Мартин Табаков: Всяка победа на Ердоган отдалечава Турция от ЕС

В отношенията с Анкара трябва да заложим на прагматизма заради газа и бежанците, казва политологът

Мартин Табаков е доктор по политически науки от Нов Български университет. Специализираните му интереси са свързани с турската вътрешна и външна политика, както и с процесите в Близкия изток. Пред "Стандарт" той коментира изборната победа на Ердоган и дебатите между лидерите в ЕС за проблема с миграцията.

- Господин Табаков, турският президент Реджеп Таийп Ердоган затвърди властта си в ключови избори, които сам инициира година и 5 месеца по-рано от предвиденото и така си осигури нов петгодишен мандат, но вече с далеч по-големи правомощия. Демокрация или националислямизъм идват след вота в южната ни съседка ?
- Погледнато в исторически план, демокрацията в Турция никога не е била залогът на провежданите там избори. Причината е, че политическият процес в страната е конструиран още в началото от кемалисткия републиканизъм като команден и като произтичащ отгоре-надолу. И по този параграф – разликата между секуларистите и военните, от една страна, и ислямистите, от друга – е само в „оперението", но не и в съдържанието.
Турската демокрация никога не е била цел нито за създателя на републиката Кемал Ататюрк, нито за сегашния президент Ердоган. Затова не демокрацията, но секуларизмът (разграничаване на държавното управление от религията-б.р.) е истинският залог, за който са се състезавали на избори (и не само) кемалистите и ислямистите. Първите, за да защитят секуларизма, вторите –обратното. Това всъщност е основната поука изобщо от изборите, които Реджеп Ердоган печели през последното десетилетие и половина: подкопаването на секуларизма и замяната му с политическия ислям като първи образец за това кое е порядъчно и кое не е в публичната среда в Турция.
- Каква трябва да е политиката на България спрямо Турция по отношение на енергийните проекти и бежанците?
- Прагматичните отношения трябва да бъдат приоритетни. Един път, тези между България и Турция, втори път, тези между ЕС и Турция. А прагматизмът има две ясни изражения.
Едното е развиването на Южния газов коридор, който е от изключителна важност за енергийната диверсификация на България и ЕС. Или с други думи, споделеният интерес от това да се транслират в Европа енергийни ресурси от Каспийско море и Близкоизточния басейн. От това ще спечели и България (в посока по-ниска цена на потреблението), и Турция (от транзитни такси), и ЕС (по-малка зависимост от Русия).
Второто лице на прагматизма е т. нар. бежанска сделка, подписана от ЕС и Турция.
Нейното сключване не е функция на добра воля, а на това, че Анкара има нужда от финансови средства – било чрез договорените директни траншове, било чрез чуждестранни инвестиции в перспектива. ЕС на свой ред пък се нуждае от сигурност.
- Как победата на Ердоган ще се отрази на отношенията на Анкара с ЕС и с НАТО ?
- Всяка една победа на Ердоган е загуба за европейската перспектива на турския народ.
Една авторитаризирана и ислямизирана държава не може да бъде член на клуба на демократичните държави в Европа. И това вече е явно в нарастващите критични настроения в европейските страни спрямо евентуално членство в ЕС на Турция в този й вид.
Отношенията между Турция и НАТО вече са много сложни. Един път, поради това, че Анкара се отдалечава от разписаните политически ценности в нормативните документи на Алианса. Втори път, заради актуализиралото се в редица рискови ситуации напрежение между Турция и Гърция. Трети път, заради закупуването на руски С-400, както и изявеното желание за турско участие в разработването на руски дефанзивни военни разработки. Това слага сол в раната, но това не е смъртоносна рана за Алианса, която да направи така че доведе до остракирането на Турция от НАТО.
Турската държава, въпреки нарастващото си икономическо и военно сътрудничество с Русия, продължава да е важна част от концепцията за сигурност на НАТО, особено спрямо неговия южен фланг.
- Как ще се промени политиката на турския президент спрямо Ирак и Сирия?
- В Северна Сирия – от Африн до Манбидж, и в Североизточен Ирак – от Сидекан до Кандил – виждаме как турски военни „разширяват" физическия контрол на Анкара извън преките й граници. Тук обаче не толкова НАТО, колкото САЩ и Русия имат отношение. При това, Вашингтон и Москва като цяло имат общ интерес от слагането на „спирачки" пред експанзията на Анкара.
- 16 от лидерите на ЕС обсъдиха миграцията в Брюксел в неделя. В четвъртък предстоят нови обсъждания. Възможно ли е да се постигне консенсус между всички страни от съюза ?
- За да има работещо решение, то трябва да е споделено от всички държави-членки. Уви, мисля, че сме далеч от подобен консенсус. В ЕС има две алтернативни концепции спрямо мигрантския проблем. Едната предвижда създаването на бежански лагери в държави от съюза, така както и предполага дислоциране на мигранти в рамките на вътрешното за ЕС пространство. Другата концепция подхожда много по-резервирано и предвижда затварянето на външните граници на съюза и създаване на бежански лагери извън него – било в или около държавите-инкубатори на мигрантски поток, било в трети държави, които обаче не са членове на ЕС (Албания е актуалният пример).
Но този разговор, който бежанците и мигрантите провокираха в Европа и ЕС, е само на повърхността си технически или инструментален. В дълбочината си това е разговор за ценности. Разломът, който съществува между Брюксел и Вишеградската четворка, в действителност не касае въпроса какви инструменти трябва да използваме, а каква Европа искаме да сглобим с тях.
- Италианският вътрешен министър Матео Салвини определи френския президент като арогантен по отношение на миграционната криза. Френският президент Еманюел Макрон отговори сухо, че "нямаме нужда от уроци от никого". Възможно ли е да се потуши възникналото напрежение между Франция и Италия по въпросите на миграцията?
- Това е част от по-широк процес, в рамките на който виждаме как Италия и Австрия все повече се движат в посока Вишеградската четворка. Въпросът за миграцията може да се разглоби на основните си елементи: мигранти или икономически бежанци; лагери в или извън ЕС; дислоциране или не на мигранти между държавите в ЕС; затваряне или не на граници – външни или вътрешни за ЕС. И за да се стигне до консенсус, всяка една група от държави трябва да отстъпи по нещо.
Силният коз на Вишеградската четворка са ценностите. Силният коз на Брюксел са финансовите средства. Хубаво е да бъдем наясно, че една адекватна Европа не може без нито едно от двете – нито без ценности, нито без пари. Така че не просто търсенето на споделено решение между Италия и Франция, а изобщо на такова за целия ЕС е не пожелателно, а задължително.
- В Германия Християнсоциалният съюз (ХСС) – баварският партньор на партията на Ангела Меркел, даде на германския канцлер две седмици, за да постигне европейска сделка за мигрантите и бежанците, преди да поиска ограничаване на имиграцията. Възможно ли е това да дестабилизира управляващата коалиция.?
- Напрежението е по оста ХДС – ХСС. А това има историческо измерение. Тук дори въпросът е не дали едно евентуално напускане на ХСС на кабинета ще стане причина за разпадането на правителството на Меркел, а касае историческия съюз между тези две партии. Но, струва ми се, ХДС направи прекалено много компромиси през годините. По отношение на стопанството – ХДС „спъна" икономическия либерализъм, приближавайки опасно близко германските социалдемократи. По отношение на политиката – усвои индивидуализма, напомняйки германските либерали. По отношение на културните си ценности – замени християнството със социалността. На този фон, реакцията на ХСС не е изненадваща.
- Как оценявате концепцията на Бойко Борисов по въпроса за бежанците ?
- Тя е артикулирана ясно: затваряне на външните граници на ЕС и създаване на бежански лагери извън съюза. Разбира се, трябва да си даваме сметка, че мигрантският поток е феномен, който не е индивидуален, а комплектен. Неговото решение не зависи от отделни държави, а от целият ЕС.
- Ще приеме ли според вас България бежанци срещу пари, както твърдят от БСП?
- Аз по принцип съм човек, който не е лишен от въображение, но си признавам, че не мога да побера в себе си и да осмисля рационално подобна конспиративна теза.
- Какви достойнства имаше Европредседателството на България?
- Българското председателство имаше две достойнства. Първото е, че поставихме ясен фокус на приоритетите си. Т.е избрахме не да се занимаваме с всичко, за да не свършим накрая нищо, а предпочетохме да поставим конкретни приоритети. Второто е, че успяхме да вложим българския интерес в тези приоритети: в лицето на интеграцията на Западните Балкани.