22:40 ч.

05.11.17

6 мин.

0

2

0
СЕТА отваря врати за бг инвестиции в Канада

България е с добри макроикономически параметри, но има дефицит на справедливост, казва Алекс Нестор


Алекс Нестор е вицепрезидент на Канадско-българската бизнес мрежа и почетен член на борда на директорите на Американската търговска камара. Преди предстоящия бизнес форум „Защо Канада", г-н Нестор отговори на въпросите на "Стандарт" относно Всеобхватното икономическо и търговско споразумение на ЕС с Канада (СЕТА), както и за перспективите, които открива то за България.


- Г-н Нестор, търговското споразумение между ЕС и Канада – СЕТА, влезе в сила на 21 септември 2017 г. Какви са предимствата за българския бизнес и гражданите от СЕТА?
- Искам да отбележа, че споразумението наистина е не само всеобхватно, тъй като засяга почти всички сфери на икономиките на ЕС и Канада, но е и уникално, защото е първото такова, подписано от ЕС със страна от Г-7. Това, според мен, е първата стъпка към интеграцията на икономиките от двете страни на Атлантика и създаването на един мощен икономически блок, необходим да отговори на икономическите и политически предизвикателства в глобален аспект и способен да защити северно-атлантическите ценности.
По отношение на предимствата за българския бизнес и граждани, договореностите в СЕТА отварят широко вратите на канадския пазар за инвестиции, безмитна продажба на стоки и услуги и обмяна на специалисти почти във всички отрасли на икономиката. От българските предприемачи зависи доколко ще се възползват от възможностите, които предлага СЕТА. Ще е необходима визия и инновативно мислене.


- Най-голямото притеснение от влизането в сила на СЕТА, е че в ЕС ще може да се внасят ГМО-храни от Канада. Има ли основания за тези опасения?
- Забраната за ГМО храни е въпрос на друга европейска директива и остава в сила и след подписването на СЕТА. Мога със сигурност да Ви уверя, че в СЕТА няма нито една разрешителна или смекчаваща съществуващите забрани клауза по отношение на ГМО-храните и месото от животни, хранени с хормони. Това са митове, които витаят в публичното пространство и често се разпространяват от злонамерени противници на споразумението, с цел манипулиране на обществените нагласи. Вътрешните правила за търговия и забрани на ЕС остават в сила и след подписването на СЕТА и това се отнася и за ГМО храните, и за месото от животни, захранвани с хормони.


- Какво предвижда СЕТА по отношение на споровете между инвеститори и държава – как ще се решават те и защо Белгия сезира Европейския съд по въпроса?
- Това е една от най-дискутираните глави в споразумението, която ще влезе в сила след окончателната му ратификация от парламентите на страните членки. Според нея СЕТА дава възможност на инвеститорите да отидат на арбитраж и да съдят държавата в случаи на въвеждане на нови, несъществуващи до този момент регулации в ущърб на бизнеса им. Изключение правят новите регулации, които се прокарват в защита на обществения интерес. Предвижда се създаването на Трибунал от 15 високо квалифицирани съдии на ротационен принцип – 5 от Канада, 5 от ЕС и 5 от трети страни (първоинстанционен съд) и Апелативен Съд. Делата ще се гледат от панел от трима съдии – един от Канада, един от държавата членка, а председателят на панела ще бъде представител на трета, независима страна. Всъщност, арбитражни съдилища съществуват и сега – УСИД (Уреждане на Спорове между Инвеститор и Държава), с английско съкращение ISDS. Това, което предлага СЕТА, е прозрачност и справедливост на процеса, гаранции за високата квалификация на съдиите и Апелативен съд. Тук, идвайки от бизнеса, искам да отбележа, че последното нещо, което ще направи една компания, е да съди държавата, освен ако е поставена наистина в положение на безизходица. Обикновено подходът на бизнеса е проблемите между заинтересованите страни да се решават чрез конструктивен диалог.


- Какви стоки изнася България за Канада и СЕТА ще даде ли възможност за повишаване на износа на родните ни предприятия?
- В момента България има положителен баланс в стокообмена с Канада, възлизащ на 82 млн. евро, като внася стоки за 47 млн. евро. Изнасят се преди всичко машини, електрическо и електронно оборудване, медицински инструменти, лекарства, сладкарски изделия и ограничени количества продукти на млеко-преработвателната промишленост. С отпадането на митата на 98% от тарифните позиции, СЕТА отваря широко вратите за българския бизнес да излезе на канадския пазар. Искам да подчертая, че малкият и средният бизнес ще бъдат облагодетелствани най-много, тъй като не само, че не трябва да плащат тарифни такси, но няма да бъде необходима и двойна сертификация на продуктите. Също така, в сферата на услугите родните фирми ще могат да участват в търгове за обществени поръчки на федерално и провинциално ниво. С признаването на квалификациите и отпадането на визите, договореностите в СЕТА дават възможност на български специалисти – адвокати, инженери, архитекти и финансисти, да си предлагат услугите зад океана.


- Споразумението защитава и 143 географски означения на ЕС в Канада, отнасящи се до регионални храни и напитки. Сред тях обаче няма български храни. Защо?
- Това е много добър въпрос, но отговорът трябва да дойде от българското правителство. В контекста на СЕТА, Канада е увеличила многократно безмитната квота за внос на млечни продукти от ЕС и България трябва да се възползва и да получи своя дял. Въпрос на инициатива и преговори. Всъщност, горнооряховският суджук и розовото масло са единствените български продукти, защитени като географски означения в ЕС.


- На колко се оценяват общите ползи на страните от ЕС и на Канада от СЕТА?
- ЕС има положителен търговски баланс с Канада и е нейният втори по големина търговски партньор след САЩ. В момента търговският обмен възлиза на около 65 милиарда евро, а на услугите - 30 милиарда. Прогнозата е, че след СЕТА той ще се увеличи с 20% или с около 18 милиарда евро и ще генерира хиляди нови работни места от двете страни на Атлантика. Заслужава да отбележим също, че преките чуждестранни инвестиции между ЕС и Канада през 2015 г. са достигнали 470 милиарда евро.


- Предстои процедура по ратификация на СЕТА от страните членки на ЕС. Защо споразумението влезе временно в сила още преди ратификацията му?
- Това е предпоследният етап от процедурата на ЕС до окончателната ратификация на СЕТА от парламентите на страните членки. Този етап може да продължи няколко години и предполагам, че това е направено с цел да се осъществи мониторинг на ефектите от СЕТА преди ратификацията. Като пример мога да посоча търговското споразумение между ЕС и Южна Корея, където окончателната ратификация е станала след седем години.


- Опасявате ли се, че някоя страна от ЕС може да не одобри споразумението? Какво ще стане в такъв случай?
- Винаги има такава опасност, но според мен вероятноста това да се случи е много малка. Екипи от експерти от двете страни на Атлантика са работили по споразумението в продължение на седем години и въздействието му върху икономиките на двете страни е оценено много положително.


- Какви са оценките на инвеститорите от САЩ и Канада за бизнесклимата у нас ?
- Корупцията и проблемите с върховенството на закона са главната причина за ниските нива на преките чуждестранни инвестиции у нас. Инвеститорите просто не инвестират в среда, в която не се спазват правилата и няма прозрачност. България има и имиджов проблем и първата основна стъпка за подобряването на бизнес климата е провеждането на съдебна реформа, съобразена с препоръките на Венецианската Комисия и европейските прокурори. Ако това не се случи, икономиката на държавата ще зацикли.


- Какви проблеми среща американският бизнес у нас и какво съдействие очаква от българската държава?
- Американският, а и всеки инвеститор, било то български или чуждестранен, очакват политическа стабилност, прозрачност и предсказуемост в отношенията си с държавата, при ясни правила на правене на бизнес. В момента чувството е същото, както и у българските граждани - че няма справедливост. България в момента показва много добри макроикономически параметри, които са много важни за инвестиционната среда, но на първо място инвеститорът търси върховенството на закона. Затова държави с далеч по-високо данъчно облагане се радват на повече инвестиции от България.


Информационна Агенция standartnews.com по никакъв начин не влияе на коментарите под статиите и на гласуването за тях и трие коментари само и единствено в случаите, в които не са написани на кирилица или в които сме получили оплаквания от читатели за неуместни коментари.

Потребител · 04:23 · 06.11.2017
И каква e ползата за нас да смe eвтина работна сила??? Или ти си eмигрирал вeчe и ти дрeмe за останалитe. Иначe тои e болeзнeно прав за бeззакониeто и бeзнаказаността
Потребител · 02:49 · 06.11.2017
Za kakvi investizii govorish be 4ovek ? Koi shte investira i s kakvo ? S kakvi pari ? Malkoto pari na d'rgavata sa otkradnati i v taini smetki - ako gi investirat, nali tryabva da obyasnyat proizhoda im? A ako iskat , neka gi investirat v B'lgaria- tam nyama concurenziya , stranata e pustinya . Naselenieto e oskotyalo ot bednost- 50 % givee s po=malko ot 400 leva na mesez. Tova sna4i eftina rabotna r'ka sa businessa, dobre obrasovani i disziplinirani rabotnizi.
Условия за писане на коментари
Напиши коментар Напиши Facebook коментар Кирилизирай



Новините навсякъде с вас


По всяко време, където и да се намирате, не пропускайте новините и събитията, които Ви интересуват. Изтеглете удобните и лесни за използване мобилни апликации за iPhone и iPad на Стандарт.


Standartnews for iPhone Standartnews for iPad
www.standartnews.com © всички права запазени За нас Контакти Условия за ползване Редакция Интернет реклама Реклама във в-к Стандарт Абонамент