Мирия Василиаду е координатор на Европейския съюз за борба с трафика на хора. Неотдавна тя бе в България, където участва в конференция и проведе срещи с представители на властта. Пред "Стандарт" Василиаду коментира проблемите в борбата с трафика на хора, как се справя България и какво още трябва да се направи в тази област.
- Госпожо Василиаду, смятате ли, че гражданите на ЕС осъзнават, че трафикът на хора е реален проблем, а не просто нещо, за което четем и гледаме в медиите?
- Настоящата ситуация по отношение на осведомеността е по-добра в сравнение с преди 4-5 години, но все още сме далеч от истинското разбиране на този феномен и колко сериозен е той. Проблемът има няколко нива - на първо място, това са жертвите, на второ място - организираната престъпност, на трето - вредите, който този бизнес нанася на икономиката. Не на последно място стои въпросът за нас като европейски граждани - кои сме ние, ако приемаме мълчаливо, че хора стават жертва на трафик на хора с цел експлоатация. Така че все още има много да бъде направено. Най-трудното е да приемем отговорността. Защото срещу всеки човек, който става жертва на такъв трафик, стои друг човек, който използва "услугите" на тази жертва. Така че, ако в Европа има хиляди жертви, то има и хиляди потребители.
- Какво може да направи ЕС и неговите страни членки за справяне с този проблем?
- Всъщност по този проблем Евросъюзът е направил много. Разполагаме с много добро законодателство, имаме много добра рамка. Тези закони са относително нови и трябва да бъдат транспонирани от страните членки в националните законодателства. Това за мен е първата стъпка. Проблемът е как да приложим тези закони. Ако ме питате какво България трябва да направи - първо, трябва да се увери, че законодателството е добре транспонирано на национално ниво. По-важното е обаче да прилага тези закони. Трябва да имате повече разследвания, повече съдебни преследвания, повече обвинения. Колко от тези престъпници са зад решетките? Трябва да се следи пътят на нелегалните пари. Нужно е да преследваме тези, които се възползват от услугите на жертвите на трафика на хора. Говорим за десетгодишни деца, които попадат в ръцете на трафикантите. Ако тези хора не бъдат преследвани, е трудно да стигнем донякъде. Така че трябва да изпълняваме ангажиментите, които вече сме поели.
- Тоест страната ни има още много да свърши...
- Всички държави членки имат още много работа. България е втора сред страните на произход на жертвите в ЕС. Повечето от тези хора стават жертва на сексуална експлоатация, на трудова експлоатация, принуждавани са да участват в престъпни дейности, сред жертвите има много деца. Част от тях са продавани за секс и то деца на десет-единайсет години. Големият проблем е, че един ден тези деца ще станат възрастни. А ако в детска възраст са толкова травмирани и наранени, какви възрастни ще бъдат? Какво инвестираме в бъдещето си като общество? Пак казвам - ако някой предлага услугите на хората, станали жертви на трафик, то има някой друг, който плаща за тях, плаща на трафикантите, на жените, които продават бебетата си. Така че това е проблем с много измерения. Ето защо страните членки трябва да защитават жертвите, да инвестират в бъдещето и да наказват трафикантите. Ако игнорираме проблема, няма да стигнем доникъде, той ще стане по-голям. Трябва да си признаем, че имаме проблем - и то не само България. Тя полага усилия, праща доклади за ситуацията, налице е Националната комисия срещу трафика на хора.
- Този мръсен бизнес генерира огромни приходи. Имате ли някакви данни за какви суми става въпрос?
- 150 млрд. долара годишно в световен мащаб, около 50 милиарда в Европа. Когато обаче говорим за суми, имайте предвид, че това са пари не само за трафикантите, но и за легалния сектор. Един пример - ако десетгодишно момиче влезе в хотел с възрастен господин, който не му е роднина, хотелът прави пари от това нещо. Това са легални пари за легалния бизнес. И какво избирате - да питате мъжа кой е и какво прави с това дете, или да си затворите очите.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
