Младият граф обичал момиче от Добруджа, легендата за любовта им е още жива
Руският офицер и немски трубадур хлътнали по красавицата
Една история за любов и превратности, свързала съдбите на неколцина млади хора от различни краища на света по време на война, се разказва повече от век в Добруджа и пали въображението на хората от малкото градче Алфатар. Сагата за любовта на местно момиче с великия писател Лев Толстой, пламнала ненадейно и изпепелила сърцето на красивата добруджанка, звучи като сюжет, написан от гениалния романист. Дали достигналата до нас легенда е истина или мит, чрез който местните хора прибавят своята почит към славата на гения, никой не може да каже. Но разказът за българската изгора на Лев Николаевич е жив и наскоро бе пресъздаден отново в романа на краеведа от Алфатар Петър Кънев.
Било през размирната 1854 година. На километри от Алфатар, край брега на Дунава, се водела битка между две големи империи. Течала поредната Кримска война, в която Русия и Турция си оспорвали правото на власт върху християните по българските земи. Руската армия, командвана от княз Горчаков, обсадила крепостта "Меджиди табия" край Силистра. Там преди последния решителен щурм пристигнал и младият 26-годишен офицер граф Толстой, който по това време бил ординарец на генерал Сержпутовски. Адютантът обикалял между щаба и предните постове на артилерийските батареи, докато над него трещели изстрелите на оръдията. Понеже фронтовите офицери не обичали много щабните си колеги, често ги подлагали на безразсъдни изпитания, разказва в писмо до своя близка в Русия Лев Николаевич. "Командирът на батареята Шубе като ме видя, реши: ето го
младото графче, сега ще го дресирам
И ме поведе по цялата линия под изстрелите и нарочно убийствено бавно. Този изпит издържах външно добре, но с много неприятни усещания", спомня си смелият адютант.
В свободното от боевете време писателят, комуто предстояло да стане велик романист, обикалял района, изучавал живота на местните хора, трупал впечатления. Така според легендата на 27 май в Деня на Възнесение Господне той се озовал в Алфатар, където християните от селото чествали 10-годишнината от построяването на църквата си "Света Богородица". Толстой пристигнал там с немския поет, пътешественик и изследовател Мориц Хартман. Двамата образовани гости очаквали да видят около себе си неуки добруджански селяни, но за тяхно изумление в класното училище, открито в двора на църквата, те срещнали младата Ванда, дъщеря на търговеца Спас Шидерски, чиято баба била от алфатарския род на Сивкови. Спас се оженил за богата наследница от Фелибе. Издигнал се не само материално, натрупал култура и изпратил момичето си да учи в Цариград. Затова в годините на Възраждането младата госпожица Ванда имала високо образование. Тя знаела чужди езици и водела с лекота разговора между руския дворянин и немския трубадур. Оживените беседи и
чара на красивата добруджанка възпламенили
бързо двамата млади мъже и за часове те станали съперници. Немецът веднага предложил противоборството между тях да се реши с дуел, но револверите така и останали неизвадени от кобура. Без да бъде груба или нетактична, Ванда дала да се разбере, че сърцето й не е раздвоено, а нейният рицар е младият граф от далечна Русия.
В следващите дни в Алфатар често виждали Толстой да пристига на кон и да сяда под сянката на дърветата в салкъмовата горичка край Чорбаджийския кладенец. Дали и кога при него е отивала Ванда, никой не знае, но всички в селото знаели, че красивият млад офицер идва тук заради хубавата и учена дъщеря на Спас Шидерски.
В началото на юли руската армия взела да се готви за последния щурм край Силистра. Атаката трябвало да започне на 9 юли. Предния ден 500 оръдия засипвали с шрапнели обкръжения турски гарнизон в крепостта "Меджиди табия", а руснаците очаквали заповед да влязат в бой. Неочаквано за войската обаче дошла депеша от Генералния щаб в Петербург, която отменила щурма. Наредено било обсадата да бъде вдигната. Руският император отстъпил без бой, притиснат от Австрия и Прусия, които поискали да се сложи край на поредната Кримска война. На 12 юли войските на Горчаков прехвърлили мостове над Дунава и армията тръгнала да се изтегля на север. С нея към Русия си тръгнал и младият граф Лев Николаевич.
В едно юлско утро няколко дни по-късно, ранобудните добруджанки, отишли да вадят вода от Чорбаджийския кладенец, видели в бездната слънцето да трепти върху нещо непознато и бляскаво. Те извикали мъжете от селото и скоро всички разбрали, че в герана има паднало човешко тяло. Няколко часа по късно оттам била извадена неизстиналата още напълно снага на Ванда.
На шията й блестяла огърлица
а край кладенеца лежал изписан със ситни букви жълтеникав лист, какъвто имала само тя. Последното писмо на момичето разчел местният учител.
"Той искаше да тръгна с него, но аз останах тук, където съм родена. Лев замина за Севастопол и ще служи там. А аз... три дни не спах, после надвита от умората затворих очи и сънувах сватбата ни. Бях с огърлицата, която той ми подари. Стреснах се и се събудих... И пред мен беше само един път. Той водеше до Чорбаджийския кладенец, под дърветата на салкъмовата горичка, където двамата бяхме щастливи."
Ако романсът между Толстой и Ванда е истина, то той е останал неописан от хроникьорите на великия романист. За него свидетелства легендата, запазена през вековете само сред хората в Алфатар. Но всеки ценител, познаващ добре историята на Ана Каренина, не може да не се замисли за необикновения сюжет, описан от добруджанския краевед, и да не го сравни с драмата на Толстоевата героиня.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
