Внимавай какво си пожелаваш, гласи древна арабска мъдрост. То винаги се сбъдва, но никога по пътя, който си начертал. Лидерите у нас разбраха тази истина по трудния начин. И то следвайки, без да си дават сметка за това, друга арабска мъдрост: За да си сигурен в нещо, то трябва да издържи изпитанието на времето - година и един ден.
Бойко Борисов си пожела през 2013 г. да е първи.
Но научи, че първи невинаги означава победител. Сергей Станишев мечтаеше да управлява. Но осъзна, че когато си посочен за победител, без да си първи, не може да тропаш по масата. Защото падаш от стола. Лютви Местан имаше за цел да докаже обществената тежест на ДПС. Затова прие, че когато отговорността и стабилността са в неговите ръце, се налага и да предлага, и да пие кафе - понякога сладко, понякога не толкова. Волен Сидеров си въобрази, че е новият балансьор. Но видя, че всичко е преходно - дори той. На този фон Пламен Орешарски изстрада бремето на експерта, принуден да управлява в нестабилна партийна среда. И се примири с факта, че дори и да е работил много, никой не иска да види свършеното.
Този кабинет си отиде. Но с него и илюзията, че повечето от лидерите могат да издържат изпитанието на времето. Последните дни са поредното доказателство. Показват, че отговорът е по-скоро не. Ако във вторник мнозина си помислиха, че разумът е победил емоциите в парламента и в името на здравната и финансовата сигурност на хората ще има актуализация на бюджета, в сряда надеждите се изпариха. Едно кощунствено изказване за Левски - Светиня му не може да се почита без памет за "демократската Република", и няколко обидно глупави реплики на червени депутати, решили в 12 без 5 да си вземат своите две секунди слава, накървавиха страстите. Това беше, обърна гръб Борисов. Няма да гласуваме пари за служебния кабинет, заигра напук БСП. А 225 милиона за здравната каса, без които наесен болниците затварят врати, и милиардите, гарантиращи финансова стабилност до следващия парламент, останаха в шкафа.
Дошло е време разделно, изрече истината Лютви Местан с фин усет за устрелването на подборно заспали или нехайни съвести на избраници... И бръкна в раната. Защото, отдадени на поредната си емоция, и политиците не чуха продължението: време за разделяне на и за отговорността. Тази, която поема всяка партия и всеки лидер персонално - пред обществото, избирателите и най-вече собствената си съвест. Не само по наболелия въпрос ще имат ли след два месеца средства болниците да приемат пациенти. Или по предстоящия проблем - ще има ли хазната буфери да поеме евентуални кризи. Но и по прозаичните на пръв поглед неща, като ще имат ли смелост политиците в името на държавата да преглътнат егото си.
Всъщност, колкото и да им е неприятно и на БСП, и на ГЕРБ, оказа се, че държавническо поведение и визия за бъдещето имат не толкова те, колкото партията, която наричат "задкулисна". Клишето изтънява и все по-неуслужливо прикрива неоправданата посттоталитарна някак си предубеденост. Смелостта на леви и десни е фалшива, когато се замерят с каруцарски обиди. Но хилава, когато в името на националния интерес трябва да преглътнат етикетите: "коалиция ГЕРБ-БСП", "кооператив ГЕРБ-ДПС", "нова коалиция", "политическа целувка". За БСП пък смелостта става невзрачно семпла, когато трябва да си признава истината. Като тази, че след евровота няма обществена и парламентарна подкрепа кабинетът "Орешарски" да продължи. Наложи се отново ДПС да каже: "Царят е гол". И да поеме канонадата червени удари: "ДПС и Местан свалиха кабинета ни".
Открай време у нас партиите гледат двуяко на ДПС. Възползват се в зала от гласовете на Движението, но гузно премълчават партньорството си с него. Само че за последната година ДПС окончателно доказа, че на тази практика е сложен край. ДПС надрасна печатите, които му слагаха през годините - "етническа партия", "обръчи от фирми", "преяждане с власт". Превърна се в политическата сила, която за ужас (защо е ахилесовата пета на демокрацията ни?!...) на останалите, задава дневния ред. И то, както казва Местан - с плавен преход. Докато леви и десни се надпреварват да сатанизират Движението, то се превърна във влиятелната европейска партия, работи без много шум за вкарването на европейски пари и в най-отдалечените села, разкрива офиси за българите в чужбина. И инвестира в кадрите и бъдещето си. Знаковите кресла на Искра Михайлова и Филиз Хюсменова в Брюксел са поредното доказателство за това.
Затова, ако в понеделник в пленарната зала за бюджета наистина влязат само депутатите на Местан, то ДПС ще е засрамило останалите партии и по още два показателя - патриотизъм и държавническо поведение. Ако другите партии й дадат и този коз, то тогава може и ДПС да е реална втора политическа сила след изборите. И тогава ще се потвърди последната фраза на Местан, че Движението е гонено отвсякъде, но желано от всички. Провокативен е политическият език на Местан. И зареден с послания. Дали пък не се отключва въпросът що е демокрация и има ли тя почва в парламентарното поведение на партиите у нас? Перифразата би трябвало да ангажира не носталгично големите политически сили...Смешен е плачът им тези дни...Да спре демагогията постарому. България не печели от реставрационни вопли и комплекси на преддемократичната ни история. ЕС не е СИВ. НАТО не е договор с полски адрес.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
