13:05 ч.

23.08.16

8 мин.

7896

1

0
Руска църква на 179 г.  в сърцето на Родопите
Снимка: Оля АЛ-АХМЕД

Иконата на "Св. Константин и Елена" помага на вярващите за здраве и рожби


Село Брягово се намира в полите на Родопите от дясната страна на връх Драгойна. През него минава река Каялийка, която се явява географската граница между Западните и Източните Родопи. В миналото уникалното местоположение е определяло просперитета на селото, което днес е в община Първомай. Турското име на Брягово е Кара Алан. Превеждат го като "черната земя". Селото е било наречено така заради плодородните ниви от чернозем, който е необичаен за района. Легенда гласи, че то е било основано от родолюбив българин, който се е казвал Кара Иван. Дошъл от Северна България, бягайки от турците и опитите им да го накарат да приеме вярата им. Първоначално се заселва с челядта си по-нагоре в планината. Постепенно около него се настаняват и други непокорни българи и така се заформя малко селище. След време то се премества в по-равнинната част около река Каялийка. И до ден днешен все още може да срещнеш потомци на смелия Кара Иван да се разхождат с гордо вдигнати глави в центъра на селото.


За мнозина селцето Брягово е известно с красивата природа около пълноводния Бряговски язовир и огромните сомове и шарани. Населението е смесено -


мюсюлмани и християни, които живеят в пълно разбирателство


нещо напълно характерно за района на Родопите. Именно там, в това китно селце с многовековна история, се е скътала типично руска църква - "Св. Атанасий". Невероятно, но факт! При това храмът е един от най-старите руски в България. Построен е в далечната 1837 година, той се намира високо на хълма в края на селото. По своята архитектура и история е уникален. Архитектурната композиция на сградата, куполът и камбанарията са в типичен руски стил. Самият купол е характерен единствено за руската църковна архитектура - капковиден и люспест. Руският дух витае наоколо и в това няма съмнение. По време на турската империя жителите на селото искали да си построят храм, но местният турски паша не давал. Тогава селяните с хитрост завоювали мястото, на което е вдигната църквата. Събрали мокри съчки и ги струпали на хълма. Вечерта от силната горещина, съхнейки, съчките давали фосфорен ефект и отдалеч мястото светeло. Отишли местните при пашата и го убедили, че мястото е свещено и там трябва да се издигне православен храм. Турският велможа позволил, но имал условие. Възложил на строителите доста трудна задача - наредил им така да построят храма, че когато той мине по главната улица на селото изправен на коня си, камбанарията с купола да не стърчи над него. Следвайки правилото за перспектива, майсторите успели хем да издигнат храма на хълма, хем камбанарията с купола отдалече да се вижда на нивото на прав ездач на кон! Пашата останал много доволен, селяните - още повече. По същото време на път за Цариград минавали двама руски свещеници. По тяхна идея куполът бил направен под формата на капка от сребърни люспи, както е прието в Русия. Тяхната сърцата намеса не е нещо необичайно. Влиянието на Руската църква за запазването на православието в мюсюлманските села в България по време на Османската империя е безспорно и изключително голямо, категорични са историци и учени.


В църквата в Брягово гостите години наред посреща баба Олга, която сладкодумно разказва коя икона от кого е дарение. На пода, точно в центъра на храма, е


изваян гербът на тогавашната Руска империя - внушителен мраморен двуглав орел


Църковният полилей също е руско дарение, а на олтара е типичният православен кръст. Дух на храма придава и автентичната древноруска икона с изображението на Исус Христос. Тя е с вдлъбнат образ под стъкло, гравирана с множество позлатени люспи и е изключително старинна и ценна! Иконописите по стените са на най-видната личност от селото през Възраждането - зографа Динко Кузмов Шишков, известен като Динко Зограф. Но най-ценното нещо за местните селяни и тези от околността е чудотворната икона, помагала на стари и млади. Точно там, в полите на Родопите, в самият край на село Брягово в църквата "Св. Атанасий", се намира чудотворната икона "Св. Константин и Елена", за която се носят безброй легенди. Тя е не само уникат по своята изработка. Специалисти твърдят, че


няма друга като нея на Балканския полуостров


Местните хора разказват много легенди за излекувани тежко болни, дошли да се помолят пред иконата. Баба Олга твърди, че молитвата пред светците помага на млади булки, които не могат да заченат, а също така и против магии и уроки. Пред години довели едно дете, което заеквало, защото преживяло стрес като малко. Родителите обикаляли клиники и доктори в окръжните градове, леели му куршум, премахващ страха, водили го на баби да му баят. Но нищо не помогнало. Чули за иконата "Св. Константин и Елена", която била последната им надежда. И чудото станало - след няколко посещения детето престанало да заеква напълно и говорът му се изгладил. На 21 май, когато се празнува свети Константин и Елена, хора идват и оставят дарове край иконата за здраве и берекет. По традиция празникът се отбелязва в продължение на три дни. Хората се събират на площада, където се пали голям огън. Задължително се прави и курбан. Устройва се "панигир" - обща трапеза, на която всеки носи по нещо. На масата трябва да има вино, погачи, агнешко месо. Често идват девойки, които се молят за семейство и рожба, а на самият празник те носят дарове от покъщнината.


Храмът "Св. Атанасий" се поддържа със скромни средства, предимно от частни дарители, както и с помощта на Община Първомай. Църквата "Св. Атанасий" напомня, че православието е оцеляло през Османската империя и до днес в този край.
Храмът си остава една от най-атрактивните и необичайни забележителности на района на Източните Родопи и околните села. Местните си знаят "Св. Атанасий" като "руската църква" открай време и така ще си остане. Хората се надяват


с помощта на дарения да се реставрират стенописите и купола


В Брягово има и други храмове - малката църквичка "Света Троица" с aязмо, запазила се още от турско робство. Възобновеният параклис "Св. св. Кирил и Методий" също отваря врати всяка година на 11 май и посреща хората.
Гостите задължително трябва да видят и старото училище, построено през 1896 г. Край него е минералният извор, популярен сред местните като Топлата вода. През цялата година той поддържа една и съща температура - от около 24 градуса.


Царица Елена пиела вода от лечебния извор край Кабиле


Възрастна жена от Сливен открила заровеното аязмо на манастира след пророчески сън


Кабиленският манастир се намира на около един километър от с. Кабиле, на 6 км от гр. Ямбол и на 24 км от град Сливен.
През късната античност (4-5. в.) Кабиле е бил голям религиозен център, а на около километър от настоящия резерват е имало манастир по времето на император Константин Велики. Още тогава манастирът разполагал с целебен извор, за който има предание, че дори царица Елена пращала хора да й носят вода от него. По-късно Кабиленският манастир станал девически православен и бил обитаван до края на 14. в.


Въпреки че обителта била разрушена, споменът за лечебния извор останал. През 1898 г. орачът Стоян Ганев от село Кабиле започнал да копае на това място и наистина се натъкнал на вода. По-късно съселяните му го принудили да закопае извора и според преданието човекът ослепял на минутата.


През 1918 г. възрастна жена от Сливен след пророчески сън открила отново извора на Кабиленския манастир и там бил построен малък параклис, около който впоследствие в периода 1919 - 1944 г. се издигнал манастир. Най-голяма заслуга за построяването му имал Георги Николов от с. Ген. Инзово, който пътувал с години от село на село и събирал дарения за строежа. От 1995 г. игуменка на Кабиленския манастир е монахиня Минодора. Освен нея има още 4 монахини.


Днес Кабиленският девически манастир е действащ и най-ценното в него е лечебният му извор, който е посещаван от много болни хора.


Празникът Рождество на Пресвета Богородица, който честваме на 8 септември, известен още и като Малка Богородица, е храмов празник на няколко манастира и църкви в България. Една от тези обители е едноименният манастир край ямболското село Кабиле.


Селим бей вдигнал обителта в Поморие


Турчинът оздравял благодарение на св. Георги, който го насочил към лековита вода


Манастирът "Свети Георги" в Поморие е прочут с лековитата си вода. Миряните вярват, че аязмото има необикновена сила да цери всякакви очни заболявания, дори и слепота. Манастирската вода е целебна и срещу незарастващи язви, а легендите разказват, че помага и при психични заболявания. За да се излекува човек, трябва само да се помоли в манастира и истински да повярва в изцелението, разказват монасите. Поверието носи, че чудесата и тайнствата стават на големи християнски празници. Затова в дните около Гергьовден хиляди миряни се стичат към манастира. Най-голямо е стълпотворението на 5 май, когато тук идват много болни хора. Те прекарват цялата нощ в бдение пред иконата на св. Георги и се молят за здраве и изцеление. Поморийската света обител има много интересна история. Легендата разказва, че първата християнска църква на това място е построена от мюсюлманина Селим бей. По-късно той съградил и малък манастир и станал първият му игумен. Това станало по време на османското владичество през ХVII в. Селим бей бил местният управник и притежавал богат чифлик на мястото на сегашния манастир. Един ден турчинът се разболял от тежка болест. Лечители от близо и далеч идвали при него, но никой не успял да го вдигне от леглото. Една нощ мюсюлманинът сънувал странен конник, който му казал, че в чифлика му има лечебна вода. Още на другата сутрин Селим бей разкопал яма и от нея бликнала вода. На същото място той открил мраморен барелеф на св. Георги. Турчинът пил от водата и веднага оздравял. След чудото той приел християнството и съградил в имота си манастир в дар на светеца. Духовната обител и до днес пази старинна каменна плоча, на която е изобразен св. Георги на кон. Хората в Поморие твърдят, че това е същият барелеф, открит преди векове от Селим бей.


В Поморие от незапомнени времена тачат светеца като свой закрилник. В манастира се съхраняват мощите на св. Сергий Трофимски, убит от болшевиките през 1919 г. в Естония, и мощите на светите благоверни князе Теодор, Давид и Константин.
Най-големият проблем за монасите в момента е разрушеният покрив на манастирските сгради. Керемидите са изпочупени и през зимата от таваните тече вода. Игуменът дядо Йеротей събира пари за нов покрив, но постъпленията са доста ограничени. Необходими са поне 15 000 лева, за да започне основен ремонт.


Информационна Агенция standartnews.com по никакъв начин не влияе на коментарите под статиите и на гласуването за тях и трие коментари само и единствено в случаите, в които не са написани на кирилица или в които сме получили оплаквания от читатели за неуместни коментари.

Завещавам Ви здраве · 13:15 · 23.08.2016
... бестселърa за здраве - книгата Завещавам Ви Здраве - търси в Гугъл - www.zaveshtavamvizdrave.com
Условия за писане на коментари
Напиши коментар Напиши Facebook коментар Кирилизирай



Новините навсякъде с вас


По всяко време, където и да се намирате, не пропускайте новините и събитията, които Ви интересуват. Изтеглете удобните и лесни за използване мобилни апликации за iPhone и iPad на Стандарт.


Standartnews for iPhone Standartnews for iPad
www.standartnews.com © всички права запазени За нас Контакти Условия за ползване Редакция Интернет реклама Реклама във в-к Стандарт Абонамент