Промени в специализациите на младите лекари, изграждане на здравна карта и съживяване на системата за трансплантации - това бяха част от заявките за промени в здравеопазването. Докъде стигнаха тези идеи? "Стандарт" попита проф. Чавдар Славов. Той е зам.-министър на здравеопазването, светило в урологията, доктор на медицинските науки, а зад гърба си има 260 научни труда.
- Проф. Славов, предвиждате ли промени в областта на донорството и трансплантациите? Кога ще проработи тази система и у нас?
- Това е един много труден проблем, самият аз съм повече от 30 г. в него. Поне едно 15 министри и зам.-министри сме ограмотявали в тази дейност, сега аз като ресорен зам.-министър имам амбицията да променим нещо. Но това ще стане само с промяна в съзнанието на българите по отношение на донорството. Точно затова една от първите ни задачи е сформирането на Обществен съвет. В него ще влизат изявени специалисти в тази област, представители на съсловните и пациентски организации, медии. Най-важното обаче е, че искаме да поканим представител на Българската православна църква. Прави ми впечатление, че в православните държави сякаш донорството е по-малко развито в сравнение с католическите. Това е не само в България, а и в Гърция, Сърбия и в бившите руски републики. Една малка Хърватия е на първо място с 34 донора на милион население годишно. Тя надмина дори Испания, която е с 32, а България е едва с 2,7.
- Как са успели хърватите?
- С една перфектна организация, с координаторите по места, които се стимулират финансово. Този въпрос и при нас вече е решен, защото променихме наредба и вече се дават по 1500 лв. за откриване на донор на лечебно заведение. За установяване на мозъчна смърт се дават 800 лв., а за поддържането на жизнените функции на донора - 5000 лв. Лечебните заведения получават общо над 7000 лв. Това не са малко пари, 50% от тях ще се дават директно на работещите по откриването и кондиционирането на донора. Тоест, каквото зависи от институциите го имаме - имаме хубав закон, добра организация с 26 донорски бази, финансиране. Оттук насетне остава да променим съзнанието на българина. Трябва да разберем, че въпреки мъката, когато наш близък почине, е добре да дарим органите, за да спасим друг човешки живот.
- Как виждате ролята на църквата в тази дейност?
- Първо, като заяви своето отношение, като обявят, че поддържат тази идея, че слагането на орган от един човек в друг е високо хуманен акт.
- Говорихте ли вече с църквата?
- Имахме едни предварителни разговори, заедно с изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по трансплантация (ИАТ) сме пратили официално писмо до патриарх Неофит и Светия синод, сега чакаме отговор. Надяваме се като начало да излъчат свой представител за този Обществен съвет.
- А ще станем ли член на "Евротрансплант"?
- Това е другата идея, която имаме. Сега се подготвят съответните документи в министерството, с които да сложим начало на този процес. Така, ако ни приемат, и ние не можем да присаждаме бял дроб, ще го даваме на другите държави, където има чакащи. От тях пък ще получаваме органи за наши пациенти, когато има възможност.
- Докъде стигна промяната на медицинските стандарти?
- Създадохме работна група, която да преразгледа стандартните по вътрешни болести, хирургия, неврология, обща и спешна медицина, където проблемите са най-наболели. Целта е там, където стандартните не са съобразени с условията в България, да се направят промени. Например стандартът по урология е съобразен с реалностите и компетентността на нивата на болниците. Затова сега лечебните заведения могат спокойно да вземат трето ниво с 6 лекари, а не с 10, както беше преди. Това дава възможност за по-голяма мобилност и сключване на договори с касата и облекчава финансовия натиск върху болниците. Защото има места, където няма нужда от 10 лекари, и те са принудени да назначават специалисти, които на практика не са активни. Идеята за по-нататъшните промени е да се преразгледат условията за работа на първо ниво, за да се даде шанс на малките болници да сключват договори по повече дейности с касата.
- Например?
- Промяната на стандартите засяга най-вече хирургическите стандарти. Сега в една общинска болница има обща хирургия до второ ниво, в която работят 4 лекари. Идеята е същият екип да може да изпълнява операции и от първо ниво при някои хирургически специалности. Например шиниране при счупване, обработка на порезна рана със засягане на костта, някои малки операции на тестиса в урологията например. Също така да могат да поемат и спешни случаи - кръвоспиращи операции и др. С промените тези дейности ще могат да правят всички малки болници второ ниво. Така пациентите няма да има нужда да ходят за малки операции на 60-100 км до София, ако изрично не желаят това.
- Има ли яснота как точно ще изглежда здравната карта?
- Тя се изготвя в момента на базата на една обработена карта, където има заложени максимални и минимални потребности от лечебни заведения. Това е много флуктуабилно, затова ще работим в посока прецизиране и създаване на карта и за високоспециализираните дейности като инвазивната кардиология, кардиохирургията, трансплантологията, неврохирургията, изследванията с ПЕТ/СКЕН и др. Не всеки може да прави тези дейности, но не трябва те да бъдат концентрирани на едно място. Например при центровете за трансплантация, ако трябва да поемем сегашните потребности, напълно достатъчни за страната са 3-4 центъра. Но подробностите за всяка сфера ще се уточнят с медицинските дружества, финансовото министерство, регионалните структури. Тази карта не трябва да стряска никого, защото цяла Европа работи на този принцип. Ако един инвеститор иска да построи болница по онкология в Париж, му казват - там не може, отворете в Лил, ако желаете.
- Където има пренасищане на високоспециализирани дейности или болници, и все пак някой иска точно там да отвори нова клиника, какво ще се случи?
- Би трябвало да не получи разрешение или ако отвори, да не работи с касата. Но това предстои да се уточни. Докато не вземем решение за характера на здравната карта, сме спрели издаването на разрешение за нови болници.
- Където потребностите от лечебни заведения не са задоволени, държавата ще има ли ангажимент да се достигне минималният праг?
- Това е също едно от нещата, които трябва да се уточнят, за да има смисъл от картата.
- Какво се случва с усвояването на евросредства?
- Успяхме да отпушим процедурата за получаване на средства по норвежкия финансов механизъм. Те са от порядъка на 16 млн. евро и са предназначени за 4 приоритета - подобряване на управлението, репродуктивното здраве, програма за превенция на самоубийствата и интеграция на ромите. Заложено е даването на стипендии на даровити ромски деца за изучаване на медицина.
- Как ще се осъществява превенцията на самоубийствата?
- Центърът за психично здраве към МЗ има програма за обучаване на 2400 джипита. Целта е те да се обучат да откриват предварителните симптоми у хората и техните пациенти, след което своевременно да им оказват помощ, или да ги насочват към специализирани заведения.
- Как ще улесните специализацията на младите лекари?
- Като начало премахнахме пречките пред усвояването на средствата по европейска програма за младите лекари. В нея беше заложено изискването те да са на трудов договор, което пречеше. Разширихме и обхвата й, като добавихме към реципиентите и денталните лекари. Вече има 280 подписани договора, предстои да подпишем още толкова и се очаква около 600 лекари при заложени 1000 да получат допълнително финансиране от две минимални заплати на месец.
Освен това ще оптимизираме планирането на местата за специализанти. Приоритетно ще дадем повече места за патоанатоми, анестеолози реаниматори, спешна помощ, обща медицина. Смятаме и да либерализираме приема - да премахнем изпита за някои специалности или изобщо. Лично аз съм поддръжник на тази идея, защото ще дадем възможност на повече хора да кандидатстват, а от опит знам, че входящият изпит не е най-добрият критерий за преценка. Друга промяна, която готвим, е свързана с базите за обучение - искаме да възстановим всички звена в областните болници, които са отпаднали. Също така да въведем методичната взаимопощ от страна на преподавателите.
Имаме желание да въведем и трета сесия освен майската и декемврийската, защото много често завършването на специализацията и изпитите съвпадат. Също така предвиждаме да има специална програма за обучение на хората в Спешната помощ или в общинските болници - например 6 месеца да работят, 6 месеца да учат, без да им се губи работното място.
- Защо променихте наредбата за националните консултанти?
- Имаше доста противоречия в старата наредба и някои назначения бяха извършени неправомерно. Сега даваме шанс да се избират национални консултанти по високотехнологични специалности, каквито са репродуктивното здраве, инвазивната кардиология и др. Освен това всеки национален консултант може да създаде около себе си експертен съвет, който да му помага. Дава се възможност да има повече от един републикански консултант, както и здравният министър да може да актуализира списъка с консултанти повече от веднъж годишно - в зависимост от нуждите му.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
