Пешов: Държавата да вярва повече в частните инвеститори

Пешов: Държавата да вярва повече в частните инвеститори | StandartNews.com

Инж. Симеон Пешов е един от дарителите, благодарение, на които се случи проектът в крепостта "Цари Мали град". Атракцията грабна приза за чудо на 2013 г. За 1,5 г. 500 000 български и чужди туристи са посетили атракцията. Каква е рецептата за успеха, какви са пречките пред подобни инвестиции и може ли туризмът да бъде двигател на родната икономика, пред "Стандарт" отговаря председателят на фондацията "Бъдеще за Белчин" и президент на "Главболгарстрой" инж. Симеон Пешов.

Туризмът не е манна небесна, но е двигател за икономиката, смята инж. Симеон Пешов

- Г-н Пешов, какви съвети бихте дали на победителите в конкурса на в. "Стандарт" за 2015 г., за да бъдат и те толкова успешни?

- Да се погрижат за цялостното съдържание на обектите, вместо да залагат само на външната форма. Да продължат развитието на атракциите и да се погрижат за създаването на нови и допълнителни услуги. Както и да рекламират повече тези обекти. Заедно с Министреството на туризма инвеститорите да промотират всички тези атракции от кампанията "Чудесата на България" у нас и извън границите на страната. За да могат повече туристи да разберат за тях и да ги посетят. А на държавата препоръчвам, съветвам и моля да направи така, че да има достъп до тях. Нужно е да бъде доизградена инфраструктурата на всички тези обекти. Например пътят към "Цари Мали град" не е изграден напълно. А асансьорът, който направихме, се препълва. Част от хората наистина много се радват да стигнат до крепостта по екопътеките. Но има и такива, които са трудноподвижни, майки с малки деца, възрастни хора. И за тях ще е по-удобно да бъде направен пътят. И това се отнася за всички крепости. На повечето от тях съм бил и наистина в момента са труднодостъпни. Нужни са малко инвестиции, но те са много важни.

- Държавата обаче е с ограничени финансови възможности и не може да дава пари за всички.

- Държавата винаги може да пренасочи малко. Туризмът и особено културният туризъм имат много голямо бъдеще и потенциал за развитие. Защото плажният туризъм е със сезон 4 месеца, зимният - 3, а културният е почти целогодишен, като допълва и двата други. Българинът, а и чужденците, като че ли изпитват глад към новото, откритията, както и към историята, към красиво поднесеното. Сякаш му липсва положителния пример и нещата, с които да се гордее. Затова и посещаемостта на такива културни обекти е толкова висока. На "Цари Мали град" семейства с деца отиват по няколко пъти, защото им харесва - и за разходка, и като пример за младите, който възпитава и учи децата. Така че имам и още една препоръка към победителите от тази година - да осигурят добре образовани гидове за атракциите. Те трябва да са интелигентни, контактни, приятни, да знаят много и да отговарят на въпросите.

- Да. Но ако има и много изисквания към тях, трябва да са добре платени...

- Наистина 400 лв. заплата са много малко. И ние търсим форми да им предложим развитие. Но не мога и да съм категоричен и да кажа - нека заплатите им да станат 1000 лв. Защото знаете колко получават например медицинските сестри и лекарите. Всичко е взаимно свързано и е въпрос на развитие и икономика. Но със сигурност туризмът трябва да е приоритет.

- Не трябва ли тогава държавата да даде на концесия тези паметници и атракции, така че да се поддържат, социализират, рекламират и в същото време да се осигурят по-високи заплати на работещите към тях?

- Разбира се. Това е една идея, която аз поддържам от години. Държавните чиновници трябва повече да вярват в частните стопани. И да се създадат такива правила, които не позволяват злоупотреби и изключват тези, които не влагат инвестиции. Но трябва да се даде път на истинските концесионери. Там, където са използвани европейски фондове, това не може да се случи през първите 5 г. Но атракциите, в които са вложени само бюджетни или общински пари, веднага могат да се отдадат за стопанисване. Както и тези забележителности, които тепърва имат нужда от социализация. А почти всички от тях могат да се развиват. Както ние надграждаме на "Цари Мали град". Ето, сега археолозите откриха три много интересни къщи в крепостта. И кандидатстваме по една програма с проект, който очакваме да спечелим, за да възстановим и тях. И около крепостта винаги има какво да се донаправи. А всяка от тези атракции, като се развива, като се подкрепя от медиите, общинските съвети и държавата - веднага разкрива нови работни места. Връщат се и младите хора, както и пенсионери. В село Белчин са разкрити 50-60 работни места. А то загиваше, преди да се направи "Цари Мали град". Сега дори има няколко деца, родени в него, при условие, че това не се беше случвало от десетилетие. Дори вече имаме детски хор. В момента се строят 4 нови къщи за гости и един хотел. Има проект и за други. Главният архитект на община Самоков казва, че най-много строителни разрешения дава за това село. И за 10 г., след това откритие, Белчин светна, къщите са бели, лятото е пълно с туристи.

- Може ли туризмът да се окаже ключът към справяне с безработицата и демографския срив?

- Не казвам, че това е манната небесна. Ясно е, че икономиката ще се оправи с помощта на малките и средните предприятия. Но културният туризъм ще има голям принос в развитието на икономиката. И това е още една причина да съм негов фен. Преди да защитим европроекта за "Цари Мали град", ние направихме много за археологията. Държавата не даде и 1 лв. за това. Разкопките, както и почистването на терените, подготовката им бе финансирана от Фондацията "Възраждане за Белчин". И всъщност с този проект показахме модел за публично-частно партньорство в обществена полза. Държавата участва с него чрез еврофондовете. Частна фирма подготви за своя сметка проекта. Общината съфинансира и даде част от терените. Фондацията и някои личности участваха със собствени средства. Това може да бъде пример, който да последват и други. Съседното село Алино има страхотен манастир, с много ценни стенописи, които преди години успяхме да спасим с хидроизолации. Имат и крепост на селото. И аз съм готов да им помагам с консултации и съвети как един подобен проект може да стане успешен, но те сами трябва да намерят инвеститорите в него.

- Кои са най-големите пречки пред подобни проекти и вложения?

- Пречките са главно от бюрократичен характер - да се издаде строително разрешително, да се направи ПУП, да се смени предназначението на терена, да се съгласуват данните от горския и земеделския фонд. Всичко това просто е ужасно. Държавата трябва да си свърши работата и да опрости процедурите. Министерството на земеделието и горите и това на регионалното развитие и благоустройството да съгласуват данните си и автоматично да издават разрешителните, вместо инвеститорите да ходят от гише на гише. Църквата също трябва да е по-корпоративна, когато става дума за нотариални актове. Трябва да се обединят усилията и всичко да се случва по-бързо. А българските бизнесмени да вложат 1 лв., за да получат 5 лв. Не може да се чака друг да ти даде. И всеки бизнесмен да отделя от 20% до 30% от личния си доход за обществото под различни форми - за бедни, за археология, за култура. Както казва българската поговорка - "Хвърли зад себе си, за да намериш пред себе си". Трябва да има любов към българското. Да обичаш родината и да направиш нещо децата ти да останат в България.

- Наистина кампанията "Чудесата на България" и проекти като "Цари Мали град", като че ли запалиха искрата. Можем ли обаче да говорим за едно ново Възраждане?

- Категорично. След като направихме "Цари Мали град" и той се оказа успешен модел, кметът на Пещера идва няколко пъти, за да види как са се случили нещата, задаваше въпроси за детайлите. И ето тази година "Перистера" е сред победителите в кампанията. Защото примерът наистина е заразителен. Вижте колко крепости се издигнаха. Така че трябва да използваме еврофондовете, където можем, да осигурим инвестиции за останалите забележителности и да се дадат атракците на концесия, за да покажем наистина чудесата на България. А ние имаме много. Но не бива да го разкриваме единствено заради историята. Ние наистина я имаме, но не можем да се славим само с нея. Трябва да се славим и с производство, култура, туризъм. Вижте в Гърция какъв процент от БВП идва от туризма. Ами ние имаме по-големи предпоставки от тях. Имаме артефакти от Римската империя, Византийската, траките, готите, още по-древни паметници. И всичко това трябва да го използваме и да се обединим.

Не трябва едни учени да се плюят с други и взаимно да си оборват теориите. Непризнаването на единия от другия е ужасно. Не бива да се отричат вече утвърдените легенди. Ето, ние доказахме легендата за Гала Плацидия, дъщерята на император Теодосий. За тунела, за патиците, за лековита вода. И идват италиански, сръбски македонски учени заради тази легенда. От САЩ дойде изследователката на легендата за Гала Плацидия, за да включи и "Цари Мали град" в трудовете си. Легендите наистина продават. Някъде може да няма доказателства, но нека да разкажем преданията като легенда, а не като научен факт, вместо да оспорваме достоверността им. И да не забравяме, че легендите са били предавани именно от уста на уста. Трябва да спрем да противопоставяме атракциите и вместо това да се обединим. Ние с проф. Николай Овчаров и кмета на София Йорданка Фандъкова мислим да направим туристически маршрут от църквата "Света София", през крепостта "Урвич", големите паметници на културата на Самоков, "Цари Мали град", църквите на Бистрица до Боянските църкви. Това е развитието. Така трябва да свържем и други обекти по области и региони, а не да работим на парче и всеки да дърпа чергата към себе си.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай