Загубен си като лекар, ако се влачиш по инерцията

Загубен си като лекар, ако се влачиш по инерцията | StandartNews.com

Проф. Коста Костов е специалист по вътрешни и белодробни болести. Ръководи клиниката по белодробни болести във Военномедицинска академия (ВМА) в София. Член е на Академичния съвет на ВMА и лектор по белодробни болести към Медицински факултет на СУ "Св. Климент Охридски". Специализирал е в Швейцария и Германия. Има завършен курс по лидерство в престижния London Business School. Член е на УС на Българското дружество по белодробни болести (БДББ) и негов председател в периода 2008-2012 г.

Проф. Костов е и член на Съюза на българските писатели и Съюза на българските журналисти. Главен редактор е на сп. "InSpiro".

- Проф. Костов, преди месец станахте професор. Какво значи тази титла за вас? Как гледате на академичните титли в съвременната медицина?
- Със самоирония. Има една мисъл на Бисмарк, която харесвам: "Титлите и званията са за глупаците, а на мъдреца му е достатъчно само името". Една академична титла е външен белег, формална професионална позиция, йерархична степен, израз на преподавателска зрялост и степен на научна компетентност. Името зад титлата е по-важно. То я изпълва със съдържание. Познавам лекари без титли, които с името си биха запълнили със съдържание една професура и обратно - професори, имената на които не говорят нищо. Един от моите учители в любознанието - д-р Георги Чалдъков от Варна, все още не е професор в България, а е признат за такъв в чужбина. Аз го наричам Мастер, защото има име, което говори повече от всяка титла. В България титлите се превръщат в самоцел за професионални парвенюта, за да ги размахват като самурайски мечове и да прикриват липсата на професионално самочувствие и личностна ерудиция. Затова държа повече на името си, което за тези, които ме познават, означава повече от титлата.
- След няколко дни навършвате 60 г., много или малко са 60 г. човешки живот?
- Много малко, защото не успях за всичкото това време дори да кажа на най-близките си хора какво значат за мен. Не успях, а и никога няма да успея да прочета всичките книги от библиотеката ми, които се множат, не успях да направя от себе си повече от постигнатото, макар да полагам денонощни усилия, не успях да стана музикант, какъвто мечтаех, нито голям футболист, за да осъществя детската си мечта... Виждате ли колко малко е било времето. Колко неща останаха за следващото ми прераждане. Това, което успях, е да изградя модерна белодробна клиника с лидерска позиция в България, да вдъхновя със своя устрем един екип от млади пулмолози, които израстват уверено пред мен със самочувствието на най-добрите и ще бъдат лицето на българската пулмология в следващите 20-30 г. Ето за това ми стигна времето.
- Разбрахме, че работите върху ръководство/учебник по белодробни болести, кога предстои да го издадете, какво представлява? Последното такова е издавано преди много години, защо?
- В България няма академична стратегия, която да определя периодиката, екипите и институциите, които да подготвят нови или да осъвременяват вече издавани ръководства и учебници. Това е оставено на мераклии като мен, които постоянно ги подритва музата и сърбят ръцете. Никой не ме е принуждавал или поставял задача да пиша. Монографиите, които съм издал, са дело на личния ми ентусиазъм и чувство на отговорност към тези, които очакват това от мен. Предстоящият учебник/ръководство по белодробни болести е дело на един голям колектив от водещи пулмолози, рентгенолози, кардиолози, морфолози, гръдни хирурзи, микробиолози и вирусолози, които се оказаха на висотата на момента и осъзнаха отговорността си. "Мнозина бяха поканени, но малцина бяха избрани", както се казва в Евангелие на Марко стих 22:14. Последното такова ръководство е издадено в далечната 1976 г. и не ми издържаха нервите, за да чакам още 40 г. някой да се накани да издаде нов учебник. Болшинството от авторите на последното ръководство отдавна не са между живите. На какво ви прилича това, ако не на една обречена на леност и оставена в ръцете на ентусиасти академична система. При всичките претенции на академичната ни общност, академизмът в България никога не е бил така съкрушен както днес. Мога спокойно да прочета една упокойна молитва за него, макар като богомил, орфеист и езотерик да знам, че молитвите не помагат, ако в душата си не носиш академизма като мисия.
- Какво е мнението ви за обучението на младите лекари в днешно време? Как да спрем изтичането на млади кадри в чужбина? Разкажете ни за вашия опит във ВМА...
- Мога да говоря за специалността, в която работя. Нищо добро не чака младите лекари в България, ако институциите и системата не поемат орговорностите си. Подготовката на младите лекари по националните програми за специализация е твърде несръчно подготвена и далеч от европейските стандарти - консервативна, архаична, неефективна, хаотична, недостатъчна и незадоволителна. Ако липсва личната отговорност и професионален морал, през тази "система" на специализация може да влезе теле и да излезе завършено говедо. Всичко добро, което се случва, става като се попива и "краде" от професионализма на по-опитните и се изучава опита на по-добрите. Останалото е денонощно четене. Ако се оставиш да те влачи само инертното обучение на системата, си загубен като лекар. В клиниката, която ръководя, а и като цяло в системата на ВМА, има традиции, които те понасят и те увличат в обучението. Имаш само един път към уважението на колегите в болницата - да станеш един от най-добрите в България. Алтернативата е да потъваш в посредствеността, към която във ВМА се отнасят като към венерическа болест. Не мога да допусна моите специализанти да не са между най-добрите, а и те не допуснаха това. Горд съм с тях, защото носят заедно с мен тежестта на цялата отговорност за своя професионализъм в една западаща държава, която от години нехае за това, кой ще лекува българите.
- Защо ХОББ продължава да бъде толкова "непозната" и "непопулярна" болест за обществото? Кога хората да търсят съвет от специалист и при какви симптоми?
- Надявам се, че усилията на Българското дружество по белодробни болести (БДББ) направиха болестта по-популярна сред обществото. От нея боледуват не по-малко от 300 000 българи, повечето от тях (над 80%) пушачи над 40 г., които трябва да потърсят съвет от пулмолог, ако имат новопоявила се кашлица, със или без храчки или снижение на физическия капацитет. Същото трябва да направят и болните от дългогодишна астма, които са пушачи с над 10 г. пушачески стаж, защото само пулмолог може да реши дали болестта е преминала в ХОББ и да направи необходимото, за да продължи адекватното лечение.
- Какво е съвременното лечение на хроничните респираторни заболявания?
- Най-доброто съвременно лечение е регулярното използване на инхалаторни медикаменти като форми за самостоятелно или комбинирано лечение. Останалите медикаменти са второстепенни или подкрепящи.
- Какво е хобито ви, как се разтоварвате след тежък работен ден?
- Извън професионалните ми интереси чета есеистика, разкази, мемоарна литература и българска поезия. Човек не си губи времето с книги еднодневки, ако е залюбил литературата с Достоевски и Хемингуей. Играя футбол и скуош. Мога да гледам 24 часа футбол като този на Барселона и Меси.
- Каква музика слушате, кои са любимите ви песен и изпълнител?
- Закърмен съм с "Бийтълс" и това е определило бъдещия ми музикален вкус. После дойдоха "Лед Цепелин", "Чикаго", Сантана и "ТОТО". Някъде наоколо винаги присъстваше и музиката на "ФСБ", единствената българска група, която сътвори музика, заслужаваща международно признание. Преди тях в джаза същото направиха "Джаз-фокус 65" и "Бели, зелени, червени" от Пловдив. После дойдоха Майлс Дейвис, Синатра и Дейвид Сенборн. Сега слушам предимно саксофонисти. Освен великия Сенборн - Бен Уебстър, Джони Ходжес, Кърк Уелъм, Джералд Олбрайт, Ричард Елиът и няколко още. Като Джордж Бенсън и Даян Уошингтън. Моят музикален свят е пълен с големи имена, за чието изброяване няма да ми стигне времето.
- Ще ходите ли на летния фестивал в Монтрьо?
- Ще ходя, разбира се. Монтрьо е европейска столица на джаза от десетилетия. Присъствието там е като поклонение пред джаза и близките му жанрове. Тази година съм си взел вече билети за Сантана, Ал Жиро и Джордж Бенсън. Гостуват още имена като Чик Кърия, Херби Хенкок, Тони Бенет. Преди това обаче ще бъда на концерта на "ТОТО" в София.
- Кои от вашите странични дейности и хобита смятате, че ви правят по-добър лекар?
- Медицината е толкова повече изкуство, колкото по-ерудиран лекар я упражнява. Това съм научил със сигурност, защото изкуството, необходимо на медика в мен, ако въобще притежавам такова, съм "откраднал" от ерудити и книги, поети като Коста Павлов и Борис Христов, от велики музиканти като Джо Завинул, Пол Макартни и Джон Ленън, които са ме зареждали с оптимизъм и вяра в човека и неговите възможности. Ако душата на лекаря не е опознала поне част от великите произведения на изкуството, а умът му няма любопитство към тях, той никога няма да бъде упование за пациентите си.
- Какво включва здравословният начин на живот според вас? Доколкото знам не пушите и сте вегетарианец...
- Аз съм вегетарианец по душа и ум от 1979 г. Спрях месото, защото съм убеден в качеството ми на лекар, че безмесната храна е най-здравословна за Homo sapiens. Останалото е непознаване на тялото и душата на човека и техните нужди. Не искам да споря за неща, които са моя философия, основанa на години четене. Както се казва, този, който иска да спори с мен, трябва да е ял 35 г. само месо, както аз само безмесна храна, и да е прочел поне един вагон книги по темата, защото аз съм прочел поне два.

Не съм пушач, но познавам това коварно удоволствие от спорадичните си ученически опити да се правя на мъж. От тютюна ме опазиха спортът, родителският пример, професията и умните книги.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай