ЕС ще засили своята роля за решаване кризата в Украйна

ЕС ще засили своята роля за решаване кризата в Украйна | StandartNews.com

Вернер Фаслабенд е един от най-компетентните европейски експерти по отбраната и сигурността, в продължение на десет години, от 1990 до 2000 е министър на отбраната на Австрия, понастоящем е президент на Австрийския институт за изследване на европейската политика за сигурност (AIES).

- Как оценявате актуалната ситуация в Украйна след приемането от парламента на закона за реинтеграцията на Донецк и Луганск?
- По своето съдържание той не представлява нищо ново в сравнение с досегашните заявления и изказвания на ръководството в Киев. Изразите и езика са по-остри в сравнение с преди- говори се за руска окупация и агресия. Не, че до сега не беше изричано от различни украински политици, но в текста на закона реториката е по-засилена. Знае се, а и Русия не крие своята подкрепа за отделилите се области.

- Според Вас по този начин Киев отказва ли се от Минските договорености?
- Различното в сравнение с Минските договорености е, че в текста на закона Киев едностранно заявява, че Русия е страна в конфликта, а не гарант подобно на Франция и Германия.

- Какво бихте очаквали от тук нататък?
- Основният принос на Минск е опитът за деескалация на конфликта. Но едновременно с това бих искал веднага да добавя, че няма експерт, който да очаква Минск да бъде осъществен по начина, по който е написан, т.е. чрез малки стъпки да се върви към успокояване на обстановката.

- Отношението на Русия към закона за реинтеграцията не беше положително...
- Това се очакваше, но от друга страна може би с по-категоричния език се цели да бъде изразена една по-реалистична оценка. Дали е така ще покаже бъдещето. Освен това трябва да имаме пред вид, че всяка външна политика е вътрешна политика. Погледнато от този ъгъл бихме могли да го определим и като ход във връзка с предстоящите през следващата година в Украйна парламентарни и президентски избори и желанието на управниците в Киев да сплотят избирателите около днешната политика, посочвайки Русия като заплаха.

- Съвсем наскоро украинският президент Порошенко бе на официално посещение във Виена. Очаквате ли по-нататъшна ескалация на реторика и действията от страна на Киев?
- Както знаете, Австрия през изминалата година бе председателка на Конференцията за сигурност и сътрудничество в Европа. Тя активно се бе ангажирала в миротворческия процес, осъществяван с участието на наблюдателите от КССЕ в зоната на бойните действия. През втората половина на тази година, след България Австрия ще поеме председателството на ЕС и ще продължи своите усилия за деескалация на конфликта, засилвайки ролята на международните наблюдатели. И Ван дер Белен, и Порошенко в своите заявления отделиха изрично място на Минския процес. В този смисъл за нас това посещение беше важно не само за поддържане на контактите с Киев, но и за да следим от близо процесите в страната.

- Какви впечатления остави Порошенко у своите домакини във Виена?
- От гледна точка на Минските договорености днешната киевска реторика не изглежда положителна. Трудно е да си представим, че тя ще спомогне да се раздалечат военните формирования. Но може да има и друга страна- чрез резките заявления Киев да се надява и да търси пренасянето на решението на конфликта на по-високо международно равнище- между Русия и САЩ. Но за сега е твърде рано за такива прогнози.

- Каква според Вас ще бъде по-нататъшната роля на ЕС в конфликта?
- Според мен ЕС и най-вече Меркел и Макрон ще запазят, дори засилят европейското участие в решаването на украинската криза. Считам днешната ситуация в Украйна за отворена и неопределена. Не е ясна посоката на възможното развитие, виждам няколко евентуални сценария, тъй като освен в езика, във военно-политически план картината не се е променила. За Киев бъдещето крие и шансове, но и не малко рискове.

- Очаквате ли промени в интензитета и характера на военните сблъсъци?
- Не виждам възможности и опасности от нова военна ескалация, по-скоро го приемам като предизборна маневра.

- А заявленията на САЩ за военни доставки?
- И това е реторика в светлината на изборите- ето, поддържаме нашия съюзник Порошенко.

- Споменахте Германия и Франция, какво да очакваме от тях?
- Двете големи управляващи германски партии са били винаги единни по отношение на външната политика на страната, за това очаквам новото правителство много скоро да се активизира и да започне сближаване с Франция по източната политика. Не бива да очакваме бързи и радикални промени, а по-скоро последователни крачки в посока на деескалация.

- Има ли вероятност Германия да се ангажира с доставки на оръжие за Киев?
- Не очаквам такъв ангажимент, по-скоро това ще си остане черта на американската политика. Европа е наясно, че украинският конфликт може да бъде разрешен единствено с политически средства, а не с военни.

- А агресия от страна на Русия?
- Абсолютно нереалистично е Русия или поддържаните от нея Донецк и Луганск да извършат мащабно военно нападение. Още по-нереалистично е Киев да се опита с военни средства да възстанови своя контрол над Донецк и Луганск.

- Тогава в крайна сметка какъв е смисълът на закона за реинтеграцията?
- Оценявам го като опит от страна на Киев да постави по-високо летвата на своите условия при едно бъдещо регулиране на конфликта.

- Каква е Вашата прогноза за развитието на нещата в Украйна в навечерието и след президентските избори в Русия?
- До изборите не очаквам в руската позиция радикални промени. Путин няма намерение да се намесва и да участва пряко в решаването на украинската криза. Позицията на Москва е, че конфликта е между Киев и сепаратистките области. Русия не отрича, че поддържа техните справедливи искания, но няма да се намеси пряко. Нито Москва нито Киев са готови на промяна в позициите. Ще има заявления и реторика от сорта на: досега нашите действия бяха правилни, ще продължаваме и в бъдеще по този начин.

- А след изборите?
- Днес не може да се предвиди, ще трябва да изчакаме.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Автор Спорт
Коментирай