Слави нахлу с мотор на сцената под блясъка на фойерверките, Джоко Росич просълзи от екрана с "Йовано, Йованке"
В притъмнялата зала огромен таймер отмерва три минути до излизането на "Ку-ку бенд" в "Арена Армеец" снощи. Когато се стигна до нулата, от дъното се отвори врата и Слави с рокерски мотор пресече естакадата, а маршрутът му бе маркиран с фойерверки. Триумфално свали черната каска под началните акорди на "Ад и рай". Още в първите минути стана ясно - звукът е чист, богат, синхронизиран, така, както само "Ку-ку бенд" го може. Четирима майстори на ударните се погрижиха за влудяващия ритъм, който можеше да събори "Арената" - Венко на барабаните и трима перкусионисти: Рейди, Лили Йончева и Калин Вельов. Последва другият голям хит от "Хъшове" - "Студио Х", а после се стигна и до рап-чалга-балканско-метълската "Нирвана кючек". После на сцената излезе Деси Добрева с класиката "Песен на червената шапчица". Нели Петкова, другата любима певица на Слави, се присъедини минути по-късно. Двете с Деси постоянно се надпяваха, разпределяйки фраза след фраза между прекрасните си гласове.
Те определено липсват на бенда, а изпълнението на може би най-чаканата песен - "Назад, назад, моме Калино", върна феновете в старите времена, когато Маестрото и компания реставрираха най-красивите народни песен и им придадоха модерно звучене. Напълно безапелационна бе Софи Маринова, която се появи за "Единствени" и "Гергьовден". Чут в "Арена Армеец" пред 17 000, гласът й е космически и сякаш с годините остана похабен в средняшка чалга, вместо за песни като оригиналната "Едерлези" на ромски. И неизкушен от музиката на "Ку-ку бенд", би настръхнал от обхвата и мощта на вокалите й. Слави рядко сваляше черните очила, но го направи в най-хубавите моменти - например докато пееше "Why" с Крисия. Беше повече от трогателно. "Хайде, мойто момиче, излизай", каза Трифонов - и за момент сякаш всички се зачудиха коя ще е тази певица, след като той вече бе пял с Деси, Нели и Софи.
Тогава в неприсъщо добре овладяна за годините й грация и тържествена походка, детето чудо се заизкачва по стълбите към сцената, приветствано гръмогласно от феновете. Крисия постоянно гледаше нагоре към Слави, а той едва успяваше с припева заради постоянната усмивка, която госпожицата предизвикваше у него. Докато на мултимедията се появи лицето на Джоко Росич, възкръснал в стар телевизор и с дрезгав и тъжен глас зарецитира началото на "Йовано, Йованке". Публиката поде вечната песен, а на мултимедията вървяха кадри от сражения, решени визуално като битка в компютърна игра. Винаги липсващият на бенда Калин Вельов от време на време хващаше тъпана и се внедряваше съвършено освирепял сред публиката. Цветан Недялков и Гъмзата направиха супер ефектни сола, за които по всяка вероятност дълго са чакали сред кратки интермедии в шоуто.
Евгени Димитров дирижираше дискретно екшъна, както подобава на всеки майстор на композирането, а група от симфонични музиканти допълваха с цигулки богатия звук в залата. Годжи очаквано бе вторият фронтмен на шоуто. Два часа, хит след хит, и шоуто привидно завърши с "Нека ме боли" - на мултимедията мъж правеше лицеви опори, натискан постоянно от изящен женски крак с висок ток. Бе ясно, че няма да се размине без бис и бендът се завърна с "Тайсън кючек" в либерален вариант: вместо "Негър не съм", се пееше "Афроамериканец не съм" с известен присмех към властващата политкоректност. А "Моя си" експериментаторски включи техно хита "Insomnia" на "Faithless", която само с няколко най-простички тона вдига всички във въздуха. Последва "Цвете мое", която се поде от всички от първата до последната дума. Финалът бе запазен за баладата "Толкова", на края на която Слави се качи на същия мотор, с който дойде, и отпраши от сцената, докато останалите довършиха парчето пред изправената на крака - впрочем от самото начало - препълнена зала.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
