София. БГ хапче, използвано при лечение на рак, e на път да потъне в забвение, преди да е стигнало пазара. Причината е банална - липса на пари. Разработката на проф. Кольо Троев от Института по полимери в БАН може да се използва при лъчелечението, но за да бъде клинично тествано върху хора, са нужни около 600 000 щатски долара. Американски институт вече е направил изпитанията върху мишки и резултатите са оптимистични. За да продължи тестването обаче, страната ни трябва да намери въпросната сума. Вместо това вече втора година фонд "Научни изследвания" не превежда на екипа дори спечеления от тях 1,2 млн. лева, за да продължи работата си.
"От 2 г. не сме получили нито стотинка по този проект", разказва проф. Кольо Троев. Разработката на неговия екип представлява всъщност т. нар. полимерна лекарствена форма. Тя не е самият медикамент, а "ракетата носител", която доставя лекарството в организма. Като при това щади здравите клетки и намалява в пъти токсичността и страничните ефекти.
"През 1975 г. за първи път немският химик проф. Хелмут Рингсдорф създава модела за полимерна лекарствена форма", разказва проф. Троев. "Имаме един
полимер, който се използва като носител
и нискомолекулна лекарствена форма, която е присъединена към него, или е поставена вътре в него". Най-често тези форми се използват за лечение на рак, СПИН, хепатит С. "Лекарствата за тези болести са изключително токсични. Понякога пациентът си отива именно заради страничните ефекти. Заради токсичността и дозата не може да се увеличава, тъй като ще бъдат засегнати не само раковите клетки, но и здравите", разказва ученият.
Заради това се прибягва до полимерната форма, към която се прикрепват вече действащи лекарства. "Поради големия си размер полимерната молекула не може да преодолее всички бариери и не се разпространява в целия организъм. Така токсичността драстично пада", разказва проф. Троев. Затова изследванията на учените от години са насочени към това да се намери полимер, продуктите от чието разлагане да са най-малко токсични, за да щадят клетките.
"Ние сме разработили т. нар. полифосфоестер. Синтезът му е направен така, че единият от продуктите на разлагане е полиетиленгликол - най-широко използваният нетоксичен синтетичен полимер във фармацията. Другият е фосфорна киселина - там е ясно, всички пием "Кока-Кола", разказва професорът. Екипът
си сътрудничи с японци и американци
от университета в Тексас, който е номер едно в света точно за разработката на радиопротектори, защото хапчето се използва за предпазване от йонизиращи лъчения. Употребява се и при военните, но най-широко приложение има при лъчелечение на раково болни. Ефектът е изключително добър", разказва проф. Троев. Американските колеги направили изследванията до втората фаза - изпитанията върху хора. За нея обаче са нужни $600 000, които няма как да намерим, казва проф. Троев. Затова и проектът е спрян. Самият той в момента търси сътрудничество с нашата онкология. "Готови сме да предоставим пробите безплатно, за да могат те да продължат с тестовете. Не вярвам обаче и те да са в състояние да набавят тези пари", казва той. Нещо повече - от две години екипът чака втория транш от 1,2 млн. лева от фонд "Научни изследвания" по този проект. Едва сега резултатите от първия му етап са изпратени за одит. Въпреки че е
получил оценка "Отличен"
2-годишното чакане вече е обезверило и екипа.
"Един от най-добрите специалисти в тази сфера - проф. Хироши Маеда от "Соджи Юнивърсити", продължава сътрудничеството си с нас. Нито той, нито аз можем да намерим пари, но му изпращаме съединенията и той ги тества. Бихме работили с малко по-голям замах обаче, ако имаме пари", казва проф. Троев. От няколко години той е радетел на идеята за създаване на звено, което да работи върху възможностите за усвояване на въглеродния диоксид като суровина в редица производства. Надява се поне в тази област да срещне разбиране, преди да са изтекли всички възможни срокове.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
