Левицата като барон Мюнхаузен

Левицата като барон Мюнхаузен | StandartNews.com

Освен за комунизма, БСП е сочена като виновник и за проваления преход

Как крайният песимизъм на социалистите да се превърне в надежда, умуват червени мъдреци

Българската левица изпадна в тежък нокаут. 25 г. след началото на прехода социалистите претърпяха историческо поражение на изборите, изгубиха идейния си компас и се лутат безпомощно. Отделиха се няколко партии /БСП, АБВ, Д21, БЛ и др./, чиито ръководства са скарани помежду си. Дали може да се намери брод, по който червените ще излязат от блатото или задачата е още по-невъзможна - левицата да се изтегли сама за косите подобно на барон Мюнхаузен. Отговори на мъчителните загадки потърсиха изтъкнати леви мъдреци на конференция, организирана от Института за икономика и международни отношения /ИИМО/ на Любомир Кючуков и фондация "Фридрих Еберт".

Социологът Андрей Бунджулов поставя тежка диагноза - лявото е изпразнено от съдържание и се е превърнало в етикет. Според него това се е случило през 90-те, когато социалдемократите направиха сериозен компромис с неолибералната доминация под формата на т.нар. "трети път", опитвайки се да я коригира и смекчи. Поради това границата между левицата и десницата е почти заличена. Бунджулов смята, че фаталният резултат от този консенсус е разпадането на социалната държава и обществото на благоденствието. "За България това е валидно в пълна сила и умножено на квадрат. В българското общество се породиха драстични социални неравенства. Парадоксът е, че това обедняване даде социална база не на левицата, а на десни популисти", допълни социологът от АБВ. Върху идейната криза са насложени още две - на евроинтеграционния модел и на северноатлантическото световно господство. На този фон според Бунджулов левицата у нас е изправена пред необходимостта да се разграничи не само от комунистическото си минало, но също и от неолибералния модел и политико-икономическите симбиози на прехода, в които е съучаствала. Червените партии трябва да дадат ясен отговор за наследството на прехода, и да изработят решение на кризата на европейския интеграционен модел и план за действие при новата геополитическа ситуация в света.
За 25 г. българското ляво мина през три етапа - първият е голямата "модерна лява партия" на Александър Лилов, която удържаше всички течения в себе си. Вторият бяха двете писти от края на 90-те - тогава социалдемократическата левица трябваше да притиска БСП да се социалдемократизира. "БСП обаче толкова се социалдемократизира, че вече няма нужда от такъв коректив. Вече няма ясна разлика между двете", отбеляза социологът. Той препоръча на

"Позитано" 20 да се откаже от претенциите за монопол

вляво, а също и от схемата с договарянето между няколко партийни лидери. "Нужен е широк диалог с левите низини и търсене на нови форми на взаимодействие, основани на равноправие. ГЕРБ са привидно силни, те са силни, защото няма лява алтернатива", смята Андрей Бунджулов.
Според неговия колега от "Галъп" Живко Георгиев показателно за глобалната задънена улица е, че след кризата от 2008 г. левицата никъде по света не генерира някакви смислени идеи, а левите правителства се държат досущ като десните консервативни кабинети. В България тези проблеми се утежняват и заради това, че мъчителният и нелигитимен в очите на много хора преход основно се свързва с ролята на БСП, тъй като СДС е забравено, а другите спорадични играчи вече ги няма. Георгиев твърди, че в сферата на партийното строителство и инструментите за политическо влияние левите партии се намират в изключително лоша кондиция. По думите му в момента народната партия у нас е ГЕРБ, докато БСП е поколенческа. "Това не означава, че след младежите няма леви кълнове - познавам десетки обединения и клубове, които търсят и отстояват леви ценности. Те обаче не участват в големия дебат за настоящето и бъдещето на левицата, защото няма такъв форум", допълва социологът.
Според него големите партийни холдинги трябва да потърсят начин да активират диалога. Освен свръхзадачата да се намери лява версия на новия световен ред, на национално равнище ситуацията е още по-тежка, тъй като българското общество е болно, и то не от една болест. "Нужна е експертиза и изострена социална чувствителност, за да предложи левицата една

нова и оптимистична версия за бъдещето на българския народ

Левицата е била силна, докато е била движение на социалния оптимизъм. В момента всички изследвания показват, че леви са най-големите песимисти у нас. И ние дори се конкурираме в това кой по-апокалиптична версия ще предложи", казва Живко Георгиев. Той смята, че с понякога много убедителния песимизъм левите партии ще намерят благодарни слушатели, но никой няма да гласува за тях. "Хората ще гласуват за онези, които им обещаят надежда", заключи социологът.
Зам.-председателят на БСП Янаки Стоилов изтъкна, че левицата трябва да изведе на челно място идеята за социалната справедливост, защото не можеш да се призовава просто към солидарност в едно дезинтегрирано общество. "Кои да бъдат солидарни? Ограбените и грабителите? Защото в този повик се скрива нежеланието на хората да участват в нещо, което предварително ги е изключило. За да възстановим солидарността, ние трябва да предложим справедливост", заключава той. Според него трябва да се измисли концепция за нова социална държава, а не просто възстановка на старата. Стоилов е на мнение, че проблемът на БСП не са толкова идеите, колкото хората, които я представляват и начина, по който реализират идеите. Лидерът на лявото крило отново предписа своята рецепта - радикален ляв реформизъм. Според него БСП е пред необходимостта от ново преобразуване след края на прехода и промените в Европа. "Нека всички, които критикуват БСП, да се включат в този процес на по-нататъшна промяна на партията. Ако продължи раздробяването на левицата, ще стигнем до положението на Полша, където издигнаха една красива жена за президент и тя спечели впечатляващите 2,54%", коментира Стоилов. Той предупреди, че когато левите управления не се справят със своите задачи,

на сцената излизат ксенофобите

и крайните националисти.
Историкът проф. Искра Баева заяви, че големият проблем на левицата е липсата на голям обществен проект, а опитаният социално-либерален модел е станал гроб на лявото. Според нея проектът трябва да е насочен към бъдещето и да гледа не към проблемите на левицата, а към тези на обществото.
Депутатът от БСП Кристиян Вигенин обърна внимание на международните и вътрешните ограничители върху една изчистена лява политика. "За да реализираш една лява политика, имаш нужда от обществена подкрепа, влияние и присъствие в институциите. В последните две управления БСП не можа да реализира част от предизборните си обещания, просто защото не можа да получи необходимата вътрешна подкрепа - както при тройната коалиция, така и при кабинета на Орешарски", отбеляза бившият външен министър. Той призова българските леви да се опрат на по-голямата и широка платформа, каквато е ЕС. "Колкото и ЕС да е в криза и да са направени отстъпления от социалните постижения, той си остава най-социалното обединение на държави в света и неговата платформа трябва да бъде използвана максимално", заключи Вигенин.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Тагове:
Коментирай