167 000 българи до 24 години нито учат, нито работят
Всеки пети младеж в България на възраст между 15 и 24 г. нито учи, нито работи, нито си търси работа. Все по-разрастващата се категория NEETs (neither in employment, nor in education or training) е европейски феномен, породен от кризата. България обаче заема печалното първо място сред останалите в ЕС държави по дял на незаетите с нищо млади хора, които разчитат да бъдат издържани от мама и тате. У нас те са 167 670 сред 751 900 българи на възраст между 15 и 24 г. Делът им е 22% - почти два пъти повече от средното ниво за Европа.
Стряскащите данни бяха представени от УНИЦЕФ на форум, чиято цел е да привлече вниманието на политиците върху проблема с нищоправещите млади хора у нас. Икономическите загуби от неучастието им в пазара на труда възлизат на близо 2 млрд. лв. годишно, са пресметнали от организацията.
"Един от най-големите проблеми в днешния глобален свят е усещането на младите хора за безперспективност. Това
води до невъобразими последици и обръщане към екстремни действия
както наблюдаваме в Близкия изток", заяви Таня Радочай, представител на УНИЦЕФ за България. "В случая с България - тези млади хора съвсем скоро ще станат родители. И да им се даде шанс да развият своя потенциал е не само тяхно основно право, но и право на техните деца за достойно бъдеще", заяви Таня Радочай.
Групата на NEETs e разнообразна и обхваща младежи с различен социално-демографски профил и различна степен на мотивация, нагласа и възможност за промяна на статуса им, показва анализът на УНИЦЕФ. "Ще видите тези млади хора основно в малки населени места, сред етническите малцинства, но и навсякъде другаде - тоест проблемът засяга всички. Наблюдаваме вече и опасния феномен децата да са по-необразовани от родителите си, а обикновено е обратното", обрисува картината вицепремиерът и социален министър Ивайло Калфин. Той припомни, че в края на 2014 г. Министерството на труда и социалната политика е подписало споразумение със синдикатите, работодателите и неправителствени организации партньори да обединят усилия "да измъкнат тези млади хора от безпътицата".
Връщането на отпадналите младежи обратно в системата на образованието е една от важните мерки да им се помогне. В този случай
особено подходящо се оказва въвеждането на дуалното обучение
по време на което учениците едновременно придобиват професионална квалификация и работят срещу заплащане. Според УНИЦЕФ обаче трябва превантивно да се вземат мерки, за да се намали до минимум делът на отпадащите от училище деца.
Друга мярка е издирването и записването на неработещите младежи в бюрата по труда, защото само така те може да бъдат включени в различни програми за обучение и заетост. Промени в трудовия кодекс пък трябва да позволят гъвкавост на сезонната заетост, така че повече младежи да бъдат включени в нея. С въвеждането на ваучерите за социални услуги, което се очаква да стане факт наесен, може почасово да се наемат безработни младежи да се грижат за възрастни хора.
Според вицепремиера и социален министър Ивайло Калфин обаче проблемът с мотивацията на младите хора да търсят реализация в живота е много сериозен. "Решението минава през увеличаване на заплащането, докато общото равнище на доходите не се увеличи, не може да се очаква ентусиазъм от младите хора да започнат работа", заяви Калфин. Той посочи, че същите тези младежи се съгласяват да работят тежка селскостопанска работа в чужбина. Докато за предстоящия летен сезон фирмите от туристическия бранш едва успяват да намерят персонал.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
