ГЛЕДНА ТОЧКА: Дързостта на Боян Петров

ГЛЕДНА ТОЧКА: Дързостта на Боян Петров | StandartNews.com

Нека се знае - Боян Петров не е покорил 10 осемхилядника, преди да изчезне в Хималаите в началото на месеца! Той е имал късмета да ги изкачи, както и да слезе от тях жив и здрав. Най-успешният български алпинист досега си беше поставил задача да достигне до всичките 14 върхове над 8000 метра, но можеше да я постигне само при добро стечение на обстоятелствата, без значение от личните му усилия. Независимо, че имаше потенциала да постигне тази върхова цел, той щеше да успее само ако природата е достатъчно благосклонна към него през цялото време. След 3 май тя му обърна гръб.

Алпинизмът има две лица, едното от които е фасадата на героя с националното знаме, закрепил се за няколко минути на заветния връх. И ако отдолу изглежда сякаш човек там си говори с боговете, то горе, както е разказвал Боян, чувствата са противоположни и са под знаменателя на вледеняващия инстинкт да се оправиш сам с рисковете, които те дебнат, без да чакаш помощ. Зад фасадата е светът на страха, на борбата с халюцинациите и глада, на зомбирането от липсващия кислород и на нелицеприятния инстинкт да оживееш на всяка цена, дори за сметка на някой друг. Историята познава и лични трагедии в името на това оцеляване – като онази със загиналия брат на Райнхолд Меснер, както и на изоставения под Еверест Методи Савов, впоследствие щастливо открит. Да добавим и непрекъснатата опасност от промяната във времето – мощен коз в битката на природата с човека. Всичко това беше част от височинното ежедневие на Боян Петров. Затова и думата „покоряване" не е харесвана от специалистите, както и от алпинисти, защото крие заряда на излишното предизвикателство.

Самият Боян не се притесняваше да използва думата „страх", както и признанието, че „винаги, когато тръгне нагоре, има съмнения, че няма да успее". Признавал е, че „на слизане не съм могъл да се движа от умора", както и че когато се върне в Княжево след поредната експедиция, само яде и да спи, защото тялото му е победено. Неща и желания, далечни от героизма, които правят неговия образ още по-плътен и по-истински. Както беше истински в разказите си за върховете и усещанията в разредения въздух, където можеше да те пренесе и теб така, че да усетиш атмосферата и да те побият тръпки. Бързо се усещаше, че освен алпинист е учен и изследовател.

„Нека хората да знаят, че там, където българските алпинисти отиват да сътворят подвиг, се загива", е предупреждение преди грандиозната експедиция през 1984 г. Фатализмът се сбъдва, Христо Проданов остава завинаги под Еверест, а независимо от застраховките, личния потенциал и усъвършенстваните екипировки и предпазни средства оттогава досега рискът не е намалял, защото природата е неизменна. И двамата – Боян и Христо, бяха личности с потенциал за много повече от това, което са постигнали. Уви, късметът не беше с тях, а без него битката с природата е загубена. Боян непрекъснато се е борил с липсата на късмет. Първия път на Гашербрум I остана на метри от върха и се наложи втора експедиция. Два пъти оцеля след катастрофи, втория път след кома. Да не говорим за вечната борба с диабета. Двамата с Христо си приличаха и по това, че предизвикваха съдбата по своему. Боян не си взе сателитния телефон преди да тръгне към Шиша Пангма, не ползваше и джипиес.

Според една от версиите за инцидента, той е пропаднал в ледник, според друга (на Меснер) е бил посрещнат от малка лавина. Боян Петров беше преживявал както пропадане в Родопите, така и среща с лавина под Гашербрум I. Беше придобил достатъчно силни инстинкти и въпреки че е тръгнал по пътеката под Шиша Пангма преди буря, очевидно нещо неочаквано е предизвикало изчезването му. Версиите са много – колкото са и рисковите ситуации в Хималаите. Но дори и да не научим никога причината, не е страшно – загадката може да остане част от ореола му и ще му отива. Защото битката с природата, макар и обречена по правило, съдържа в себе си героизма на дръзналия да й се опълчи.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Автор Спорт
Коментирай