Реформата, за която българското училище чака от осем години, отново няма да се състои. Или по-точно - ще се състои, не с обратен знак. От известно време насам просветното министерство дава знаци, че не е съгласно с философията, заложена още от Тройната коалиция и продължена от ГЕРБ, която променяше структурата на българското училище.
Съгласно нея основно образование трябваше да се завършва в седми вместо в осми клас, а гимназията да бъде разделена на два етапа, като в последния учениците се профилират според бъдещата си професия или университет. След осем години очакване обаче просветният министър Анелия Клисарова явно ще пенсионира тази идея.
Посоката, в която тръгва МОН, е коренно различна - на удължаване на престоя в основното училище. Един от вариантите, които се обсъждат, е първата диплома децата да вземат след девети клас, когато са на 15-16 години. Това очевидно е в полза на децата от отдалечените селища и ромските махали, чийто престой в училище най-често рязко свършва след завършването на основно образование. Особено ако в селото няма гимназия, много от родителите така и не изпращат децата си да пътуват до големия град, за да продължат образованието си. Така предложеният вариант очевидно ще задържи тези момчета и момичета по-дълго в училище - поне до навършване на "конституционната възраст" 16 години, до която образованието е задължително.
Въпросът е обаче какво носи тази реформа на училището като цяло. На него няма как да бъде отговорено без сериозен анализ, който никой до момента не е направил. Или поне не го е оповестил публично. Никой не казва какво искаме да знаят децата ни в края на основното училище. Новите учебни програми, за които ГЕРБ похарчи 1 млн. лева, очевидно ще отидат в историята, а сегашният екип на министерството ще започне да пише следващи, за които ще похарчим още пари.
Проблемът е, че липсва предварително зададена визия какво очакваме от тези програми. Очевидно идеята да удължим основното училище с една година, за да имаме време да натъпчем в главите на децата всички излишни неща, заложени в програми и учебници, не работи. Дори и да преседят в класните стаи до края на девети клас, децата, които имат проблеми с възприемането на материала още от пети, едва ли ще научат много. Философията би трябвало да бъде точно обратната - към по-ранно профилиране на тези деца и усвояване на професия, която да им позволи на 16 години вече да си изкарват хляба, ако не продължат да учат.
Изкуственото удължаване на основното образование може и да ги задържи на чина, но няма да ги направи по-знаещи и способни да се оправят в живота - което всъщност е неговата цел. В същото време лишаването на учениците от гимназиите, които искат да продължат в университет, от възможност да се профилират, като учат приоритетно определени предмети, ще възпроизведе същата тромава образователна система, която имаме сега. За сравнение - учениците в Англия на 14 години приключват с еднаквите общообразователни програми и преминават към обучение по избрани от тях предмети. Имат две двугодишни гимназиални степени, като след всяка от тях държат изпити. Германия предлага три различни вида училища - в единия от тях децата още на десетина години започват да учат занаят. В края получават документ, който им позволява да продължат само в професионално училище. Гимназията пък е до 13 клас, но децата също имат възможност да избират предметите си.
Ако действително искаме да вземем пример от страни, в които образованието дава очевидно по-добри резултати, явно е, че не трябва да създаваме единен калъп, в който да вкараме всички училища.
Моделът трябва да бъде достатъчно гъвкав, така че децата с различни възможности да намерят своето място в него и в същото време да не ги задържа изкуствено дълго в една и съща образователна степен. Това обаче няма да се случи, докато всяка нова власт идва със своя философия за това как да промени образованието и започва отначало. Първите две години пише стратегии и проекти, третата прави кръгли маси с послушни неправителствени организации и учителски сдружения, които да й одобрят идеите, а последната година внася новата си версия на просветен закон и мандатът не стига той да бъде гласуван. Първия път дълго чаканата реформа в образованието пропадна, защото в последния момент забрадките на ученичките скараха партньорите в Тройната коалиция. Втория път документът бе приет наполовина, преди кабинетът "Борисов" да подаде оставка и реформата отново да бъде отложена. От години насам българското училище е в капан, а реформите в него са заложници на политиците - при това положение дори е чудно, че сме само предпоследни в образователните класации.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
