В къмпингите има повече бизнес от хотелите

В къмпингите има повече бизнес от хотелите | StandartNews.com

Неотдавна поредица от акции срещу къмпингуващи разпали споровете "за" и "против" този туризъм. Какво трябва да направи държавата, нужен ли е контрол над онези, които почиват сред дивата природа, и кой туризъм е редно да насърчаваме, "Стандарт" попита музиканта Калин Вельов, който е сред запалените почитатели на този вид почивка. В момента Вельов записва музика за новия си бразилски проект, а наесен предстои да излезе вторият филм, в който той участва като актьор - "Бартер" на режисьора Атанас Киряков.

Има наплив от кемпери и каравани, но мнозина отиват с тях на почивка в Гърция

Печалбата е по-бърза и лесна, но трябва да има ред, смята Калин Вельов

- Неотдавна имаше няколко акции срещу т.нар. диво къмпингуване. Обвиненията бяха, че се опъват палатки на забранени места, оставят се купища боклуци и се палят огньове. Какъв беше смисълът на тези акции?

- Мисля, че тези акции се случват много рядко и стават силно публично достояние с цел да бъдат някакъв PR. Защото контролът не се осъществява постоянно. Нищо не е контролирано години наред и в един момент правим някаква кампанийна акция, за да покажем, че сме се събудили и действаме. Не мога да отрека едно нещо - ако някой се настани на чужд имот и неговият собственик не желае това да става, естествено няма как да нахалстваш. Тоест, ако държавата или общината са собственици на терена и не желаят там да има къмпингари, сложили са предупредителни знаци и въпреки това се навлиза в терена, кой може да възрази срещу вземането на мерки? Тук вече става дума за нарушаване на реда и законността. Другият въпрос е защо по същата логика не се направиха някакви акции срещу хотелите, които се построиха на самия пясък, на дюните. То не бе Несебър, не бе Слънчев бряг и "Златна рибка"! По цялото Черноморие има незаконни чудовищни хотели, които се намират на пясъка и никой не е поставил това под въпрос.

Едно нещо според мен може да има успех - това са акциите срещу изхвърлянето на боклуци, защото истината е, че културата на българина е изключително ниска. Къмпингуващи оставят цели торби с отпадъци. Безмилостни сме към природата.

- Вие се връщате от къмпинг, какво е състоянието по морето в момента?

- Аз къмпингувам вече няколко години в централната част на "Градина", сега се нарича "Южен бряг". Там са сменени водопроводите, подобрена е организацията. Но за мен като цяло по къмпингите трябва да се въведат още по-сериозни правила и мерки, както в Европа и Гърция, за където българите масово заминават. Едно от нещата, които имам предвид, е да има някакво ограничение на изразходването на вода. На нашите къмпинги можеш да ползваш неограничено ток и вода, това влиза в цената, като се разчита само на личната култура, хигиена и съвест. Съседите до мен от Стара Загора два часа поливаха с маркуч една диня, за да я изстудят. При това пред децата си. За същите тези деца след години водата ще струва колкото златото. Друг проблем - тоалетните вкъщи обикновено се чистят, но на обществено място това не се случва.
Трябва също да се разделят къмпингите на сектори. Защото едни хора идват да си починат, а други - за да правят купон. Нека всеки има възможност да прави това, което желае, без да пречи на околните.

- Кои къмпинги у нас отговарят на европейските условия?

- Такива, които 100% да отговарят на изискванията, няма, но за мене "Южен бряг" започва да става все по-добро място. Но и "Арапя" не е лош къмпинг, въпреки че и там го разкъсаха на много малки парцели.
Аз ще напиша едно открито писмо с точки за нещата, които смятам, че могат да се подобрят. Къмпингите в България стават все по-малко, а интересът към този вид туризъм бързо расте. Могат да се правят къмпинги и в планината, и на язовирите. Там има хляб, има пари, разбирате ли? Приходът от един къмпинг е много по-бърз и лесен, отколкото от един хотел. Нямаш инвестиция в строеж, нямаш тази поддръжка. А броят на желаещите да почиват на къмпинг расте, каравани, кемпери и палатки се продават много сериозно. За съжаление обаче може би половината от техните купувачи отиват да ги ползват в Гърция. Докато бях на къмпинга, тоест около два месеца, непрекъснато минаваха чужденци с кемпери, с каравани - французи, германци, испанци, румънци. И остават. Въпросът е, когато тези хора дойдат веднъж у нас, те самите да разкажат нещо хубаво за условията в България, а не да остават разочаровани.

- Много се коментира това, че страната ни се превърна едва ли не в емблема на алкохолния туризъм. Трябва ли според вас да се опитваме да го ликвидираме за сметка на други видове?

- Аз не мисля, че трябва да премахваме този вид туризъм, след като докарва курортисти. Дали ще бъде алкохолен туризъм, дали ще бъде казино или къмпинг туризъм, всеки вид туризъм би трябвало да съществува. Въпросът е в чужбина да не ни отъждествяват само с един вид туризъм. Като цяло аз мисля, че трябва да има по-постоянен контрол относно застрояването по тези зони за къмпиране. И този контрол не трябва да бъде шумно, медийно и кампанийно огласяван, а трябва да действа тихичко, но по всяко време. Трябва да се стремим да стимулираме развитието на къмпинг туризма, вместо да го задушаваме. Нека да насърчаваме хората, които правят диво къмпиране, но да го вършат по един културен и цивилизован начин. Да се знае, че всичко се наблюдава, че ще има последствия, ако сгрешиш. Затова е нужно да има и постоянно присъствие на контролиращите. Защото какво се получава иначе - правим акция, нападаме дивото къмпиране и хората, които го правят, и в същото време разрешаваме да се вдигат строежи и да се лее бетон на най-уникалния див плаж. Какъв знак даваме на обществото?

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай