Енергийният експерт Таско Ерменков смята, че има резерви за по-евтин ток.
- Г-н Ерменков, смятате ли, че е реалистично намаляването на цената на тока от 1 юли с около 5%?
- Реалистично е от гледна точка на начина на ценообразуването и от проверка дали са обосновани тарифите на зелената, кафявата енергия, на таксите и всичко друго, което формира цената за крайния потребител. Така че вероятност за намаляване съществува. Но крайната дума има ДКЕВР.
- По-скоро при таксите или по-скоро при самата цена на енергията виждате възможност за поевтиняване?
- Цялата система на ценообразуване, която съществува в момента според Закона за енергетиката, методиките и цялото вторично законодателство, е направено така, че каквито и грешки да се допуснат, каквото и да е сбъркано при прогнозирането, всичко се струпва на гърба на потребителя. Смятам, че при една нова система, което не може да стане от днес за утре, но при един системен подход цялата тежест би могла да се разпредели много по-справедливо по цялата верига от производството до крайния потребител. Последният също ще понесе част от тежестите, но не всичките. Второто нещо, което може да се направи, е да се проведат доста задълбочени преговори с онези субекти на пазара, които влияят най-негативно върху цената на тока. Някак неестествено е, примерно при зелената енергия, да са заложени във формулата 8% възвръщаемост за 8 години, а в същото време 15 години задължително изкупуване на енергията. Това не е съвсем справедливо. Трябва да се направи един преглед върху цялата система от договорни взаимоотношения, връзки, ревизия на инвестициите и тогава вече да се реши кои мерки трябва да се вземат първо, кои след тях. Т.е. резерви за намаляване на цената има.
- Миналата седмица стана ясно, че в Украйна ще завеждат дело срещу Westinghouse заради некачествено ядрено гориво, доставено на местна АЕЦ. С оглед на това как гледате на идеята руски реактори в България да работят с американско гориво?
- Не може да се каже, че атомната енергия е монополна и зависи само от един източник на гориво. Ето например Westinghouse също се опитват да правят гориво за руски реактори. До този момент обаче всички техни опити са завършили доста неуспешно. Преди години имаше такива случаи в Чехия, сега в Украйна. Американците имат още много домашна работа, преди да могат да предложат на пазара качествено гориво за руски реактори.
-Т.е. не смятате, че е възможно те да доставят гориво за АЕЦ "Козлодуй" за този "хибриден" реактор, за който се говореше преди време?
- Аз искам да подчертая дебело, че "Козлодуй" в момента не се нуждае от нов реактор. Да, такъв ще трябва там, но в доста по-далечно бъдеще. Личното ми мнение е, че на дневен ред в обществото стои изграждането на АЕЦ "Белене". Вярно е, че за това има няколко проблема - състоянието на икономиката и потреблението на ток в страната, което е на критично ниско ниво. То се дължи преди всичко на това, че икономическата политика в последните 3 г. и половина е насочвана към разрушаване на реалната икономика. От друга страна Световната банка вижда 1.5% ръст на БВП през следващите години, а за по-късно очакванията стигат и до 3%. Така ние към 2020-2030 г. ще изпадне в дефицит на генериращи мощности, който ще се равнява на около 2000 мегавата. В този момент, когато индустриалното потребление се повиши, когато хората ще потребяват повече енергия, когато в транспорта започнем да въвеждаме много повече електрически превозни средства, България няма да има базови мощности, които да задоволят нуждите й от енергия. Тогава наистина ще имаме нужда от повече ядрена енергия.
-Добре, но все още стои въпросът с намирането на средства за изграждането на АЕЦ "Белене". Как биха могли те да се осигурят?
-Аз все си мисля, че едно публично-частно партньорство, базирано на условията, че България запазва 49% от собствеността върху АЕЦ "Белене", е работещ модел. Но, първо, тези 49% трябва да бъдат осигурени чрез привлечен капитал отвън и второ, изплащането на този кредит да може да стане с продукция на нашето машиностроене, селско стопанство, преработвателна промишленост и т.н.
По този начин ние, от една страна, ще създадем възможност България да финансира строежа на централата, а от друга, ще осигурим пазар на нашата индустрия в чужбина. Освен всичко друго ще създадем и устойчив пазар на електроенергия вътре в страната, защото всички тези индустрии работят с ток. А това означава и нови работни места. Според мен Русия би могла да бъде един такъв инвеститор. Защото те имат голям интерес да имат реактори в Европейския съюз и биха могли да се съгласят на този модел и този вариант на финансиране. Ние можем да им кажем: "Да, ще може да построите вашите реактори тук, но вие ще се съгласите да изплатим нашата част от централата с нашата индустриална продукция". Защото, ако в Москва се купуват лъскави стоки и се ядат скъпи продукти, когато отидете в Тоболск или по на север от Кавказ, там хората ядат каквото има. Така че това е един от начините за структуриране и финансиране на проекта. Разбира се, за това трябва да се направят много сериозни изчисления, но е тема за размисъл и за работа.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
