Борсовите индекси падат, златото и среброто поскъпват
Заради срива се очакват фалити на компании и цели държави
Петър Пешев
Управител и брокер на финансови инструменти в ИП "Бул ТрендБрокеридж" ООД
Изминалата седмица на финансовите пазари бе маркирана от няколко събития. Първо, американският лек суров петрол поевтиня до 58 долара за барел, а петролът сорт Брент се търгуваше последно при цена от 62 долара за барел, като и двата вида поевтиняха с повече от 10% през седмицата. Това повлече акциите и облигациите на компаниите в петролния и газовия сектор и свързаните с тях сектори като предизвика и разпродажби на правителствени облигации на страните износителки. Второ, резултатите от изпълнението на програмата за покупки на ценни книжа на Европейската централна банка показаха покупки в по-малък от очаквания размер. Трето, гръцките акции, частните и правителствените облигации бяха подложени на много интензивни разпродажби, заради вероятността предстоящите президентски избори да бъдат спечелени от представител на партия СИРИЗА, която е против подписания спасителен план с тройката кредитори. Президентските избори е много вероятно да предизвикат и предсрочни парламентарни. Това развитие даде лош сигнал за европейските инвеститори, като заради слабото икономическо възстановяване в ЕС антиевропейските и антисистемните гласове се умножават.
Американският борсов индекс Dow Jones Industrial поевтиня с близо 4% до 17 281 пункта, Standard &Poor 500 поевтиня до психологическата граница от 2000 пункта, губейки 3.5% за седмицата. Световният борсов индекс MSCI All-Country World Index се обезцени с близо 4%. Докато европейският EURO STOXX 50 Price EUR изтри 6.6% от стойността си, като германските акции поевтиняха средно с 5%, а френските със 7%. Въпреки спадовете акциите в Европа и Северна Америка се намират близо до историческите си върхове и засега низходящото движение е с корективен характер спрямо основния възходящ тренд.
Бразилските, руските и гръцките акции бяха обект на силни разпродажби, като основният бразилски борсов индекс губи 20% за последните 3 месеца и 8% за седмицата. Руският RTS, който се изчислява в долари, се обезцени с 12% за седмицата и с 42% от началото на годината. Гръцките книжа изгубиха значителните 20% от стойността си през изминалата седмица и 30% от началото на годината.
Индексите в Северна и Латинска Америка, Европа и света като цяло бяха повлечени от силните разпродажби при енергийните компании, като най-пострадали са акциите от петролния и газовия сектор и свързаните с тях.
За трета поредна седмица руската валута бе подложена на сериозни разпродажби и поевтиня до нова рекордна стойност от 58.2 рубли за долар и 72.5 рубли за евро. През седмицата рублата се срина с 9% спрямо долара и с 10% спрямо еврото. Руската централна банка повиши основната лихва с 1% до впечатляващите 10.5%, опитвайки се да увеличи привлекателността на руската валута и да спре свободното й падане и изтичането на капитали. Но както интервенциите по покупка на рубли, така и вдигането на основната лихва не умилостивиха продавачите. Ниската цена на петрола, фактът, че руската икономика навлиза в рецесия, влошаването на фискалната позиция на страната заради срива в цената на петрола, нарастващото социално недоволство заради паричните трансфери към Крим, Източна Украйна и растящите бюджети за отбрана и полиция, бързо подкопават политическата стабилност в страната.
Йената поскъпна средно между 1 и 2% спрямо повечето основни валути, най-вече спрямо британската лира, американския долар, австралийската лира, канадския долар и норвежката крона.
Еврото поскъпна с над процент спрямо долара. Причината е, че дезинфлацията в САЩ вероятно ще отложи намерението на Федералната резервна система за повишаване на основната лихва, както и заради по-слабите покупки на активи от ЕЦБ спрямо очакваното.
Златото поскъпна с 2.6% до 1222 долара за тройунция, докато среброто се представи по-добре, нараствайки с 4.5% за седмицата.
Сривът в цената на петрола обаче ще предизвика множество корпоративни и национални фалити, като нови сътресения на глобалните финансови пазари не са изключени. Особено активни в емитирането на дълг в долари през последните години бяха руските петролни и газови гиганти, които инвестираха в ново оборудване и в разработването на стари и нови находища. До края на годината частният сектор в Русия трябва да изплати дълг и лихви на стойност 34 млрд. долара, което се равнява на 8% от валутните резерви на страната.
Страните петролни производители-износители са най-засегнати, особено тези, които разполагат с нереформирани икономики и надцени доходи, които са оправдани само над определена цена на петрола. Русия, Ирак, Иран, Венецуела, Ангола, Нигерия, Алжир, Еквадор, Бахрейн, Либия. Саудитска Арабия, Оман, Кувейт, Катар, Обединените арабски емирства са сред най-силно засегнатите държави, които се нуждаят от цени на петрола между 70 и 140 долара за барел (за всяка държава е отделно нивото), най-малкото, за да не реализират бюджетни дефицити.
Ниските цени на петрола увеличават дефлационния натиск в еврозоната и Япония и водят до дезинфлация в САЩ, Великобритания и света като цяло. Това означава, че централните банки в развитите икономики не само, че няма да започнат да повишават основните си лихви, но ще им се наложи да мислят за допълнителни парични стимули.
От друга страна, поевтиняването на горивата оставя на населението и фирмите повече пари за потребление и инвестиции, което ще има силен положителен ефект в страните нетни петролни вносители, каквито са повечето страни в ЕС, в частност България.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
