Изпращаме по света 200 младежи, дават им пари за храна, квартира и джобни
Катерина работила с чеченски бежанци в Полша, чака я фест на супите в Рим
За доброволците у нас се заговори покрай наводненията и горските пожари, когато внезапно стана ясно, че в България няма нормативна уредба за тази дейност. Тогава десетки хукнаха да помагат на пострадалите от потопа, след което бяха глобявани и дори уволнявани от шефовете си заради опита да бъдат съпричастни. На живо, а не чрез лайквания в нета. Имаме си и младежки закон, който накратко пояснява какво е доброволчество, но дотам. А в действителност у нас има хора, за които да помагат е кауза и мисия. Има и механизми, по които това да се случва - но главно ако отиват в чужбина. Програмата "Еразъм плюс" плаща на доброволци от различни държави да участват в социални и екопроекти, свързани с различни каузи. Онези, които се възползват обаче, все още са малко.
---
Доброволчеството е като снежна топка - колкото повече се търкаля, толкова повече набира мощ и те увлича със себе си, разказва Катерина Стоянова. Тя е част от хората с мисия на CVS - една от многото международни организации, които събират помагащите с хората, които имат нужда от подкрепа. Катерина е завършила международни отношения, но намерила каузата си през 2008 година на един лагер в Полша, където оказвала помощ на чеченски бежанци.
Чеченците били отделени от другите, защото непрекъснато влизали в пререкания с всички околни, и в началото гледали на помагачите си изпод вежди. Някои от тях вече пребивавали в лагера с години, живеейки в бивши казарми - всяко семейство в отделна стая с двуетажни легла. Семействата най-често били многобройни, леглата - недостатъчни. До края на двуседмичния си престой обаче Катерина
ги научила да вият българска баница
а те нея - на танците си. Така първият досег с доброволчеството й помогнал да разбере какво й трябва - по-късно станала обучител на доброволци.
"Не всеки знае как трябва да се отнасяш, особено когато става дума за работа с бежанци. Някои са загубили семействата си, други се страхуват от шума, защото той им напомня за бомбардировките", разказва тя. "Има четиригодишни деца, на които се е налагало да ходят с километри пеша, за да достигнат границата. Затова учим хората преди всичко да бъдат толерантни към културата им, да усвоят невербалната комуникация, защото в случаите, когато не знаеш езика, една усмивка или жест са достатъчни. Има хора, които чакат статута си с години, а това посява у тях усещане за безизходица" Според нея мнозина не правят разлика между бежанеца, който вече има легален статут, и онзи, който още не е получил такъв. Вторият лесно може да изгуби надежда. "Оплакваме се, че не ни спазват законите, но всъщност те не ги и познават". Момичето е било доброволка и в най-големия бежански лагер в Йордания, разположен почти на границата със Сирия. "Бели палатки в пустинята", спомня си тя картината, навяваща усещане за безизходица. Катерина обаче не се занимава само с хора, избягали от бомбите - преминала е и през други проекти, а в момента се кани да отпътува за Италия, където я чака... фестивал на супите. Защото доброволчеството е като сторъкия Шива - има кауза за всеки, и дори по няколко на човек. Трябва само да ги намериш.
Самата организация, в която Катерина участва, е създадена през 1920 година - скоро ще бъде столетница. Идеята тогава била
да се вдигне отново разрушено село
на френско-немската граница. Така се родили доброволческите лагери, които събират хора с обща идея, за да създадат нещо хубаво. Не е задължително непременно да е свързано с грижа за хора - може да е екопроект в планината или прохождащ джаз фестивал, който тепърва набира скорост и има нужда от безкористни помощници. Затова Катерина съветва желаещите да се включат в доброволческа мисия първо да потърсят "своята" кауза и после - държавата, в която ще я осъществят. "Има хора, които си казват - много ми харесва Италия, искам да отида на мисия там", разказва тя. Но после установяват, че на Ботуша няма проект, който да ги докосне истински, и трябва да го потърсят другаде.
Кандидатстването за участие в доброволческа мисия не е индивидуално - то трябва да стане по проект през конкретна организация. Такива сдружения обаче не са малко - у нас са поне сто. Те са специално акредитирани от Европейската доброволческа служба да набират млади хора и кандидатстването за финансиране минава оттам. Най-важното при него е да докажеш мотивацията си, останалите неща са на втори план. На доброволците се заплащат настаняването в квартири, храна и джобни пари, като размерът на сумите зависи от стандарта на живот в страната, в която отиват. Срокът за една мисия е от два месеца до година. Пътуването за една година обаче може да бъде разделено на няколко части - първо да отидеш примерно за четири месеца на едно място, след година или две - за още осем на друго.
Изискваната възраст е от 17 до 30 години
посочва Светлозар Даскалов от Националния център за развитие на човешките ресурси, който координира пътуванията на доброволци по "Еразъм". Има обаче и доброволчески лагери, които траят две седмици и за които няма възрастово ограничение. Там могат да участват, и са го правили, и хора над шейсетте, разказва Катерина. Техните пътувания обаче не са част от "Еразъм", който си остава територия предимно на младите.
Хората, които избират да станат доброволци, обикновено са току-що завършили - било бакалавърска степен, било гимназия. Искат да поспрат за малко, да тестват себе си в някакъв социален проект, преди да решат накъде да продължат - да запишат магистратура, да започнат работа или да се отдадат на някаква кауза. Не е задължително да знаят езика на страната, в която заминават - обикновено част от програмата им са интензивни курсове, за да усвоят младите хора основни понятия по съответния език. На година страната ни изпраща около 200 души на доброволчески мисии в чужбина, в момента имаме младежи както в страните от ЕС, така и в Косово, разказва Светлозар Даскалов.
Не харесват дупките, но се влюбват в кухнята ни
В момента у нас са най-много доброволците от Испания, които безработицата в страната е принудила да търсят нестандартни начини за преосмисляне на живота си. Имаме много чужденци, които работят в трите бежански центъра в столицата. Общо около 60 българи и чужденци от различни организации помагат на бежанците у нас. Част от другите пък работят по екопроекти - като англичанина Томас, който направил чудеса в един екоцентър в Пирин и междувременно успял да се влюби в ракията ни. Чужденците единодушно се чудят на дупките по пътищата ни, но пак така единодушно си падат по българската кухня, разказва Катерина. Дразни ги също и това, че не спазваме уговорките за конкретни часове и разтягаме разстоянието между стрелките, както само ние си можем. "То ви е в кръвта", казал неотдавна холандец по повод на закъснение на наш доброволец. Програмата им осигурява много време и възможности да пътуват, да създават контакти и да видят повече от България. Може би - за да запалят и други да дойдат у нас.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
