Има крилати фрази и изрази, които използваме често и ги чуваме постоянно от приятели, познати, от радиото и телевизията. Дали обаче знаем каква е истинската им употреба и откъде са тръгнали? Оказва се, че някои от тях имат много интересен произход.
1. Кон боб яде ли?
Репликата "Кон боб яде ли?" е запазена марка на математика Баръмов, изигран от Никола Рударов в любимия на много поколения българи филм "Вчера". Строгият учител я използва като закана към учениците от елитната езикова гимназия в Ловеч, когато те не се подчиняват на заповедите му и нарушават дисциплината. "Сега ще видите кон боб яде ли?!", заплашва той бунтарите - Иван, Ростислав, Дана, Костов... Вече покойният Никола Рударов е признавал, че постоянно са го закачали с този риторичен въпрос. Дори когато го оперирали от херния, хирургът го посрещнал с легендарната реплика. Действително фразата идва от народна приказка за Хитър Петър -"Магаре яде ли фасул?". Там Хитър Петър успява да заблуди ханджията, че животното наистина би хапнало боб и така го засрамва.
2. CARPE DIEM или "Грабни мига"
Тази вдъхновяваща сентенция стана девиз на много хора - дори и като хитов надпис за татуировка. Има и доста песни с подобно заглавие. Изразът придобива популярност покрай филма "Обществото на мъртвите поети" от 1989 г. Там учителят по литература Джон Кийтинг, изигран от Робин Уилямс, преподава в консервативен колеж и се опитва да се бори с конформизма и статуквото. Как? Просто като дава незабравим съвет на учениците си: "Carpe Diem, момчета! Уловете момента. Направете живота си необикновен!". Това е всъщност израз на латински от поема на Хораций. Тази фраза е част от една по-дълга: Carpe diem quam minimum credula postero, което се превежда като "Цени мига - не вярвай ти напразно в утрешния ден!" или "Живей днес, не отлагай за утре".
3. Белият балет
Белия балет - прякорът, с който е известен испанският футболен отбор Реал Мадрид в България, може да не е много точен. На испански отборът носи прозвището Los Merengues. А думата Merengue има две значения. Според едното, това е вид латино танц, идващ от доминиканската култура. Другото значение на думата е вид яйчен сладкиш, който е бял на цвят. В испанската преса започнали да използват това прозвище преди много години заради това, че екипите на испанския гранд са бели. Така излиза, че Los Merengues може да се преведе и като "Сладкишчетата", а не само като "Белия балет".
4. Кой е войник на съдбата?
Баладата на "Дийп пърпъл" Soldier of Fortune никога няма да остарее или да омръзне на публиката. Заглавието на песента се превежда като "Войник на съдбата". Великият Дейвид Ковърдейл пее за скитник, търсещ щастието, любовта и смисъла, които най-вероятно обаче няма да успее да намери. Коренът на "войник на съдбата" идва от друго. Много отдавна "Войници на съдбата" са наричали наемните войници. Тези, които трябва да изпълнят определени задължения, срещу заплащане - дори не в своята родина или не за своята нация.
5. Сапунена опера
Сапунена опера е един от жанровете телевизионни сериали. Типично за сапунките е, че се концентрират върху личния живот. Всеки епизод завършва без развръзка в историите, а точно обратното - с нещо, което кара зрителите или слушателите да очакват следващия епизод. Но самият термин "сапунена опера" не е дошъл от телевизията, а от радиото. През 30-те години на миналия век в САЩ били много популярни многосерийните радиоспектакли, които се пускали през деня за домакините. Спонсорите на такива радиопредавания обикновено били производители на сапун и сапунени изделия.
6. Елементарно, Уотсън!
Знаете ли, че известната фраза "Елементарно, Уотсън", използвана от Шерлок Холмс, не се среща в нито една от оригиналните книги на Артър Конан Дойл? Всъщност фразата е била измислена в една от театралните постановки по мотиви на книгата за Шерлок Холмс. Така и репликата се е прехвърлила и във филмите и става емблематична. Навярно източник на този израз е станал отговорът на детектива "Elementary", който е употребен веднъж в разказа "Гърбушкото" (1893).
7. No comment - Без коментар
Изрази от сорта на "без коментар" или "няма да коментирам" са съществуват сякаш от цяла вечност. Непрекъснато ги чуваме от политици, спортисти, музиканти и т.н. Как обаче тази фраза е станала хитова? Според спомени на очевидци, Уинстън Чърчил, вече като бивш премиер на Великобритания, на излизане от посещение в Белия дом, отговорил по този начин на журналистите. Те го гонели с молба да коментира срещата си с президента на САЩ Хари Труман.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
