Малини като златни мини

Малини като златни мини | StandartNews.com

Сръчни берачи изкарват по 40 лв. надница на ден

Малините се оказват новите "златни мини" на север от Балкана. От бранша се хвалят, че отрасълът им бързо набира скорост. Преди 25 г. малинопроизводството е имало сериозни традиции у нас, но изтощителният преход съсипва и него. Сега отново се възражда. В момента у нас се отглеждат 13 500 дка малинови насаждения. Масивите са концентрирани в общините Лозница, Попово, както и в района на Централен Балкан край Ловеч, Априлци и Троян. България днес произвежда 8000 тона годишно от деликатесната стока, като 80% от нея отиват за износ в Германия, Холандия, Великобритания.


"Не искаме децата ни да ходят на бригади в Англия, за да берат ягоди. Такава работа има и в малиновите градини тук, в България. И могат да се изкарват добри пари". Това разправя Айше Мозлум, докато мята палачинки на сергия в центъра на Лозница. На първия фест на малината две дузини жени се въртят на площада в лудогорското градче. Донесли са домашни сладка от ароматните плодове, за да нагостят с тях гостите на празника. И палачинките, и кофичките с прясно набрани малини и ягоди се раздават безплатно на публиката. Кулинарките се надпреварват да се хвалят със сладката и конфитюрите си. Импровизирано жури отсъжда, че най-добри са малиновите бурканчета на Халиме Феим, а в майсторлъка на ягодовите сладка ненадмината остава Галя Куртулева. Навсякъде дъхти на малини. Дори сладоледаджиите този ден продават айскрим, обагрен единствено в розово. Чрез импровизираната кухня на мегдана домакините изразяват надеждите си, че развитието на новия вид поминък ще прогони беднотията от тези иначе плодородни земи и

ще върне близките им, заминали на гурбет

обратно у дома.
"Решихме да организираме фестивал, за да се чуе и разбере, че производителите на ягоди и малини у нас ставаме все повече и повече", обяснява Божидар Петков, изп. директор на Асоциацията на малинопроизводителите в България, който е сред домакините на феста. Той разказва, че допреди 10 г. в Лозница не е имало нито един малинов храст, а ягоди местните хора гледали само в личните си дворове. Сега на полето наоколо зреят 1500 дка, засадени с ароматните плодове.

В разгара на сезона всяка сутрин в Лозница се събират 500 берачи от 7 околни села и тръгват на работа в малиновите градини. Повечето от тях са жени, които изкарват на ден по 30-40 лева. Сръчни и бързи в ръцете, те удрят в земята мъжете си, които заради кризата в строителството вече не могат да се похвалят с такива надници. "Излизаме да берем рано сутринта, докато още е роса.

Тогава щайгите се пълнят лесно

и малините са много хубави", обясняват най-личните берачки.
Кметът на Лозница Айхан Хъшъмов, чиято фамилия също отглежда малини и ягоди, е убеден, че малинопроизводството е подействало като панацея на местните хора. Сезонно заетите са стотици, в хладилната база в града, където се консервират плодовете, има 40 постоянни работни места. Това внася сигурност, осигурява доходи. Фермерите, които имат градини, печелят, завърта се цял цикъл на производство, преработка и търговия с продукти, които са скъпи на европейския пазар, коментира кметът.

Хашъмов счита, че отрасълът тепърва ще се развива. Колегата му Петков обаче контрира, че в момента спънка пред експанзията се явява не нещо друго, а лимитираната работна ръка. Думите му, изречени в селище, в което безработицата е сред най-високите в страната, звучат като абсурд, а констатацията кара министъра на труда и социалната политика д-р Хасан Адемов, който е гост на фестивала, въпросително да сбърчи вежди. Но шефът на асоциацията на малинарите е категоричен. Липсата на закон, който да позволява гъвкави форми за заетост, спира хората да берат малини. Работата е сезонна, който иде на нивата с договор, губи обезщетението си за безработица. Но фермерите плащат на ден

когато вали, надници няма

Мнозина се страхуват от несигурността и отказват да рискуват. Защото парите от малините са доста, но само временни. И така въпреки стотиците безработни работната ръка не достига.
Адемов тежко въздъхва и търпеливо обяснява, че генезисът на този проблем му е повече от ясен. Напомня обаче, че България е подписала редица международни конвенции, които задължават страната ни да спазва правила, гарантиращи осигуреност на хората, заети с наемен труд. А берачите най-често получават пари на ръка, от които в осигурителната система не влиза нищо. Двете спорещи страни се смълчават, а областният управител на Разград Стоян Ненчев съобщава, че при последната си визита в Букурещ на пазара в румънската столица е опитал пресни малини, брани в Лозница. И пита защо хората, които се трудят на полето,

трябва да се крият като мишки из гората

когато към нивите се зададат на проверка трудовите инспектори. Представителите на властта и бизнеса влизат за кратко в обичайния спор, решение от който и този път не произтича. А за белокосите жители на Лозница, изпратили децата си на гурбет и берат малини, ягоди и боровинки, остават както страховете, така и надеждите, че за най-скъпите им ще има път назад и бъдеще в България.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай