

3. Прасето Квик - руски политик

Някои литературни критици обясняват, че прасето Квик (Squealer), което се явява шеф на пропагандата в шедьовъра на Джордж Оруел "Фермата на животните", е Вячеслав Молотов - съветски политик и дипломат, роден през 1890 г. Още 15-годишен бъдещият държавник Молотов влиза в редовете на революционерите и не след дълго става сътрудник на Ленин и Сталин. Последователно го назначават на големи и отговорни постове, а накрая дори става министър на външните работи на СССР. Във "Фермата на животните" прасето умее да манипулира вестниците, да превръща с лекота "черното в бяло" и да оклеветява "враговете". Интересно е и как Оруел описва прасето: "Сред тях се открояваше едно дребно тлъсто прасе на име Квик, с много кръгли бузи, игриви очи, чевръсти движения и писклив глас". Други литературни изследователи пък смятат, че Квик може и да е партийният орган "Правда".

4. Жаден на гилотината родил Жан Валжан

Жан Валжан от великия роман "Клетниците" на Виктор Юго също не е измислен. В книгата Валжан е бивш каторжник, който обаче се стреми да загърби тъмното си минало. Прекарва живота си в бягство - първо от затвора, после и от полицията, когато е на свобода. И започва да гради нов живот - грижи се за малката Козет, въпреки че не му е истинска дъщеря, от грешник става праведник. А от къде идва образа на Жан Валжан? На 12 януари 1832 год., на гилотината е качен Жаден - престъпник, според строгия поглед на закона. Въпросният Жаден, след кражба, която извършва, за да нахрани близките си, е подгонен от правосъдието. И бягайки постоянно, той затъва все повече и повече, обявяват го за голям престъпник, защото не се подчинява. Има и версия, че от крадец той става вече убиец, а след това животът му свършва на гилотината. Тук историята не съвпада с тази на клетника Валжан, но идеята на Виктор Юго е била друга. Той искал да покаже жестоката съдба на клетниците, на бедните, на които се гледа с насмешка и никой не им вярва. Юго приема смъртта на Жаден като трагедия, вероятно защото строгите и понякога нелогични закони на обществото го превръщат от загрижен за семейството си беден човек - в престъпник.

5. Джак Керуак се крие зад Сал Парадайз

"Единствените хора за мен са лудите. Онези, които са луди да живеят, да говорят, да бъдат спасени, онези, които копнеят за всичко наведнъж. Онези, които никога не се прозяват и никога не дрънкат баналности. Онези, които горят, горят, горят като приказно красиви жълти свещи, взривяващи се паяци на фона на нощното небе". Това пише Джак Керуак в "библията" на бийтпоколението, на бунтарите и антиконформистите - "По пътя". А кои в действителност са лудите? Главните герои и най-добри приятели Сал Парадайз и Дийн Мориарти. Сал Парадайз е неизвестен беден писател, който няма много късмет, а Дийн - току-що е излязъл от затвора, живее безцелно и на гърба на приятелите си и на любовниците си. Двамата тръгват из Америка, обикалят пътищата, намират нови приятели, срещат врагове, слушат жива музика по барове, опитват различни удоволствия, наслаждават се на природата, просто карат напред, без дори да знаят точно защо. Вероятно защото пътят е живот, както се казва в книгата, а вероятно търсят Бог, както е споменавал писателят Джак Керуак. Сал Парадайз е самият Джак Керуак, а Дийн Мориарти - Нийл Касиди, водеща фигура в бийт поколението на 50-те години на миналия век, както и в психоделичното движение от 60-те. Керуак и Касиди действително са добри приятели и изживяват много подобни неща заедно.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай