Лора е молила любимия си за кокаин, твърди писателят Тодор Иванов
2014 е годината на Яворовата смърт. На 29 октомври точно преди век към 5,30 след обяд гениалният поет, изпива чаша отрова и се прострелва в дясното ухо. Това не е двойно самоубийство на масон, както някои предполагат. Това е ритуална смърт на македонски воевода.
Известно е, че когато някой от смелите български четници попадне в турски ръце, умира в страшна мъка. Османлиите са ги драли и закачали кожите им по клоните на дърветата. Живи са ги изгаряли. Затова са имали в ревера или ръкава отрова и са запазвали последния куршум за себе си. На 29 октомври 1914 година Яворов умира като македонски воевода. С отрова и револвер. Тогава той е на 36 години.
В близките месеци, освен годишнината от смъртта, ще бъде отбелязано и шестото десетилетие от създаването на музея на големия поет в родния му град Чирпан. При откриването, на което присъства елитът на българската литература, вълнуващо слово изнася една от музите на гения Дора Габе. Сега в експозицията, подредена в родната му къща, могат да се видят: семейният печат на Яворов и Лора, манерката с два отвора, леглото, бюрото, писалката и мастилницата му, в която наливали мастило, приготвено от варени кестени, снимки, документи, хронометър, звънец, първите му книги. Тодор Иванов е директор на музея и един от големите познавачи на творчеството и делото на Яворов. Писателят е и вещ откривател на нови факти от неговия живот.
- Г-н Иванов, нека още веднъж припомним драматичния следобед на 20 октомври 1914 г. Как да си обясним всичко, което се случва тогава?
- Като говорим за това двойно самоубийство, трябва да се върнем година по-рано, когато на 30 ноември 1913 година Лора, любимата съпруга на Яворов, се прострелва пред очите му. Тя много пъти го е плашела със самоубийство, но той не е вярвал. Поводите са били различни, най-често скандали от ревност. И когато на споменатата дата в 2,30 часа през нощта тя се прострелва в сърцето с рязко движение на ръката, както твърди поетът пред следователя, той е паникьосан, сащисан, изумен, ужасен, разтърсва я за раменете и вика: Лоро, защо направи тъй, Лоро? Умирайки, тя му казва: Защото много те обичах. Това са последните й думи. Една любов, която иска всичко. Половин час по-късно Яворов се прострелва в дясното слепоочие със същия пистолет. Преди това обаче пише с нервен почерк: Моята мила Лора се застреля сама. Ида и аз подир нея. И се подписва. На листчето Лора е написана с малко "л", което говори за ужаса, който изживява Яворов в този момент.
- Какво е правил през този половин час е важен въпрос. Известно е, че преди това е викал хазаите, лекар, опитвал се да я свести?
- Когато всичко свършва, когато разбира, че съпругата му е мъртва, поетът си дава сметка какво е загубил: Една невероятна любов, която, разглезен от безкрайните ухажвания на софийските красавици, поетът не е разбирал достатъчно. Може би си е дал сметка и за това какво улицата утре ще говори. Куршумът къса зрителните му нерви и засяда в лявата лицева кост.
- Между първия куршум, който го ослепява, и втория, който отнема живота на Яворов, минава година. Това е много тежко време за него...
- Да. Приятелите му го изоставят, но не и жените. В болницата го посещават актрисите от Народния театър. Дора Габе често го кани на гости. Тя приютява брат му, двадесетгодишния студент по право Атанас Крачолов, в пристройката на своята къща. Той е изпратен от семейството да пази Пейо, да не посегне втори път на живота си. Яворов живее в мизерия, няма средства. Арменците, македонците, банкерът Атанас Буров му предлагат пари, но той отказва: "Братя, давайте на сираците и вдовиците, чиито мъже са загинали за Македония, казва. - Аз имам една съдба, бързам да отида при моята Лора и майка ми. Дора Конова и съпругът и Михаил Кремен също настояват да им гостува и той отива в дома им, но софийските клюки го принуждават да напусне и се върне в болницата.
- В последното писмо до брат си Яворов пише: Цял живот учих да не убиват, за да ме нарекат днес убиец. За да се защити пред съда, той представя 6 от всичките 189 писма, които през пролетта на 1912 г. Лора му пише от Париж. Как биха могли те да го защитят?
- В опит да спечели любовта на Яворов, в тези шест писма Лора непрекъснато го плаши със самоубийство. Тя пише: Пейо, ако до 30 май не дойдеш в Париж, жива няма да ме намериш. И още нещо иска в писмата си: Да й праща от София кокаин. Била е наркоманка. Каравелова е бременна в петия месец, когато през юни 1912-а прави спонтанен аборт. Плановете били да кръстят момчето Христо, на Ботев, идола на Яворов.
- Така Яворов остава без наследници...
- Преди 15 години, на премиерата на книгата си "В часа на синята мъгла" племенницата на Яворов Ганка Найденова ми каза: Тодоре, не тази малка кокетка Дора Конова-Кремен е причина да се разбие звездното семейство. Лора е разбрала, че Яворов има извънбрачен син от младата красива социалистка Весела Монева, която по-късно се омъжва за швейцарския художник Карл Олзомен. Загубата на детето, ревността, напълно подлудяват Каравелова. Това е истината, но няма да я напиша, защото аз създадох мита за тоз ангел Мина и за тази кралица на нощта Лора. Не искам да го разбивам. Други да го направят след смъртта ми.
- Ганка Найденова е дъщеря на Пейовата сестра Катерина. Кои са другите в семейството му?
- Брат му Никола се самоубива в Карнобат два месеца след Яворов, на 5 януари 1915 година. Поема огромна доза стрихнин. Бил е собственик на лозя, млад умен, запален социалист. Оставя бележка, в която пише: След смъртта на брат ми Пейо, животът ми се обезсмисля. Яворов има две сестри. На 20 години Мина остава вдовица и повече не се омъжва. Екатерина, майката на Ганка Найденова, е по-малката му сестра. Тя създаде музея в Чирпан.
- Най-малък е брат му Атанас. Той почива през 1965 г. в Чирпан. Помните ли го?
- Виждал съм го като дете. Живя тук със съпругата си. Нямаше наследници. Блестящ юрист. Преди 9 септември 1944 г. цар Борис го е канил за министър на правосъдието. Същото правят и Георги Димитров, и Вълко Червенков. Той обаче отказва да ходи в столицата: "София, казва, уби брат ми Пейо. Мразя я. Никога няма да отида там". Бях на осем години. В събота целият Чирпан излизаше на разходка. Като се приближеше един висок, мургав мъж с бял костюм, всички шепнеха: Братът на Яворов. И се смълчаваха. Правеха шпалир и той минаваше като на парад.
- Нямал ли е шансове Яворов да се излекува?
- Д-р Кръстев го води при най-добрите лекари във Виена и там поетът разбира, че ще остане сляп завинаги. Преди това той е бил спокоен. Надявал се е, че ще живее и ще твори. Няколко месеца след смъртта на Лора, на 18 март 1914, в австрийската столица той разбира, че случаят е безнадежден. Тогава пише на Асен Златаров: "Братко, мислех да се застрелям още във Виена, но обичам България, там искам да умра.
- Лора Каравелова и Мина Тодорова са най-известните жени около Яворов, кои са другите негови музи?
- Нонка Чипева е на 17 години. Начална учителка в Поморие. Тя е много красива, свири на мандолина, рецитира Пушкин, Лермонтов. Яворов работи като телеграфист, но е твърде известен. Пенчо Славейков вече му е дал името Яворов. Нонка вдъхновила влюбения в нея Пейо да напише тридесетина прекрасни стихотворения, между които и "Градушка". Изтеглят го в София и може би във влака Яворов написва стихотворението "Ней". То е посветено на тази любов и е пълно с тъга. Поетът предпочел славата и я изоставя. Десет години по-късно той казва на проф. Арнаудов: Съжалявам, че когато бях в Анхиало, не се ожених за една хубава мома българка. Известно е обаче, че майката на поета Гана Крачолова, много-много не я харесвала изгората на сина си. Нонка се омъжва за богат ветеринарен лекар.
- Другата муза е Дора Габе. Какво не се знае за връзката й с Яворов?
- 1903-а. Илинденското въстание е потушено. България е покрусена, а Яворов изпада в тежка криза. Спасява го работата. Тогава той пише биография на приятеля си Гоце Делчев и издава втора стихосбирка. В предговора към нея кръстникът му Пенчо Славейков пише: Поезията на Яворов не е за фасулковците.
Яворов е на 26 години, работи в Народната библиотека, когато при него водят невероятно красива девойка с матова кожа и тъмни очи. Това е 18-годишната украинска еврейка Изидора Габе. Оказва се, че Дора пише. Я вие, госпожице, донесете вашите стихове аз да ги прегледам, казва й Яворов. Габе дава тънка тетрадка със сини корици. След седмица прочела стиховете и не могла да ги познае.
- Тези стихове не са мои, казала. Но, г-н Яворов, тук всичко е различно?
- Идеята е ваша, госпожице, само обвивката е различна.
- А вие така ли станахте поет? - Къса пауза и Яворов отговаря на нея и историята:
- Видите ли, госпожице, някои се раждат учители. Струва ми се, че аз се родих такъв.
След Яворов всички други ми се струваха нищожни, пише след години Дора Габе. Тя е първата българска поетеса, която издава собствена стихосбирка "Теменуги". Защо? Всяка сутрин едно момченце е тичало в хотел "Империал", където е била отседнала. Носел букетче теменуги от кавалера на България Яворов.
- Защо са се разделили при такава голяма любов.
- Заради интригите. Габе заминава да учи в Женева. Яворов горещо я моли, да не ходи. После може би е чул слухове за нейното поведение и прекратява връзката. Вероятно той е мъжът, направил красавицата жена. За това съдим по стихотворението й "Първа кръв".
Когато усеща, че любимият й е хладен и дистанциран, Дора Габе отива в библиотеката, за да му иска обяснение. В мемоарите й пише: Той бръкна с дългия си палец и показалец във външното джобче на сакото си, извади малка снимка на момиче с бяла якичка и ми я показа мълчаливо: Новата голяма любов - Мина Тодорова от град Елена. В миг всичко ми стана ясно. Врътнах се, прибрах се вкъщи в пет часа следобед и до десет часа на другия ден плаках за Яворов. Това пише Дора Габе на старини.
Арменците даряват ценен бюст
Музеят "Яворов" навършва 60 години. Тук никой не говори високо, буквално ходят на пръсти. Питат как в тази ниска къща, купена от турския кадия, при неграмотна майка се е пръкнал такъв гений. Вярно, че баба Гана не може да пише, но е знаела безброй народни песни. Била е много емоционална. Яворов много прилича на нея. А от баща си взема чувството за хумор, мнителността и сприхавостта. Той е търговец, имал е два месарски магазини, кръчма, 150 овце. Парите са от прадядото на поета. Веднъж Стоян Крачолов отишъл да мели брашно, а се върнал с пълна догоре със злато волска каруца. Твърди се, че по време на кърджалийските събития той е имал чета и натрупал не много чисти пари. На смъртното си легло, явно за да изкупи греховете си Арабина, както го наричали, дал по една жълтица на всеки чирпанлия, който минал да се сбогува с него. Който могъл, минал по три пъти.
През 1899 година Яворов публикува елегията "Арменци". Оттогава те го боготворят. Първият паметник на поета се издига през 1929 г. в Кюстендил. Негов автор е скулпторът Григорий Ахронян. На 21 юни тази година арменската общност в България подари на музея оригиналната гипсова отливка на първия бюст на Яворов, която досега е красяла дома й в София. Това е много ценна реликва, която веднага ще влезе в новата експозиция.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
