Иронизираме кича, а нямаме очи за капана, който ги чака
Да негодуваш срещу абитуриентските балове заизглежда като градска норма. Рокли, клаксони и броене с викове до дванайсет предизвикват остро соматично раздразнение у граждани, склонни да прекарат живота си в пасивност към големи политически неправди, но пък с изострена битова чувствителност. Общото настроение е: не стават тия момчета и момичета, за нищо не стават. През това време ефектни сайтчета предлагат компилации на най-зле облечените абитуриентки, за да затвърдят радостта на предишното поколение, че се е развило по-добре от настоящето. Е, добре - вие правилно отсъдихте, че лошият вкус, кичът и общото понятие чалга са налазили най-младите. Ясна преценка, в рамките на очевидното. А почти очевидно е и друго, което е все пак спестявано: че абитуриентите - от безвкусно облечено кофти момиче, до момче, което с алкохол в стомаха разбива колата си и отнема няколко животи - са последните, които носят вина. Какво иначе - някак внезапно се е появило остро изтръпване в мозъците на новите 18-годишни нямащо общо с връчения им развален свят?
Изглежда уместно, вместо площадно раздразнение (то щото е много хубаво по улиците на София, та ти объркват целия пейзаж с крясъци и ти развалят задръстването с клаксони), някой поне малко да ги подготви за наследената реалност. И за кризите, които предстои да се стоварят - видими дори в най-малки детайли, илюстриращи света наоколо.
Ето един - коя е най-често употребяваната дума в интервютата за работа? Тази, която най-често ще им натякват? "ГЪВКАВ". Търсим гъвкави кадри. Основно изискване към всеки млад човек. Да бъде гъвкав. ГЪВКАВ е особена дума. Обикновено се употребява с ведра усмивка в приповдигнато пазарно настроение. Ползват я университетите в рекламните си брошури: "Подготвяме гъвкави кадри". Ползват я мениджъри с маркетингови честоти в интонацията и мечти за Сен Тропе. Гъвкав - колко безобидно звучи в сравнение с това, което е. Понеже вместо ирония към кича на баловете е добре някой да предупреди младите, че очакването да бъдат гъвкави е простичък евфемизъм за един упорит процес по огъване, в който механизмите за поощрение ще съвпадат със заложбите им за конформизъм. Ще щракват заедно в перфектен капан. "Да бъдеш гъвкав" е началото и краят в шифъра на тъпата машина, наречена "Човешки ресурси", която свежда всеки млад човек до неговата пазарна приложност. Кой ще подготви учениците за това? Часовете по биология или часовете по химия? Часовете по информатика или часовете по физика? Безкрайно фрагментираното образование не ти дава шанс изобщо да осмислиш кой си.
Да бъдеш или да имаш, е въпрос, чиято тежест никога не е била по-потискаща, отколкото предстои да бъде пред тези абитуриенти. Вместо истински съвет обаче могат да получат лабилните напътствия на пълни с предразсъдъци родители. Погледнете стълпотворението от юристи - по 2000 на година. Това число е хем истинско, хем и колективна халюцинация на изстрадали родителски въображения, които знаят, че "като станеш адвокат, ще имаш много пари", понеже тъй било през 90-те може би. Ако баловете приличат на някакво страшно недоразумение и глупост, на еуфория с лош вкус, то те са само външна мимика на хаоса от препоръки и подражания, който е добре внедрен в гимназистите и не по тяхна вина. Отстоявай себе си, но бъди гъвкав. Обичай родината си, но емигрирай. Емигрирай, но се върни бе, келеш. Завърши маркетинг, пък после, ако искаш, рисувай. Ожени се и прави кариера в паузите между скандалите с жена си.
А на фона на общия провал между държава, родители и гимназия комичен връх взема дискусията около Яворов. Възрастното поколение със странно самочувствие натяква, че зрелостниците не разбирали от Яворов. Щото възрастното поколение разбира... В преобладаващата си част интересът на възрастното поколение към литературата гравитира от полата на Елиф Шафак до пеньоара на Е.Л.Джеймс, където е еднакво спарено по различен начин. Ако разбирахте нещо от Яворов, поне можеше да ви научи на сърце. В последното си стихотворение съзерцава през прозореца деца, които играят навън. "Сега е утрината тяхна и пролет грее на безгрижните лица", пише и продължава с:
"Но кой ще назове честта и кой позора?
Деца, боя се зарад вас."
Струва ми се, да се "боиш зарад вас" е единственият справедлив начин, по който може да се съзерцава някой - дете или абитуриент, на който всичко му предстои. Особено в ситуация, в която чест и позор са не само неназовани, но радикално разместени, сякаш от изкусен картоиграч, или пък, ако не обичате метафорите, от изрядно корумпиран и приемствен с десетилетия в моралната си недъгавост политически елит.
А стихотворението е, разбира се, "В часа на синята мъгла". Яворов го пише, преди да се самоубие. Не е бил гъвкав.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
