Илияна Кръстева е директор на средното училище „Св. Св. Кирил и Методий" в град Брегово. Пред "Стандарт" тя коментира екипите, които ще обикалят домовете, за да привличат децата към училище, как се променят децата, чиито родители са в чужбина и учителите, за които работата е мисия.
- Г-жо Кръстева, пред новата учебна година изведнъж се заговори за състоянието на образованието. Предлагат се промени, търсят се решения, започнаха конкретни действия. Това впечатлява ли ви?
- Да, защото образованието отдавна се нуждаеше от вниманието на управляващите и обществото. Аз приветствам идеята за екипите, които тръгват по домовете, за да разберат защо децата не идват на училище. Учител сам не може да посещава домовете. Но с полицаи, психолози, социални работници – да. Аз познавам хората, които са в екипа за град Брегово. Това са много подготвени хора, участвали в решаване на проблеми с агресията, тормоза в училище. На такива хора може да се разчита. Досега само от общината са ни помагали. Но работата ни не е била много ефективна. Например дойде една баба и поиска да помогнем за изхранване на семейството й, в което има две деца. Майката работи във Франция, но не праща пари. Как да разберем дали наистина не праща пари или бабата ни лъже? Не можахме да влезем в къщата й.
- С колко ученици започвате учебната година? Преди години бяха 350 – 300.
- Сега са към 220. През последните години загубихме около 120 деца. Т.е. не ги загубихме, а те заминаха за големите градове или за чужбина с родителите си. Тези, които остават тук, все пак завършват годината, благодарение на много големия и всеотдаен труд на учителите.
- Но имате и деца, които не посещават училище.
- Да, има и такива, но отказът от училище не е окончателен. Те идват седмица – две, след което изчезват. След това пак се появят и после пак престават да идват. Носят бележки от лекари, уж са били болни или семейни извинения – имали са семейни проблеми. Ние сме малък град, знаем кой как живее – нито са били болни, нито имат семейни причини. Просто нямат интерес към училището. Но губят от материала, от навиците си и т.н.
- Брегово е град с безработица, много от хората изкарват хляба си в чужбина. Колко деца имате с такива родители?
- Близо половината. Или и двамата им родители са в чужбина, или единият от тях. В Брегово майките предпочитат да работят в чужбина, но да оставят децата си тук – на грижите на лели, баби и дядовци. Тези деца са проблемни. Бабите и дядовците се грижат да не са гладни, но не и за обучението им. Такива деца си личат – по възпитанието, по отношението към живота и т.н.
- Някои родители водят и децата със себе си. По колко деца годишно си тръгват от Брегово?
- По 3–4 заминават за чужбина окончателно. Изпратихме деца в Чехия, Германия, Испания. При родителите им. Но има и такива, които се връщат и пак заминават.
- Завърналите се ходили ли са на училище в съответната страна?
- Повечето ходят. Много се хвалят от условията – например дете беше в Швеция и разказва как в училището им имало много богата храна, басейни, спортни площадки. Тези, които се връщат от Италия, Испания показват голяма промяна. Ориентирани са към нови занимания – свирят на музикални инстументи, спортуват. Казват, че раниците им там не са така тежки, а в клас е приятно и леко.
- Това ли трябва да се промени в нашето образование?
- И това. Но основното е друго – родителите сега стоят извън образователната система. Те не са фактор за обучението и възпитанието на детото. Всичко е оставено на нас, учителите. Да намерим начин и да принудим родителите да се интересуват от обучението на своето дете.
- Как си обяснявате сегашната незаинтересованост, българинът винаги е гледал да изучи детето си?
- Така е било някога. Сега родителите виждат, че има и безработни образовани хора, че те не получават големи заплати, че не са на почит. Изобщо никой не гледа на образования човек с респект. И вижда безсмислие в това да кара детето си да учи.
- Как виждате нужните промени - в увеличаване на заплатите ли?
- Не, ние, учителите сме особен вид хора. За нас работата с младото поколение е мисия, отговорност. Аз не виждам колеги, които да са във възторг от това, че ще увеличат заплатите им. Те работят еднакво и с малко, и с много пари. Увеличението на заплатата има значение преди всичко за тези, които трябва да дойдат сега в училище, за ориентиране на студенти към тази професия. Нужно е да се осигурят еднакви условия на всички училища. В нашето например нямаме парно, в други нямат физкултурни салони, психолози, ресурсни учители. Държавата може да осигури това на всяко училище. Тогава децата от малките села ще си остават в техните училища, а няма да ходят в града. Можем да започнем промяна и в мотивацията за училище. Сега много от децата не виждат смисъл в това да учат, да трупат знания. Този процес ще се засилва все повече. Защото сега не училището, а улицата диктува правилата за поведение.
- Всичко това обезкуражава ли колегите ви? Как те приемат това, за което говорите?
- Обезкуражени са, отчаяни. Скоро няма да имаме и млади учители. През следващите години ще разчитаме все повече на пенсионери. Но това, което тревожи учителите, е безсмислието на тяхната работа и ангажираност. Между това, което ние говорим в училище и екрана на телевизията има голяма разлика. Ние говорим за морал, за личности с роля в българската история - поставихме паметни плочи за посещение на Левски в Брегово, паметник на загиналите граничари, на първия ни даскал. На екрана това го няма – там героите са други – мутри, манекенки, плеймейтки, красавици. Ако държавата може да сложи ред в тези процеси, може би кризата в образованието ще се преодолее.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
